Децата на разведните....
28 отговора
1196 прегледа
.Re: Разбира се!
Това щях да напиша и аз.
В повечето от случаите развеждащите се родители са малко или много подготвени за развода. Имало е някакви противоречия, имало е разговори, колкото и да е неприятно - все пак са и по-възрастни, знаят какво точно се е случило, как са се развили събитията, за да се стигне до развод, а и имат житейската сила да преодолеят по-лесно това.
Децата пък, в доста от случаите, до последно не са и предполагали, че има някакъв проблем и дори и да са виждали нещо, надали са смятали, че може да се стигне до развод. Особено, когато дечицата са по-малки, до последно родителите се стремят да ги предпазят от семейните кавги и недоразумения и една раздяла на мама и татко идва изневиделица и е много травмираща за дребосъците.
В същото време, покрай делата, делбите и в доста от случаите караниците между родителите, децата и техните проблеми сякаш остават на заден план. Да не говорим пък, че доста често се случва, те да се превърнат просто в поредния обект на делба - някъде между печката, пералнята и телевизора. Това направо е безумие.
Смятам, че каквито и разногласия да има в едно семейство, едни нормални, възпитани, зрели и интелигентни хора, биха направили всичко възможно, за да спестят доколкото е възможно травмирането на децата. Да им обяснат колкото се може по-точно и искрено какво се случва и да се опитат поне пред децата да сдържат страстите си. Децата не са виновни, а в крайна сметка те са най-потърпевши и най-много страдат от раздялата на мама и татко.
[линк]
В повечето от случаите развеждащите се родители са малко или много подготвени за развода. Имало е някакви противоречия, имало е разговори, колкото и да е неприятно - все пак са и по-възрастни, знаят какво точно се е случило, как са се развили събитията, за да се стигне до развод, а и имат житейската сила да преодолеят по-лесно това.
Децата пък, в доста от случаите, до последно не са и предполагали, че има някакъв проблем и дори и да са виждали нещо, надали са смятали, че може да се стигне до развод. Особено, когато дечицата са по-малки, до последно родителите се стремят да ги предпазят от семейните кавги и недоразумения и една раздяла на мама и татко идва изневиделица и е много травмираща за дребосъците.
В същото време, покрай делата, делбите и в доста от случаите караниците между родителите, децата и техните проблеми сякаш остават на заден план. Да не говорим пък, че доста често се случва, те да се превърнат просто в поредния обект на делба - някъде между печката, пералнята и телевизора. Това направо е безумие.
Смятам, че каквито и разногласия да има в едно семейство, едни нормални, възпитани, зрели и интелигентни хора, биха направили всичко възможно, за да спестят доколкото е възможно травмирането на децата. Да им обяснат колкото се може по-точно и искрено какво се случва и да се опитат поне пред децата да сдържат страстите си. Децата не са виновни, а в крайна сметка те са най-потърпевши и най-много страдат от раздялата на мама и татко.
[линк]
Re: Разбира се!
Да много си права.
Моите родители се разделиха, когато бях на 14-15 годишна, макар и не толкова малка........беше адски кофти, беше ми срам да споделя с приятелите, брат ми също не искаше да говорим....... аз се 4увствах...........самотна, защото просто нямаше с кой да говоря. Естесвено родителите ми мислеха, 4е ще могат да затапят 4увството с..........пари и подаръци
. Е, сега на 22 години и след една година психоанализа..........разбирам, 4е развода е много тежко нещо и не трябва да ме е срам да кажа, 4е съм такова дете, трябва да приживея всичко и да не потискам 4увствата си.
Оххх и сега има проблеми....след толкова години, но приемам нещата философски и най-важното което знам, 4е ме оби4ат и аз ги оби4ам
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Моите родители се разделиха, когато бях на 14-15 годишна, макар и не толкова малка........беше адски кофти, беше ми срам да споделя с приятелите, брат ми също не искаше да говорим....... аз се 4увствах...........самотна, защото просто нямаше с кой да говоря. Естесвено родителите ми мислеха, 4е ще могат да затапят 4увството с..........пари и подаръци
. Е, сега на 22 години и след една година психоанализа..........разбирам, 4е развода е много тежко нещо и не трябва да ме е срам да кажа, 4е съм такова дете, трябва да приживея всичко и да не потискам 4увствата си.
Оххх и сега има проблеми....след толкова години, но приемам нещата философски и най-важното което знам, 4е ме оби4ат и аз ги оби4ам
.Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.Re: Разбира се!
Моите родители са се развели когато съм била на 2 годинки. Израснах без баща. В редките случаи когато съм го виждала, съм ставала свидетел на неприятни сцени. Радвам се, че в онези времена, майка ми която е била на 21 е имала смелостта да се разведе и да се изправи срещу цялото общество и семейството си. Защото по този начин ми осигури едно спокойно и нетравматично детство.
Затова не поддържам теорията по-добре заедно заради децата пък макар и на нож. Категорично я отхвърлям.
Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.
Затова не поддържам теорията по-добре заедно заради децата пък макар и на нож. Категорично я отхвърлям.
Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.
ами не знам...
аз първо със сина си споделих.
Излязохме в парка, казах му че съм намислила да се разделям с баща му, обясних му план-действието (че наемам квартира и след 2 седмици се пренасям там) и го помолих да си помисли с кой ще пожелае да живее след развода, а и преди това.
Не казвам, че беше лесен разговор, даже напротив...
Някак си му се ревеше повече, отколкото на мен.
Причините ги знаеше, тях нямаше нужда да ги обсъждаме дълго.
Вечерта, като се прибрахме седна до мен да разглежда списания за обзавеждане и каза какво иска да има в стаята му :)
След няколко дена, когато взех ключовете, дойде с мен да гледа жилището и да чистим.
две седмици, след като се бях пренесла (т.е. най-необходимите дрехи, спалния чувал и едно одеало) ми каза, че ще остане да живее при баща си.
Без значение дали мнението е било чисто негово или доста са му говорили баща му и баба му... беше разумно.
Зима, празна квартира само с 2 легла, недобоядисана (вечер след работа...), без парно, без никакви електроуреди, на 1 час път от училището му.
Не знам... никога и през ум не ми е минавало да му се сърдя. Сега, 11 месеца по-късно, му харесва да идва при мен :)
Обект на делба викаш :)
Децата не се делят. Имат си двама родители, щом и двамата ги обичат, ще намерят най-разумното решение за децата.
in dreams i see myself flying...
Излязохме в парка, казах му че съм намислила да се разделям с баща му, обясних му план-действието (че наемам квартира и след 2 седмици се пренасям там) и го помолих да си помисли с кой ще пожелае да живее след развода, а и преди това.
Не казвам, че беше лесен разговор, даже напротив...
Някак си му се ревеше повече, отколкото на мен.
Причините ги знаеше, тях нямаше нужда да ги обсъждаме дълго.
Вечерта, като се прибрахме седна до мен да разглежда списания за обзавеждане и каза какво иска да има в стаята му :)
След няколко дена, когато взех ключовете, дойде с мен да гледа жилището и да чистим.
две седмици, след като се бях пренесла (т.е. най-необходимите дрехи, спалния чувал и едно одеало) ми каза, че ще остане да живее при баща си.
Без значение дали мнението е било чисто негово или доста са му говорили баща му и баба му... беше разумно.
Зима, празна квартира само с 2 легла, недобоядисана (вечер след работа...), без парно, без никакви електроуреди, на 1 час път от училището му.
Не знам... никога и през ум не ми е минавало да му се сърдя. Сега, 11 месеца по-късно, му харесва да идва при мен :)
Обект на делба викаш :)
Децата не се делят. Имат си двама родители, щом и двамата ги обичат, ще намерят най-разумното решение за децата.
in dreams i see myself flying...
Ти си като майката
от Притчата за Соломон, нали я знаеш...
Възхищавам ти се - не знам, дали аз бих имала сили да постъпя така.
Добре ,че от дилемата ме избавя фактът , че детето ми е момиче. Бившият ми съпруг обича детето, но е крайно напригоден да го възпита, така че да стане истинска жена, просто не може и той си го знае.
Досега не е успял нито веднъж да и среше косата , например...
Qui scribit, bis legit.
Възхищавам ти се - не знам, дали аз бих имала сили да постъпя така.
Добре ,че от дилемата ме избавя фактът , че детето ми е момиче. Бившият ми съпруг обича детето, но е крайно напригоден да го възпита, така че да стане истинска жена, просто не може и той си го знае.
Досега не е успял нито веднъж да и среше косата , например...
Qui scribit, bis legit.
Редактирано от Mama Netty на
Аз съм дете на разведени
и самата съм разведена отскоро.
Какво да ти кажа...
Моят собствен развод вече почти го преживях и се надявам да то надживея изобщо, но развода на родителите ми
/ бях на 26 години/ още го преживявам...Не знам защо е така ! Ако има някой, който разбира - да обясни...
Qui scribit, bis legit.
Какво да ти кажа...
Моят собствен развод вече почти го преживях и се надявам да то надживея изобщо, но развода на родителите ми
/ бях на 26 години/ още го преживявам...Не знам защо е така ! Ако има някой, който разбира - да обясни...
Qui scribit, bis legit.
в отговор на Mama Netty
#10
тц. егоистка съм :)
питай бившия ми :)))
хм... да взема да го поканя и него в клубчето? Все пак и той се брои почти разведен, не само аз. Някак си не ми се струва коректно, че само едната страна си казва мнението... от друга страна нищо не сте ми направили, че да ви натреса втори Стефан :)))
Пък и клубовете в дира са му противни, едва ли ще прояви интерес.
Интересен казус :))))
Ако бившия ви съпруг/съпруга се появи тук, регне си ник и започне да пише в клуба, ще започнете ли да се карате (старата песен на нов глас) или дир-а неочаквано може да стане средство за нормален диалог?
Ако на някой му се струва интересно да дискутира това, отстъпвам авторските права по темата на желаещите :))))
in dreams i see myself flying...
хм... да взема да го поканя и него в клубчето? Все пак и той се брои почти разведен, не само аз. Някак си не ми се струва коректно, че само едната страна си казва мнението... от друга страна нищо не сте ми направили, че да ви натреса втори Стефан :)))
Пък и клубовете в дира са му противни, едва ли ще прояви интерес.
Интересен казус :))))
Ако бившия ви съпруг/съпруга се появи тук, регне си ник и започне да пише в клуба, ще започнете ли да се карате (старата песен на нов глас) или дир-а неочаквано може да стане средство за нормален диалог?
Ако на някой му се струва интересно да дискутира това, отстъпвам авторските права по темата на желаещите :))))
in dreams i see myself flying...
Страхотна идея за тема!
Аз конкретно знам, че моичкият няма да дойде в клуба.Аз самата го регистрирах тук преди 2 години и може още да е регистриран , знам ли колко време пазят една регистрация, но той просто не обича да си служи с думи - говоримо или писмено...
Но ако дойде - си мисля, че ще прилича на този дето продава колело...
И още един пресен извод от сегащния ни диалог с теб:
Ако бившият ми съпруг беше човек, който е в състояние да се радва на безкрайнноста, откриваща се от екрана на компютъра, много вероятно е ,че тогава изобщо нямаше да се разведем, защото просто щяхме да вървим и да гледаме в една посока...
Qui scribit, bis legit.
Но ако дойде - си мисля, че ще прилича на този дето продава колело...
И още един пресен извод от сегащния ни диалог с теб:
Ако бившият ми съпруг беше човек, който е в състояние да се радва на безкрайнноста, откриваща се от екрана на компютъра, много вероятно е ,че тогава изобщо нямаше да се разведем, защото просто щяхме да вървим и да гледаме в една посока...
Qui scribit, bis legit.
в отговор на Mama Netty
#14
Ей, нима си мислиш, че
мониторът и Интернет щяха да ви решат проблемите? Те са си дрямали някъде там под камъка и доста преди да влезеш в клубовете - просто един ден излизат от утробата, узрели за хубаво или за лошо.
И да ти кажа още нещо - моята съпруга също не обича да си служи с думите (ама хич даже) - понякога със седмици нямаме какво да си кажем - ама това няма общо с брака ни. Просто приемаме се каквито сме и така се живее по-лесно. Брак=търпимост. Човекът понякога сам себе си не може да търпи - какво остава за един чужд човек, с когото споделя живота си и по стечение на обстоятелствата има общи деца?
И да ти кажа още нещо - моята съпруга също не обича да си служи с думите (ама хич даже) - понякога със седмици нямаме какво да си кажем - ама това няма общо с брака ни. Просто приемаме се каквито сме и така се живее по-лесно. Брак=търпимост. Човекът понякога сам себе си не може да търпи - какво остава за един чужд човек, с когото споделя живота си и по стечение на обстоятелствата има общи деца?
в отговор на Mama Netty
#15
пак не е сигурно ;)
моят бивш работи с компютри, даже и нета ползва чат-пат.
Но пък е на мнение, че контактите чрез писане са извратена работа... питаше ме на времето защо не си пускам web камера и да си говоря с хората като се гледаме и с микрофон... и да отказвам всякакво други контакти...
Представяш ли си го визуално това???!!! Седя си по турски на стола, с чашката бира до мен и диктувам на колегата хтмл тагове... спорим как се прави нещото си там, демек :)))))))) В същото време обяснявам на сестра ми как да си пусне постскрипта, че пак е забравила, брат ми ми показва на плакатчета пред своята камерка буква по буква линка към поредния майтап, обикалящ бг-нет-средата и аз надлежно си записвам в едно файлче, за да го видя след видеосеанса... още 5-6 приятелчета се опитват да получат линия при мен, като крещят и ръкомахат в своите джамчета... една позната девойка ми разказва поредната си сълзлива любовна история и аз се опитвам да не забравям на кой да имам състрадателно и че вица е на 6-та линия, не на 8-ма...
На другия ден отказвам всякакви контакти поради нервна криза и прегракване, а шефа ме гони от работа, щото съм му промърморила в просъница в микрофона: Я го *****, в къщи съм си, работното време свърши :))))
Пресилвам де :)
Ама вярно си го помислих тогава и той ми се разсърди, че се хиля
in dreams i see myself flying...
Но пък е на мнение, че контактите чрез писане са извратена работа... питаше ме на времето защо не си пускам web камера и да си говоря с хората като се гледаме и с микрофон... и да отказвам всякакво други контакти...
Представяш ли си го визуално това???!!! Седя си по турски на стола, с чашката бира до мен и диктувам на колегата хтмл тагове... спорим как се прави нещото си там, демек :)))))))) В същото време обяснявам на сестра ми как да си пусне постскрипта, че пак е забравила, брат ми ми показва на плакатчета пред своята камерка буква по буква линка към поредния майтап, обикалящ бг-нет-средата и аз надлежно си записвам в едно файлче, за да го видя след видеосеанса... още 5-6 приятелчета се опитват да получат линия при мен, като крещят и ръкомахат в своите джамчета... една позната девойка ми разказва поредната си сълзлива любовна история и аз се опитвам да не забравям на кой да имам състрадателно и че вица е на 6-та линия, не на 8-ма...
На другия ден отказвам всякакви контакти поради нервна криза и прегракване, а шефа ме гони от работа, щото съм му промърморила в просъница в микрофона: Я го *****, в къщи съм си, работното време свърши :))))
Пресилвам де :)
Ама вярно си го помислих тогава и той ми се разсърди, че се хиля
in dreams i see myself flying...
Да, да съгласна съм
но всъщност аз не исках да кажа точно това, което явно е излязло след последната ми редакция...Съжалявам за недоразумението.
Изобщо не съм имала предвид, че интернет ще ни реши проблемите , че е някакъв вид спасение или средство за някаква цел... Или, че мъжът ми е някакъв загубеняк, простак и глупак, щом не се интересува от компютри. Не съм искала да кажа това!
Просто - фактът че той не си даде труд дори веднъж да се разходи из мрежата - поне да види новостите в неговата специалност , за мен е един от онези малки признаци, че сме вървели в различни посоки - нещо ,което след 12 години брак се усеща внезапно - един ден малката " червена лампичка" която ти светва, че човекът до теб , не е онзи човек, с който сте тръгнали заедно преди толкова години.
Че няма очи за нещата за които аз имам очи...Ох не знам дали ме разбрахте, но съм много уморена да обяснявям.
Интернет и компютърът просто бяха една" червена лампичка"...нищо повече, НО и нищо по-малко! Да пием за "червените лампички" по пътя ни!
Лека нощ, деца!
Qui scribit, bis legit.
Изобщо не съм имала предвид, че интернет ще ни реши проблемите , че е някакъв вид спасение или средство за някаква цел... Или, че мъжът ми е някакъв загубеняк, простак и глупак, щом не се интересува от компютри. Не съм искала да кажа това!
Просто - фактът че той не си даде труд дори веднъж да се разходи из мрежата - поне да види новостите в неговата специалност , за мен е един от онези малки признаци, че сме вървели в различни посоки - нещо ,което след 12 години брак се усеща внезапно - един ден малката " червена лампичка" която ти светва, че човекът до теб , не е онзи човек, с който сте тръгнали заедно преди толкова години.
Че няма очи за нещата за които аз имам очи...Ох не знам дали ме разбрахте, но съм много уморена да обяснявям.
Интернет и компютърът просто бяха една" червена лампичка"...нищо повече, НО и нищо по-малко! Да пием за "червените лампички" по пътя ни!
Лека нощ, деца!
Qui scribit, bis legit.
Редактирано от Mama Netty на
в отговор на Mama Netty
#19
абе аз те разбрах :)
просто червената лампичка при мен беше друга :)
"Моето мнение винаги е правилното по отношение на теб, аз знам кое е по-добро за теб, ти нищо не разбираш, това, което е добро за мен не може да бъде лошо за теб, след като си моя жена. Моята жена трябва да прави това, това и това..."
това "мое" ми беше лампичката.
иначе онази фантазийка за майтапа я написах :) Че още се хиля, като се сетя ;)
хайде, лека и от мен
че снощи пак осъмнах...
"Моето мнение винаги е правилното по отношение на теб, аз знам кое е по-добро за теб, ти нищо не разбираш, това, което е добро за мен не може да бъде лошо за теб, след като си моя жена. Моята жена трябва да прави това, това и това..."
това "мое" ми беше лампичката.
иначе онази фантазийка за майтапа я написах :) Че още се хиля, като се сетя ;)
хайде, лека и от мен
че снощи пак осъмнах...
Редактирано от Hell на
Re: Разбира се!
Нашите се разведоха като бях на 14.
Радвах се много, честно.
Ми то не се издържаше. Не, че съм си мечтаела да се разведат, но определено си отдъхнах впоследствие.
Аз ще се развеждам скоро.
Не знам как ще се отрази това на детето. Били сме разделени многократно преди това, та тя някак си е свикнала, знам ли...
Верно заради нея му давах нови шансове, но се осъзнах, че ТОЙ ме прави нещастна, а детето ми само ГУБИ от нещастна майка. Сега съм щастлива и знам, че тя единствено ПЕЧЕЛИ от това!
Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.
Радвах се много, честно.
Ми то не се издържаше. Не, че съм си мечтаела да се разведат, но определено си отдъхнах впоследствие.
Аз ще се развеждам скоро.
Не знам как ще се отрази това на детето. Били сме разделени многократно преди това, та тя някак си е свикнала, знам ли...
Верно заради нея му давах нови шансове, но се осъзнах, че ТОЙ ме прави нещастна, а детето ми само ГУБИ от нещастна майка. Сега съм щастлива и знам, че тя единствено ПЕЧЕЛИ от това!
Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.