Съдбата

в мълчание разбирателството е пълно....

има ама е скука у повечето случаи при отделните пациенти
е то не мое да казваш на пациентите - утре ще пукнете
не е хуманоидно де

Оооо, ясноо. Тогава нека ти помогна с отварянето на вратата . Заповядай...

Не точно предначертан. Има неща, които колкото и да съм се опитвала да постигна, разбирай пробвала съм всякакви варианти, не може и не може да се случи, докато не му дойде времето. Съдба!

Съдбата е като широк път - можеш да минеш по края, може да вървиш по средата, може да криволичиш... изборът е твой. Разбираш ли...?


П.П. Радвам се, приятелю

Хубаво ще направиш.


Поздрави

Така си представих въпросчето...


Идеята е дали приемаме съдбата си и как.

- ще бъде за мен сборното послание от двата надписа. При всички случаи, едно такова поставяне пред категоричен избор, е поличба. Много зависи и на какъв етап от живота си се намирам в личен план. Ако карам инерционно, следвайки стериотипи, това би бил сигнал за внимание, за някакъв останал нерешен проблем. Бих изчакала, бих се огледала наоколо. Понякога вървим без да знаем нощ ли е или ден. Ще помисля, като време - два-три вътрешни рунда на гласа на разума и интуицията, дори ако трябва да изпусна нещо ..или много.., дори ако трябва да се върна назад..., докато не си отговоря на всички свързани със "ЗАЩО?" въпроси.
Друг е моментът, ако е в ход достигането на силно значима лична цел.
Тогава като нищо съм цапнала чело в стената м/у двете врати, щото съм си забравила очилата, примерно....

ясно де :) Ама не е въобще правилно зададен.
Освен това, за да приемаме нещо, трябва преди това да приемем съсществуването му - а ти сега казваш "Идеята е дали приемаме съдбата си и как."
Аз не мога да кажа дали приемам съдбата си, при положение че не смятам че съществува.

[линк]

Какво общо има въпросът ти със съдбата?
Представената ситуация е въпрос на личен избор (коя врата ще избера), а не е въпрос на съдба. Сама питаш - Коя от двете врати ще изберете? :-)
Значи - нищо не ни се случва ей така без причина. Все някъде някога сами сме избрали да ни се случи.

Without the ability to imagine we have a limited capacity to achieve.

Ок, и това е отговор. Концепциите ни са различни. Аз мисля, че има

Въпросът е, че тук и сега, в момента, ти не знаеш какво си избрала за себе си подсъзнателно или още преди да се родиш в това тяло. И в един момент си изправена пред нещо, което можем да наречем съдба, неизвестно и тн. А съдбата си има така или иначе врати. Можеш да избереш една или друга врата. А докъде ще стигнеш... пак до едно и също място... твоята съдба. Но по пътя през първата врата ще научиш едно, а по пътя през втората друго. Има вариант, в който пътищата се сливат един в друг на места...


Разбра ли ме какво искам да кажа?

Щом става въпрос за съдбата определено ще вляза прз вратата ,на която пише "Не влизай!!!". Сега ще ти кажа защо Вярно,че има доста значения на думата "съдба"...Аз обаче я възприемам като нещо,което можеш да променяш и зависи ако не напълно то частично от теб самия,а не като начертан отгоре път,по който трябва да вървиш и нямаш друг избор...
Така,че ако вляза през "Влизай!" можеби ще тръгна по път,който е направен за мен,но не от мен. А "Не влизай !" предполага,че хич няма да е за мен.Но кой е казал ,че ще вървя там ,където някой друг е казал,че трябва да вървя? Нали затова човекът се образова и изгражда личността в себе си.Какъв е смисълът ако се водиш по отвърдените вече стереотипи и ги следваш безрезервно...Нима тогава ще си ти?Не,мисля си ,че тогава ще си подобие на машина.Затова влизай там,където пише да не влизаш и...управлявай живота си сам!Поемай отговорност! Разбира се,че е трудно и на моменти невъзможно дори,но кой е казал,че ще е лесно да си човек? Да не би да го пишеше на табелка,която се изпречва на пътя ни,напускайки майчината утроба? Не! Така,че ще е трудно но и интересно