Ако имате лош ден:)

Винаги може да бъде и по-лошо...
Нещо от рода на "стигнали сме дъното и започваме да копаем по-надолу..."
Много оптимистично...

Но като живееш във щайга,

прошнурована, с клеймо сигнатурно,

заемаш си плитката клетка

и не само таванът е нисък, а и пода - висок,

като си се пръкнал шише сред шишета

зад бирената решетка на условен баркод;

като те стяга капачката,

касата,

дъното,

като - по дяволите - си само шише,

как да обичаш,

да чакаш,

да вярваш, да молиш

(и други глаголи на нечий чужд пубертет),

как да го правиш?


това е от "Мирише на прасе и на огън" от Полина Вълчева
звучи откачено
приеми го само от смешната страна