Буда
76 отговора
1528 прегледа
Буда
Житейските страдания ще надминат далеч малкото удоволствия, с които животът ни залъгва. Водени от желанието, ние се стараем да живеем ден след ден, докато станем стари и болнави. С други думи, само невежеството ни кара да вярваме в илюзията, че ако днес животът ни не е удоволствие, то утре ще бъде. Това няма да стане никога.
запазена за възрастта си...
запазена за възрастта си...
Това е истина, но
Това е абсолютна истина, но просто гледната точка е абсолютно погрешна и пораженческа - животът е даден на човек, за да се усъвършенства всеки божи ден и става по-добър и по-добър, да се развива физически и умствено, да трупа общи и специализирани знания ставайки все по-котиран професионалист, да генерира капитали на гърба на по-изостаналите си събратя и всеки ден да е по-силен физически, по-красив, по-умен, по-богат и по-незавимист от държава и общество спрямо предишният ден. С течение на годините кагото човек живее по този начин, това се натрупва като огромен градивен потенциал, на базата на който се определя и стандартът на живот и тогава, когато се мине определена точка от това експанзивно щурмово развитие...животът действително се превръща в истинско удоволствие
, но преди това трябва да си пречупил всички прегради, да си победил в хиляди малки и големи битки и тогава като награда ти ще имаш душевният, интелектуален, физически и финансов ресурс, за да живееш така както ти намериш за добре без никой и нищо освен Бог да може да ти определя пътя в битието. Никога няма да стана стар и болнав човек, нито ще допусна удоволствията да ми избягат или да страдсам от илюзията, че ако днес не победя утре ще живея с удоволствие, по-скоро ще стана жертва на собствената си енергия но никога няма да допусна природата, времето или простосмъртните да ме победят по този начин.
, но преди това трябва да си пречупил всички прегради, да си победил в хиляди малки и големи битки и тогава като награда ти ще имаш душевният, интелектуален, физически и финансов ресурс, за да живееш така както ти намериш за добре без никой и нищо освен Бог да може да ти определя пътя в битието. Никога няма да стана стар и болнав човек, нито ще допусна удоволствията да ми избягат или да страдсам от илюзията, че ако днес не победя утре ще живея с удоволствие, по-скоро ще стана жертва на собствената си енергия но никога няма да допусна природата, времето или простосмъртните да ме победят по този начин.
Има само един Бог
Щастието е да побеждаваш себе си и другите, да надминаваш в пъти собствените си възможности и да правиш неща, за които хората не могат и да мечтаят. Критериите относно качественото превъзходство във всичките му сфери са строго обективни като самокритиката и упорството са основни залози за постигане на стратегическите успехи в живота. Въпросът за Бог е напълно излишен - той е само един единствен и недостижим за разумът а само за вярата, той е преди времето и отвъд пространството.
ako sum razbral zamisula
a toi e che vse neshot shte ni lipsva-taka e nikgoa nemoje da imame sichko,zashtoto togava nemoej da sushtetsvuva sveta,netriabva da ima zlo,a tov anemoje da stane,viangi neshto shte ti lipsva i ti intuitivno se stremish da siu go nabavish,kogato si go nabavish,drugo neshto zagubvash,i taka,ciala jivot e samozalugvash che edin den shte jiveesh shtaslivo,a eto nashia priatel FAIL99 koito akzava che iam sichko ama mu lipsva LJUBOVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV
Ахаа,
използваш Дир-а (и по специално любовният) като изпускателен клапан на очевидно преливащата от теб енергия, породена от многобройните "победи" над простосмъртните и разните там неосъзнати твари, които са на светлинни години от концепцията за свръх-човека и разбира се, не са чели Ничше. Междувременно, си се победил на няколко пъти и вече природните сили от всякакво естество са пренебрежими в сравнение с вътрешната ти мощ, която остава единствената заплаха за терминиране.
Всичко това е безпорно прекрасно, само дето не е съвсем очевидно каква е връзката с любовта (имам впредвид тази към ближния, а не към себе си)
Когато се казва нещо, се казва нещо, а не нещо друго...
Всичко това е безпорно прекрасно, само дето не е съвсем очевидно каква е връзката с любовта (имам впредвид тази към ближния, а не към себе си)
Когато се казва нещо, се казва нещо, а не нещо друго...