Посвещава се
15 отговора
621 прегледа
Посвещава се
на работническата класа" -пишеше на първата страница на Generation П
Заради това и си я купих- стори ми се неустоимо "свежо". Не съжалявам.
Как гледате на посвещенията ? Радвате ли им се ? Имате ли любими ?
Сега (днес) като се замислих, установих , че играят изненадващо важна роля при избора ми на дадена книга. Слабост към кратката форма. Може би.
Сетих се за още едно любимо - от автобиографията на М.Форман.
"На родителите ми.
На всичките ми родители"
Заради това и си я купих- стори ми се неустоимо "свежо". Не съжалявам.
Как гледате на посвещенията ? Радвате ли им се ? Имате ли любими ?
Сега (днес) като се замислих, установих , че играят изненадващо важна роля при избора ми на дадена книга. Слабост към кратката форма. Може би.
Сетих се за още едно любимо - от автобиографията на М.Форман.
"На родителите ми.
На всичките ми родители"
Re: Посвещава се
мноу ги убичами.
ас най мноу обичам "за малкътъ бучкъ зильен мъджун, куяту инъ сутрин нъмерих под мишницътът си".
или нещу таквоз, ма ни повнъ ф пудровнусти.
нда.
ас най мноу обичам "за малкътъ бучкъ зильен мъджун, куяту инъ сутрин нъмерих под мишницътът си".
или нещу таквоз, ма ни повнъ ф пудровнусти.
нда.
Re: Посвещава се
"На българския народ-цървулан, в чието велико бъдеще вярвам", Тодор Панов, "Психология на българския народ".
А Хичкок беше казал някъде си - Искам да благодаря на майка ми за едикво си, на баща ми за едикво си, на жена ми за едикво си, разбира се и на моя готвач, на едикой си също. Уважаеми дами и господа, всички изброени от мен дотук са едно и също лице.
На Мерседес...
Acropolis adieu
А Хичкок беше казал някъде си - Искам да благодаря на майка ми за едикво си, на баща ми за едикво си, на жена ми за едикво си, разбира се и на моя готвач, на едикой си също. Уважаеми дами и господа, всички изброени от мен дотук са едно и също лице.
На Мерседес...
Acropolis adieu
Re: Посвещава се
Да беше сложила едни кавичк, че загубих нещо хичкоковия край
А аз горе съм се объркал - "В памет на работническата класа" беше
А аз горе съм се объркал - "В памет на работническата класа" беше
Re: Посвещава се
Всички изброени от мен дотук всъщност са едно и също лице - край на цитата. Тоест - кави.
Acropolis adieu
Acropolis adieu
Re: ето още едно
"На видния български шекспировед
проф. д-р Марко Минков,
който високо ценеше тази книга"
от преводача
Няма да казвам откъде е
проф. д-р Марко Минков,
който високо ценеше тази книга"
от преводача
Няма да казвам откъде е
МАУХОАОГООХОХОХОГООГ ХАХАХАХАХ
ТОВА Е НАЙ-ХИПИ ПОСТИНГА КОЙТО СЪМ ЧЕЛ ХАААААААААААААААААААААААААААААААААААААХАХАХХАХАХАХ МУХОХГОХОХОХООХ
WHAT A RETARD :) :) :) :) HAAAAAAAAHAHAHHAHAh
Based On A True Story
WHAT A RETARD :) :) :) :) HAAAAAAAAHAHAHHAHAh
Based On A True Story
Re: Посвещава се
Ето още едно, свързано с киното:
"На Жана, моя жена, мой другар"
Луис Бунюел, "До последен дъх"
И още едно:
"На Жана - с обич и признателност"
Яко Молхов, "Пътуване към Америка"
И още едно, малко неочаквано :)
"На българските зрители, които харесват моите филми"
Федерико Фелини, "Да направиш филм"
И от театъра:
"На Ивон дьо Бре,
която ме вдъхнови да напиша тази пиеса и която не можа да играе в нея, защото се разболя.
На онези, които я претвориха така великолепно. Жан"
Жан Кокто, към "Ужасните родители"
И още едно…
"Прости ми, читателю, съгреших."
Лорънс Оливие, "Изповед на един актьор"
Подборът не е съвсем тенденциозен. Получи се случайно, докато се мъчех да подредя един забравен рафт от т.нар. ми "библиотека" (оказва се, че съм била тематично подредена :). Но пък ми навява някакви смътни мисли….посвещенията към книгите - нещо като друга форма на светлината на прожектора? (глупости пиша:) Но ти първи започна с М. Форман :)
Не знам какво кара един човек да посвети нещо на някого и да го обяви пред целия свят. Давам си сметка (сега), че посвещенията не ме вълнуват и понякога ги забелязвам след като съм прочела книгата, а сигурно има и доста, останали незабелязани. Рядко мотивите за такова посвещение са известни на широката публика. Малко е като да прочетеш чуждо писмо: виждаш думите, но емоционалното им послание не стига до теб.
Така или иначе, не съм си купувала никога книга заради посвещението. Но пък виж… след твоята тема всички тези книги (и още други) ги отгърнах старателно да потърся имат ли посвещение :) За да съм изчерпателна, доколкото библиотечният фонд ми позволява, ще допълня, че А. Куросава, И. Бергман, М. Скорсезе не са си направили труда да посвещават :)
PS Както съм тръгнала да пиша, току-виж съм се изказала и за Достоевски :)
"На Жана, моя жена, мой другар"
Луис Бунюел, "До последен дъх"
И още едно:
"На Жана - с обич и признателност"
Яко Молхов, "Пътуване към Америка"
И още едно, малко неочаквано :)
"На българските зрители, които харесват моите филми"
Федерико Фелини, "Да направиш филм"
И от театъра:
"На Ивон дьо Бре,
която ме вдъхнови да напиша тази пиеса и която не можа да играе в нея, защото се разболя.
На онези, които я претвориха така великолепно. Жан"
Жан Кокто, към "Ужасните родители"
И още едно…
"Прости ми, читателю, съгреших."
Лорънс Оливие, "Изповед на един актьор"
Подборът не е съвсем тенденциозен. Получи се случайно, докато се мъчех да подредя един забравен рафт от т.нар. ми "библиотека" (оказва се, че съм била тематично подредена :). Но пък ми навява някакви смътни мисли….посвещенията към книгите - нещо като друга форма на светлината на прожектора? (глупости пиша:) Но ти първи започна с М. Форман :)
Не знам какво кара един човек да посвети нещо на някого и да го обяви пред целия свят. Давам си сметка (сега), че посвещенията не ме вълнуват и понякога ги забелязвам след като съм прочела книгата, а сигурно има и доста, останали незабелязани. Рядко мотивите за такова посвещение са известни на широката публика. Малко е като да прочетеш чуждо писмо: виждаш думите, но емоционалното им послание не стига до теб.
Така или иначе, не съм си купувала никога книга заради посвещението. Но пък виж… след твоята тема всички тези книги (и още други) ги отгърнах старателно да потърся имат ли посвещение :) За да съм изчерпателна, доколкото библиотечният фонд ми позволява, ще допълня, че А. Куросава, И. Бергман, М. Скорсезе не са си направили труда да посвещават :)
PS Както съм тръгнала да пиша, току-виж съм се изказала и за Достоевски :)
Re: Посвещава се
Хех,зарадва ме страшно
Отговорът ти.
Честно
И "Аз ,Фелини" няма посвещение или поне не го откривам. Странно.
A.S.Талантът би следало да си личи навсякъде и в посвещенията.
Ето, впрочем, с какво започва Дубравка ( за която ще говорим утре :) книгата си
"Hallo , Eyore" they called out cheerfully.
"Ah" said Eyore "Lost your way ?"
Което е типичен представител на течението "неяснокому" посвещения
Честно
И "Аз ,Фелини" няма посвещение или поне не го откривам. Странно.
A.S.Талантът би следало да си личи навсякъде и в посвещенията.
Ето, впрочем, с какво започва Дубравка ( за която ще говорим утре :) книгата си
"Hallo , Eyore" they called out cheerfully.
"Ah" said Eyore "Lost your way ?"
Което е типичен представител на течението "неяснокому" посвещения
Re: Посвещава се
О, Дубравка (Угрешич, нали?
) Върти ми се отдавна в главата, но ти по-добре поставяш темите (каза тя скромно
)
Чакам :))
Чакам :))
Re: Посвещава се - малко оф
Очевидно защото нямам какво да кажа там :)
Но понякога се изкушавам да чета и клубът ми харесва много. Оживен е (това го разбирай както решиш :)
Но понякога се изкушавам да чета и клубът ми харесва много. Оживен е (това го разбирай както решиш :)
Re: Посвещава се - малко оф
То не е ли като в този клуб да се пусне тема за Иван Вазов? 
Re: Посвещава се
Аз пък кво открих днес:
"На моя далечен приятел Мигел Ценке,
синдик шуан от Сумби - високо горе
по Нангарица - и голям защитник на амазонската земя
Една нощ, прекарана в приказки,
преливащи от вълшебства, той сподели
с мен някои подробности от своя непознат зелен свят,
който по-късно в други предели, далеч от
екваториалния рай, ми помогнаха
да напиша тази история"
Луис Сепулведа, "Старецът, който четеше любовни романи"
Невероятен е тоз Луис... Веднъж.
Acropolis adieu
"На моя далечен приятел Мигел Ценке,
синдик шуан от Сумби - високо горе
по Нангарица - и голям защитник на амазонската земя
Една нощ, прекарана в приказки,
преливащи от вълшебства, той сподели
с мен някои подробности от своя непознат зелен свят,
който по-късно в други предели, далеч от
екваториалния рай, ми помогнаха
да напиша тази история"
Луис Сепулведа, "Старецът, който четеше любовни романи"
Невероятен е тоз Луис... Веднъж.
Acropolis adieu