Към родилите секцио

Здравейте мами, аз сам в 5м. и се замислям вече за раждането -как е най-добре:със секцио или по нормалния начин.Най вече съм претеснена от факта, че таза ми е 17см. и едва ли ще порасне много.Бих искала да разбера как се чувствахте след операцията- имахте ли някакви оплаквания, вярно ли е че много боли раната след това и дълго време се възстановяваш?Благодаря предварително.

ако имаш медицински показания за секцио - изобщо няма да те оставят да избираш.
ако показанията не са съвсем категорични (или изобщо липсват) - изборът е твой.
аз предпочетох секцио. имам едно вагинално раждане преди 8 години - беше леко, без травми за мен или бебето. за второто раждане обаче категорично избрах да е секцио. имах много причини. ако искаш, мога да ги споделя.

като излезеш от упойката боли. но в никакъв случай не е непоносимо. седем часа след операцията станах на крака. няколко часа по-късно се изкъпах. на петия ден след операцията се прибрах у дома. там ме чакаше седегодишната ми дъщеря, заедно с цял куп домашни задължения. неприятно е да не можеш да разчиташ на коремните си мускули, но бързо се свиква. а и колкото повече се движиш, толкова по-бързо се възстановяваш. четири месеца след секциото бяхме на море заедно с бебето.

нашето гардже си е най-хубаво!

При такъв тесен таз имаш 2 възможности - секцио или форцепс. По закон под 19 см се прави секцио. Но понякога вместо секцио някои лекари решават "Тая ли? Тая ще роди по нормалния начин!". И така, в последната секунда, когато бебето започне да се задушава, подлагат изтощената родилка на форцепс - разрязване на влагалището по дължина, за да излезе бебето.
Какво форцепс, какво секцио - все са нестандартни начини за раждане, но няма как. Секциото е един вид двойна операция - един път на коремната стена и после на самата матка, за да се извади бебето. Прави се под упойка. После боли - като след всяка операция. Форцепсът пък е спешен случай, прави се в последния момент и обикновено няма време за упойки - слагат ги после, когато зашиват разреза/разрезите. След това пак боли - все са шевове и разрези.
Понякога в последните 2-3 месеца тазът за късмет изведнъж се разширява, но това е много рядък случай. Обикновено още от 5-тия или 6-тия месец се знае как трябва да протече раждането (или поне се правят препоръки).
Пръвото ми дете е родено с форцепс. 15 години след това не посмях да имам второ. Сега за второто лекарят изрично настоява за секцио. Причините са същите - тесен таз.

ох, аз не бях така след мойто секцио! ама не искам да си спомням и се опитвам да забравя...

следващия път ще стискам зъби за нормално до последно, пък ако е рекъл Господ, пак ще се режем и ще търпим, няма на4ин!

но забелязвам 4е след всяка коремна операция, следващата е още по-кошмарна. същото ми го каза и лекар, та треска ме тресе ако се наложи и още една- ще ми бъде трета и сигурно цялата ще си я изтърпя на живо, защото и с наркозата по време на операция става същото... с времето све по-трудно те хваща.... може и да греша де, но само ако имаш медицински при4ини да родиш секцио, съгласявай се на такова, но с епидурална упойка. за пълната не се съгласявай, защото пропускаш мига... и после излизайки от упойка, шокът е умопомра4ителен...

Никакви драми, ранно раздвижване- седнах на 5-ия час, на 12-я тръгнах да ходя. Проблемът с коремните мускули беше същия, но се възстановиха за няколко месеца. При мен само спиналния блок се качи по-нагоре и тръгна над гърдите, но анестезиологът ми беше много грижовен и това беше единствения напълно и бързо обратим проблем по време на моето секцио.

предполагам, че наистина не е проблем да станеш толкова скоро след операцията. при мен беше отложено, защото ме рязаха посред нощ и ме вдигнаха на сутринта при първа възможност - в 7.00; аз по-рано нямаше и да се съглася да стана от леглото...

нашето гардже си е най-хубаво!

аз лично сама избрах секцио и ти препоръчвам същото,при мен всичко мина много добре и се възстанових много бързо.Много е важно да те оперира добър спицялист така че трябва да решиш и да се уговориш с лекаря предварително.Успех

bebe Denislav-18.06.03

Няма за какво да се притесняваш. Ако наистина се налага - по-добре планово секцио, отколкото спешно в последния момент, след като сте се измъчили и ти и бебето.
Аз съм с 2 бр. секцио - първото, защото се наложи, второто - планово, заради първото.

Да, след пускане на упоката боли, но в никакъв случай не е непоносимо. На мен през цялото време ми предлагаха разни болкоуспокояващи, но така и не се стигна до там, че да поискам да ми дадат. Съвсем поносима болка.
Когато всичко е минало нормално, престоят в реанимация е от 12-24 часа , в зависимост от състоянието ти и естествено времето по което са ти направили операцията.
Раздвижването е много важно. Мен ме надигнаха на 12 час. Станах и сама се качих на втория етаж в нормалното отделение.
Колкото повече се движиш - толкова по-бързо се възстановяваш.
Изписаха ни на 4-тия ден и от следващия ден си останах самичка с бебока вкъщи. Не съм имала никакви проблеми. Месец по-късно секциото беше само спомен, а пък на 5-тия месец си бяхме на море заедно с бебока и каката и се чувствах все едно никога не са ме рязали... а все пак си беше втора операция.

[линк]

Какво искаш да кажеш с това 'по закон'?
Бях пуснала преди няколко дни такава тема и най-логичното обяснение там, бе че се гледа пелвио-феталната пропорця, или диспропорция, т.е. мерят се на ехограф и тазът и главичката и тогава се преценява.

Виктори,извинявай,но ти объркваш момичетата.Форцепса не е просто разреза на влагалището(това е епизиотомията),а ваденето на бебето с оня ужасен инструмент като лъжици,което,да не дава Господ,си е голиама травма за беб4ето,и много често си оставя последици.Шиенето в случая е наи-малката грижа.А при секциото няма никакво страдание и травми за бебетоКам форцепс се прибягва по спешност,убедена съм,че никой не си го избира като вариант за раждане

И аз това исках да кажа - предпочитам секцио пред процедурите на форцепса. Самият форцепс е вадене с "лъжици" ("щипки"), но преди това обикновено резрязват, за да могат да ги употребят. И никой не пита горката родилка иска ли или не, докато при секциото може да се обсъжда от началото на бременността до самото раждане.

Има закон, според който при размери на таза под еди-колко си сантиметра не те питат, а направо са си длъжни да ти направят секцио при раждането, независимо дали искаш или не. За подробности ще попитам другата седмица моя лекар и ще опиша това, което съм научила. Това го знам от него.
Счита се, че колкото и благоприятна да е спомената от теб пропорция, под даден размер бебето при излизане може да се повреди, с много висока вероятност.
(Все едно да се мъчиш за извадиш топче пинг-понг през гърлото на бутилка кока-кола. Ще го направиш, но нещо от двете ще загуби първоначалната си форма).

Хаха!
"Все едно да се мъчиш за извадиш топче пинг-понг през гърлото на бутилка кока-кола"
Твоят лекар ли ти дава тези примери?
Защото ако е така най-добронамерено те съветвам да го смениш.
Няма място за подобно сравнение в случая. При раждането тялото на майката се подготвя за този процес време преди това. Тазовите кости се разместват, ханша се разширява, ставите на ханша са подвижни, шийката на матката се разтваря, затова същинското изгонване на плода става чак при 10см.разкритие. От друга страна плода има мека глава и се приспособява към размерите и формите на родовият път. Така, че всичко се напасва, природата си знае работата и това сравнение с пинг-понга и гърлото на бутилка от кола е смехотворно.
Доста често главичката наистина е придобила причудлива форма след раждането, но докато топчето пинг-понг се е повредено необратимо, бебешката глава след няколко дни възвръща правилната си форма.
И ми стана любопитно за този закон, ако е удобно, попитай и за него
Дано не се засегнеш от моя посинг, той няма за цел да те обиди, а само да разясни заблудите, които някой ти е създал

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Kade si rajdala i mojesh li da mi kajesh 'dobar specialist'? Naistina mi se nalaga....

Не е вярно, питат...
Като постъпих да раждам, ми дадоха да подписвам документ, дали съм съгласна да употребят форцепс, епизиотомия, вакуум и тн. ( беше обяснено и кое какво е)
Питах какво става, ако не съм съгласна и не подпиша ( нали съм си любознателна) - отговорът беше "ако се закучи нещо с бебето, ще си съгласна"
Е аз подписах де, с тайната надежда да не се налага...

Съжалявам, че сравнението с топчето е предизвикало такъв голям смях.

Това сравнение е мое и колкото и да е смехотворно, лично при мен не се извърши никаква природна нагласа към раждането - костите ми не мръднаха през 9-те месеца дори на милиметър, а главичката на бебето, колкото и да е мека, получи от форцепса такива вдлъбнатини, че педиатърката ми обеща то да стане олигофрен (и това 3-4 дни след раждането).

Детето проговори чак на 4 години, а дотогава само аз си знам какво ми беше и колко виновна се чувствах, че въпросните кости не са се държали като по учебник и са ми причинили такива неща - на мен и на детето.

Още веднъж извинявай, ако съм засегнала някого с ненаучното си сравнение.
Опитах се с нещичко мъничко да помогна на жената, която отвори темата.
Знаеш - различни жени, различни раждания и различни проблеми.

Например във Варна не те питат искаш или не искаш обезболяващи, а направо ти правят задника на решето. Аз горещо протестирах, защото исках да пия хомеопатично обезболяващо, но ми казаха да си гледам работата.......... а аз нали бях прекалено омаломощена не намерих сили да вдигам скандал..... Също, за разлика от София, те блъскат отново в задника с осцикотин (нали така се казваше лекарството за предизивкване на контракции) за да предизвикат по-бързото свиване на матката - ако знаете каква болка е когато ти е срязана матката ............... В същност според мен голямата болка идва от насилственото свиване на матката, а не толкова от самата операция. Доколкото знам в София се прави стандартно само венозно антибиотик.
А мен и двата пъти ме направиха на решето Пък аз като видя игла и откачам - мил спомен от болничните заведения през детските ми години.

А иначе и аз съм с 2 бр. секцио - първото по показания, а второто заради първото и пак по същите показания.

Вторият път ме боля повече през първите 8 часа, въпреки че ме бяха дрогирали с обезболяващи. Но пък след 24 часа си бях вече добре. Станах на 24 час. Изкъпах се след 48 часа. Изписаха ме на 7-мия ден и вече 40 дена по-късно правя гимнастика и съм забравила за операцията - дори белегът ми е почти красив .

Виж сега, не се засягай, както ти написах не съм целяла да те засегна. Обяснението наистина беше смехотвроно. Разбирам, че ти го правиш на база собствен опит, но позволи ми да обясня отново защо това което ти се е случило не е основа за такова сравнение.
Значи ти явно си имала индикации за секцио. Не ти е направено такова, а в хода на раждането е направен форцепс. Сама разбираш, че травмите по главата на детенцето са не от това, че костите не са се държали като по учебник, а защото употребата на форцепса сама по себе си води до травмиране. Отдавна известно е, че форцепса може да доведе и до трайни увреждания на детето в по-късен етап. Но пак подчертавам - това е следствие на форцепса. А защо не са ти направили секцио - това е въпрос на който може да ти отговори само лекаря който те е израждал и би следвало да го насочиш към него.
Твоят случай е неприятен низ от събития - може би тесен таз, ненаправено секцио, а използване на форцепс в хода на раждането..../ всъщност не знам подробности, мога само да предполагам/, последвали травми и увреждания. В никакъв случай обаче той не може да прави обобщението, че в една нормална ситуация пътя на бебето по родилните канали е опасен и може да доведе до непоправими увреждания/ счупен пинг-понг/.
Лично мен не си ме засегнала с "ненаучно обяснение", аз не се засягам от такива неща И ако отделям толкова време за обяснения, то е само, за да ти помогна на теб, ако мога, да придобиеш образна представа за това как стоят всъщност нещата.
Поздрави

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

az sam ot Burgas ako te iteresuva moga da ti preporacham

bebe Denislav-18.06.03

А, и в София не питат! Поне не в Шейново. Мен също много ме бодоха след секциото, но нали нищо не усещах от кръста надолу - не се оплаквах, все едно бодяха леглото. А и да си призная не питах много много какво ми се бие, или ако съм питала(което е по-типично за мен) не си спомням. При всички положения беше различно от антибиотика, за който си имах отделно забучен абокат(така ли се казваше?)в ръката. Но после месеци наред усещах болки от боцкането и от двете страни...
Сигурно мамма има предвид обезболяващи, които се приемат орално. И на мен все ми предлагаха аналгин, но и аз не исках, не ме болеше чак толкова