лебедова

драги клубари,

блъгодаръ ви за глупостите, куиту исписахти тукъ не бес мое участие, или, аку смея да съ надявам, имeнну зарад негу. дължъ да въ усфедомъ, че дунекъде тва и беши цилтъ на занятиету.

кът гледам, ваз тук вий убзело тва, дету било ф усновътъ на фсеку философствание, а именну, "ФИЛОСОФСКУ УБЪррРРрррКВАНЬЕ", ил "PHILOSOPHICAL PUZZLEMENT" дет гу пише кът термин ф постингъ на Barton.

ф куйету няма нищу лошу, дет се вика, щоту (и ся жъ гу карам като за любителите на цитати), както NIETZSCHE таквоз, разпрая, "чувек тряя да носи хаос в душътъ си, за да роди танцувъщъ звезда".

(коя точну тънцуващъ звезда има той изподнатфпредвит не знам. мулен руж вероятну. и да ни кажети, че ни знам езици, тфа съ пиши moulin rouge).

ама, мен ку мъ питати (знам, че не мъ питати, ама аз да си кажъ), ней въпросъ дали, а колку. щот ОБЪРКВАЦИЯТА, кът стане многу, и нищу ни ставъ. ни философия, ни гявол (за бог няя си гуворим, щот за негу не мой съ гувори. и да съ пиши ни мой. да съ мисли - още по-малку, ама ас да мислъ и бес туй ни могъ).

та затуй, жъ мъ прущаати. закачкити ми бяха напълно тиндинциозни. утфсекъде. нaдявъх съ ут идиотския ми ник тфа да вий станалу ясну, ама май не е.

другуту, куету съ упитаф да напрая, е да доведъ тук идин чувек. и да му пукажа некфи таквиз нища. кът например, че разни рабути имат смисъл. той не чи ни си гу знае тфа, ама май гуй забравил напуследъкът, га че. ил тъй ми съ струва. и да му приповнъ дунякъде за разни нища, дет може би е обичал да праи по ину времи. предпулагам. ама той тук всъшнус няя и с куго да си гувори мноу-мноу, щот таквоз... нда.

ни знам дъл съм успяла, ил не съм. и мое да науча, ама мое и да не науча. щот и пупринцип той кътчели не гувори мноу. и с мен съшту тъй.

тфа ней ваша рабута, ма гу пишъ, щот знам, че жъ гу пручите. ил няя гу пручите. ама кфо от тва.

anyway. убещаам да съм добричкъ. и да ни съ ибавам многу. с ваз.

p.s. след лебедувътъ песен мое да учаквате щраусова, гларусова и кокошкина такавъ. щот съм тъпа патка.

Footnotes:

- Nietzsche, F.: "If one is not half mad, how can one give birth to a dancing star"
- същият, пак там, ама почти: "One must still have chaos in oneself to give birth to a dancing star"
- и пак същият, ф прологъ:
"Alas! There cometh the time when man will no longer give birth to any star. Alas! There cometh the time of the most despicable man, who can no longer despise himself."
- повичи няя съ пуфтарям, щот мое да мислите бавну, ама читети бързу и сигур сте гу пручели вечи.

(мое гу намеръ и на немски, аку искъти, ама сига мъ мързи, па и си имам и другъ рабутъ)

ку изкати да ми утговаряти, утговаряйти ми. ку нищети - нидейти.

С теб говоря.

smile, then.

Az pa neznaeh che Nicshe bil optimist

Само нихилизъм за вас!!!

не е. виж третия footnote

E to v nego mai nai-goliam optimizqm ima

Само нихилизъм за вас!!!

"Perhaps truth is a woman who has reasons for not letting us see her reasons?"

"We can destroy only as creators."

"God is dead. God remains dead. And we have killed him."

"Not every end is the goal. The end of a melody is not its goal; and yet: if a melody has not reached its end, it has not reached its goal."

"We should not let ourselves be burnt by our opinions: we are not that sure of them. But perhaps for this: that we may have and change our opinions"

"Every word is a prejudice."

"The worst readers are those who behave like plundering troops: they take away a few things they can use, dirty and confound the remainder, and revile the whole"

"Belief in truth begins with a doubt of all the truths in which one has previously believed." (F.N. Ibid.)
или: "Supposing Truth is a woman - what then?" (F.N. Beyond Good and Evil)

we can destroy и то още как. (me)
"We are from the beginning illogical, and therefore unjust, being." (F.N. Human, All Too Human)

God is chicken broth. (whothehellknowswho. i guess me)

A melody does not have a goal. It just sings itself. (noideawhosaidthat, justcametomymind, which means that i might have)

Who cares what I think anyway (very much me) :))

Every word is an "arbitrary sign" (F. de Saussure). ъхъм :))

"The reader became the book" (Wallace Stevens & whonot) (пак "ъхъм")

но в крайна сметка, аnd so damn what?

"Colourless green ideas sleep furiousлъ", дет се вика чомски. тоест, нищо.

щотo, всъщност, "The best way to begin a day well might be to think on waking whether one can give pleasure to at least one person. If this could become a substitute for the religious habit of prayer, our fellow-men would benefit." (F.N. Ibid.)

оr whatever. eigentlich.

btw, "незнаех" са две думи: "не" и "знаех"

На немски определено е по-добре, недей да правиш грешката да четеш Ницше на английски. Все едно да се къпеш в локва, докато морето е до теб.
Дори руските преводи са много по-добри.

... какъв е смисълът да си разменяме цитати? ако ми се прииска, ще го препрочета.

кажи ми нещо ДРУГО, моля... каквото и да било.

знам един начин всяко нещо, което четеш да е ново - доброволната амнезия. А ти защо мислиш, че една мелодия съществува сама за себе си?

защото така ми харесва.
или, защото такива мелодии ми харесват повече. :)
какво всъщност питаш?

на мен пък ми харесва да питам. Не съм музикант и затова ми е интересно - когато композираш една мелодия какво чувсто имаш - че я откриваш, че я създаваш или нещо друго?

и аз не съм композитор. вероятно чувстваш нея. не знам.

Здравейте музиканти и слушатели на музиката,
Аз ще се опитам да отговоря на поставения въпрос без да съм композитор..
От къде такъв кураж ли..Ами от това щот съм художник и творчеството ми е всекидневие..мисля че добре го познавам...
Мисля че в човека има вродено чувство към красотата...във всичките и форми и проявления..като се тръгне от красотата в музикалния пасаж та се стигне до грасотата на алеята от цветя пред къщата..тая вродена красота ни кара да посрещаме и изпращаме човека в този свят с цветя...(нали така се пееше в песента "Хризантеми "...) . Чрез чувството си за красота смятам че човек се опитва да тържествува над природата..да докаже своята "божественна" същност..Когато човек гледа прекрасна картина на друг автор той също изпитва естетическо удоволствие..но не е както удоволствието от творчеството ..от създаването от самия него на красота..има едно допълнително чувство на себеутвърждаване..то е прекрасно..опияняващо..даващо усещане за полет..Мисля че композиторът при създаване на нова мелодия изпитва двойно чувство описано от мен по-горе..Когато твореца не твори той се чувства нещастен..липсва му полета на творчеството дори и да слуша в момента прекрасна музика...
Е...дано да съм бил прав..темата за творчеството е обширна...Абрахам Маслоу е писал много за творчеството като визша човешка потребност от пирамидата на човешките потребности...

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

ъргх! :( на руски няма и да се опитам...