MOНАШЕСТВО

Духовник. Что же именно тебя затрудняет?

Неизвестный. Вопрос о самом идеале христианской жизни.

Духовник. Поясни это.
Неизвестный. Хоть ты и привел мне слова Евангелия о стяжании Святаго Духа как цели христианской жизни, но весь нравственный идеал Евангельский в полном его объеме, по моему мнению, совершенно иной, чем нравственный идеал Церкви.

Духовник. Я все же не вполне тебя понимаю.

Неизвестный. Вот ты говорил о благодати, что она охватывает всю жизнь человека, до его семьи включительно. Она не лишает человека земной радости, она все земное перерождает, очищает и, очистив, соединяет с Богом. Именно такой благодатный радостный дух чувствуется в Евангельском христианстве. Но идеал Церкви - это пещера, пустыня, полное отрицание жизни. Ваши величайшие подвижники бегут от людей, бегут от мира, как от зачумленного. Словом сказать, благодатный идеал Евангельский, который воплощен в образе Иисуса Христа,- это нечто противоположное церковному идеалу, основанному на ненависти и презрении к земной жизни. Прости, я уж скажу прямо: этот церковный идеал кажется мне безблагодатным.

Духовник. Другими словами, ты считаешь монашество искажением христианства?

Неизвестный. Да. А так как монашеский идеал выражает не теоретическое, а практическое учение о нравственности, то неизбежен вывод, что Церковь исказила нравственное учение Христа.

Духовник. Теперь я понимаю тебя. Но ответ на твой вопрос требует рассмотрения сущности монашества. В следующий раз мы и будем говорить с тобой об этом.
ДИАЛОГ СЕДЬМОЙ: О МОНАШЕСТВЕ За голямо съжаление, само за тези, които четат руски.



А тук на български

Не разбирам смисъла на тази публикация. Кой отричал тук монашеството?

Не, наистина никой не е отричал монашеството.


Но пък не си спомням да сме обменяли нещо повече от бегли реплики тук. И затова, като попаднах на диалозите на Свенцицкий, просто насочих към тях. Хареса ми. В християнската аскетическа традиция монашеството е централно, нали?
Поздрави!

" В християнската аскетическа традиция монашеството е централно, нали? "

Да, стига само монашеството да не се окаже безплодна смоковница, за която Иисус Христос говори.

Действително, монашеството е било някакъв критерий в оценката на дадена поместна православна църква. Монашеството би трябвало да има своето особено място в православния живот, но....

Боя се, че в днешна България монашеството не е вече центъра на духовността.

Днес преди всичко и най-вече от бялото свещенство зависи духовното бъдеще на православната ни традиционност.

Да пази Бог, щото въпросната традиционност да се изроди в безкрайни офисни освещавания и изобилни празнични трапези.

Дай, Бог, щото монаществото да се възроди в България и да преобрази народа ни.

Да пази Бог, щото въпросната традиционност да се изроди в безкрайни офисни освещавания и изобилни празнични трапези. Дай, Бог, щото монашеството да се възроди в България и да преобрази народа ни.

А за това и ние, народът, би трябвало да осъзнаем разликата. Ние каним свещениците за офисни освещавания, както казвате; ние не търсим монасите в манастирите. Чувала съм изказвания на неправославни и атеисти, че за тях образът на Православието е изграден върху представата за конкретен "поп". Друг българин пък си спомня посещение в манастир с баща си-атеист, по комунистическо време: "...Този монах - благороден, духовен, сдържан (че и физически красив бил) - за мен той винаги си остава образът на Православието..."
Поздрави!

И аз да се намеся, където не ми е работа...
Не знам защо но, често хората, ходят на почивка на някой манастир.
Още по- странно, че монасите биват разглеждани, както се разглеждат животните в зоопарка, или както се гледа на занаятчиите на Етъра...
Не знам защо се получава това!?

Здравейте в Господа!

Съгласен съм с казаното от Вас. Действително, погледът към монашествуващите е бил всякога по-различен, с надежда да се долови някакъв идеал.

Моля, не приемайте думите ми като злоречива критика. Всякога съм се старал в омилитичната си практика да вмъкна дума или фраза, която да накара всеки слушател да се замисли. Често пъти търсим думи, които духовно да приспят съвестите ни или да се насладим от нечие стилистично изкуство на ораторско или епистоларно майсторство.

За мен, монашеството е цяло изкуство и то изисква особена подготовка. За мое най-голямо съжаление, намирам, че в България няма нито една истинска монашеска школа. Да се облекат широките дрехи и да се оставят новопостриганите расоносци на своепроизвол и самоподготовка по прочетеното от тях, това за мен е почти пресъпление.

Едно подобно контейнерно производство по "Стахановски" не само неоправдава някогашното доверие към монашеството, но го изродява.

Ако монашеството да би било фолклоричен елемент, то ще речем че с времето всичко се променя или търпи развитие.

МОНАШЕСТВОТО е сърцевината в Православието, защото от неговите среди се избира и висшият клир. Ето, ТОВА трябва да задължи архиерейските съвести да се погрижат за бъдещето на Б.П.Ц. и да се възроди монашеството в първоначалната си форма.

В свое време, когато имах обикновението често да пиша до Патриарх Максим, бях дръзнал да изразя мнение, че е крайно време да се обърне сериозно внимание по въпроса.

Моето мнение беше и си остава, че поне един български манастир трябва да бъде преустроен в истинска монашеска школа.

Ако съпоставите монасите в България с тези от Румъния или Русия, разликата е несравнима.

Няма нито един манастир в Б.П.Ц., който да спазва точь в точь манастирския богослужебен устав. С други думи казано, почти няма или са единични случаи монасите, владеещи истинското манастирско богослужение.

Ако духовният старец не е духовно образован човек, а е само високо благочестив човек, то това далече не е достатъчно.

Съвсем не е работа на монасите да кръщават контейнерно по стотици деца на ден и да стават съпричастници на смъртния грях на духовното небрежие по отношение народната катехизация.

Още по-абсурдно е да се правят доходните венчавки по манастирите. А да не говорим за празничните трапези, които надминават тези на безбожниците, защото в Русия напр., монасите нямат право да ядат месо. Пак в Русия е невъзможно външен човек, бил той монах или епископ да влезе в монашеска манастирска килия.

Архимандрит Елевтерий, бивш брат на Троице-Сергиевата Лавра и по-късен игумен на Киевската Лавра ми е казвал, че всеки монах при тях чете непрекъснато Авва Доротей. Колко са монасите, които са прочели поне 5 духовно-аскетични произведения или са чели Добротолюбието?

Да не говорим за женските манастири, където се постригват всякакви благочестиви баби без никаква духовна култура.

Ето в този контекст на нещата си позволявам да кажа, че монашеството в България познаваше период на духовно израждане. В този контекст също отец Флавиян обичаше да казва, че сме станали анахронизъм.

Възползувам се от случая да споделя. че многократно писах на някои дейни бълг. архиереи, както и на Патриарх Максим, че би било по-разумно някои от раздадените под аренда български манастири да биха се предоставили на бесарабски български монаси и монахини за да възродят родното монашество.

Знайно е, че един от най-строгите женски манастири в Украйна е този в село Александровка, където болшинството монахини са етнически българки и традиционно игуменката се избира сред българките.

Навремето, когато се създавал Габровският Благовещенски девически манастир в центъра на града, то игуменката извикала монах от Атон да обучи монахините на богослужебен ред и стилно пение.

Последните остатъци от тази загриженост изчезна със смъртта на бившата игуменка на Соколския манастир - Майка Киприяна.

Дочувам, че духовни чеда на Архимандрит Сионий дават надежда за една нова духовна струя в живота на родното монашество. Дай Бог това му дело да се утвърди и самия него Бог да издигне на архипастирско служение.

Предполагам, от невежество. Много от хората просто не знаят защо тия мъже или жени са се отстранили от света, какви обети са поели и пр.

За брака, монашеството и Църквата от Сурожкия Митрополит Антоний

ЛЕСНО ЛИ Е ДА БЪДЕШ МОНАХ?