Това все още ли е

клуб на разведените? Ако е така да питам нещо и аз в суматохата и псувните.
Бившия не вижда често детето, което е на 2.4 г. и много му липсва таткото, който хал хабер си няма за тая работа, нехае, прави се на свръхзает и така се измъква, че да кажеш "Горкия! Скъсва се от работа, а тя детето, та детето!"
Какво да направя за сина си? Вече започна да ме пита дали тати е сърдит

Горкото трябва да стане на 50 години, за да му кажеш, че повече няма да вижда баща си ли?

Нищо не е по-красиво от женската душа!

Казала съм му, че вече не живее при нас и си има друга къща, много работа и е далече, обаче не мога да му кажа че баща му го е забравил, защото не е така - чуват се по телефона.

ами тогава най-добре да му кажеш на детето да пита баащ си защо е такъв тъпанар и го е зарязал.

Нищо не е по-красиво от женската душа!

Намери трети човек, който да му обясни, че скапва психиката на детето. Ти със сигурност си опитвала, пък той вероятно не те чува...

Agent of Change

разбира се. така е най-лесно. бягане от отговорност. този трети човек ако може да намери четвърти, който да обясни на детето, защо научава някой важни за семесйтвото неща от третия човек, а петия.......
подобни неща трябва да се дискутират в семейството.
Боже, вие да не сте расли в някаква джунгла??

Нищо не е по-красиво от женската душа!

От януари до сега опитах доста неща и вече съм изчерпана откъм идеи. Малкото скрибуца за баща си, само за него пита, като звънне телефона и тича през глава да вдигне пръв...Много ми е болно от това положение...Бившия е на вълна рутене на мацки и купони - хубаво ама бебо се нуждае от близоста му поне на 2 седмици веднъж.

племеницата ми беше на 4, когато техните се разведоха.
Просто мъжете като че ли не изпитват голям интерес към деца, с които не могат да разговарят на сложни теми като футбол примерно :)
Докато са в една къща са целувки и глезене, като е далеч...

Ще прояви интерес, като порастне детето. Ако съвсем не загуби връзка с него дотогава. Няма ли наистина някой негов разведен приятел, дето има проблем да си вижда детето, че да го светне?

in dreams i see myself flying...

Уф, направо не знам
Контакта помежду ни е нормален смятам - не се караме, не се мразим, чуваме се няколко пъти в седмицата, обсъждаме бебо и живота му в яслата ;-)...Аз съм тази, която му казва, че сина му страда за него и той е наясно, че това не е средство да го задържа до себе си - не ми трябва, обаче как не му разбира главата направо не знам.
Да продължавам ли да го поощрявам да идва или да му тегля една и да го отлюспя докато бебо забрави за него? А, как не ми се иска да е така...маи не мога да го направя заради бебо пък и не би ми било присъщо.

едва ли ще си позволиш да го "отлюспиш'...
добре де, вие с мъжа ти говорили ли сте открито за това , че не използваш детето, за да искаш нещо от него...може пък това да го 'притеснява'...не можеш ли да го убедиш в определени дни да идва или да го взима?..

No snowflake ever falls in the wrong place

Съчувствам ти, скъпа, но ти нищо не можеш да направиш. Каквото и да говориш на вашия татко, той ще си прави каквото си иска. Ако иска да вижда бебо, ще идва, а ако не - ще си търси оправдания. Този неприятен период го изживяхме, когато сина ми беше на 4,5 години. Много нощи сина ми се будеше и плачеше за баща си... После поотрасна, вярно тъгуваше, но сякаш свикна. Та, мисля си, че трябва време. Ще ти бъде много трудно, но щом се тревожиш и търсиш помощ, вярвам, че ще се справиш.

да кажеш, но само не лъжи детето - в смисъл - ако то се сърди, че баща му не го вижда и реагира отрицателно на това по-някакъв начин, не му замазвай очите със сладки майчини прказки, не го утешавй чрез лъжа, въпреки, че това е естествената реакция, когато видиш, че детето ти е наранено - да намериш някакво оправдание за таткото.
Детенцето е още мъничко, но аз разбирам, за каква ситуация говориш, защото наскоро една моя колежка се разведе - с дете на 3-4 години и то много трудно преживя първите 3-4 месеца от раздялата с татко си. От нея знам, че стояло на вратата и ревяло, не пускало татко си да си ходи, гушкало го и задавало всевъзможни въпроси , защо татко не живее при тях и защо не иска да идва да го приспива вечер и прочие...започнало да се напикава и да плаче нощем, да има кошмари...А тя била така парализирана от болката на детето си, че не знаела какво да направи, още повече, че таткото тихомълком се изнизвал, без да дава обяснения или поне без да поговори с детето, защото му се виждало твърде малко за сериозен разговор.
За щастие този период минава - и децата свикват с новото положение и постепенно намаляват привързаността си към таткото, без да го забравят.
Гледай да гушкаш детенцето повече, да го водиш сред хора - баби, дядовци, лели, братовчеди и прочие - среда, в която то да се чувства обичано и център на специално внимание.
Аз в моя случай взех и домашен любимец - котенце, което да получава цялата обич и ласки от дъщеря ми, които тя не може да се даде на такото, защото го е хванала липсата. Успех!

Qui scribit, bis legit.

да влезеш за малко в ролята на таткото.

Ще се пробвам да ти обясня, защото де факто съм в позицията на татко - виждам си сина веднъж седмично, 2 пъти ако нямам много работа... лудница е.

Значи... като бебе е бил винаги до мен. С мен е ходил на разходки, по покупки, аз съм го водила на училище като по-малък, долу на площадката да играе, по парковете... Бяхме си близки. Чели сме заедно от една книга във влака, слушали сме заедно една и съща музика, "нетствали" сме заедно като поотрасна... познаваше компанията ми, приятелите ми... говорехме си за всичко.
Остана при баща си, защото е по-добре за него в момента... сам го пожела, отчасти и за да не ми е в тежест, докато си стъпя на краката.

Сега е друго. Пак си ме гушка, като се видим, пак си приказваме за какво ли не, но не е същото. Някакви шибани паузи в разговорите се получават, не сме съвсем естествени. Сега баща му е с него непрекъснато, приказват си нещо по мъжки и аз нямам място там... не че е лошо, момче е все пак, просто не знам вече как да се държа с него. Отивам да го взема в старата си къща, а реално за мен това е вече чуждо място... дори и в стаята му като влизам, чукам на вратата.

Почти бившия ми мъж ме упреква, че не се интересувам от детето, защото не му звъня по телефона всеки ден. Мани това, че нямам нормален телефон, ами и... обич по телефона не се дава. Мога да го питам как върви училище, здрав ли е, има ли нещо интересно около него... и толкова. Теми, които за всяко момче в пубертета са досадни. Абе... усеща се, като започнеш такъв разговор. Не съм гьон, виждам, че му дотягам с такова звънене и подобни разговори.

Нямам и достатъчно пари, че да съм добрата мама-фея, дето изпълнява всички желания на детето (защото и такива обвинения имаше). Излишни подаръци не му купувам, а сина ми е разбрано дете - като кажа, че нямам пари, не иска нищо и не се цупи. Просто най-необходимото... че баща му не е свикнал да задоволява и такива нужди... малко по-хубави дрешки, обувки, книжки... просто не се сеща понякога.
Е да де, ама като се виждате веднъж седмично и си е поискал книжка за 5 лв и празно CD за левче... ще откажеш ли?

Истината е, че се отчуждаваш. От собственото си дете. Все едно е преждевременно порастнало и вече си има свой свят. Ти фигурираш в него само в неделя... и ако не си наложиш да не мислиш за него непрекъснато, ще се побъркаш.
Как се култивира това "откъсване" си е за всеки индивидуално.
Може и да ви изглежда отстрани като незаинтересованост, но не е точно така... а и мъжете, с които съм говорила казват горе-долу същото. След известно количество алкохол обаче.
Абе правят се на мъже :) "Деца ли... да си ги гледат жените..."

in dreams i see myself flying...

Разбрах, тазата ти и я приемам доколкото се отнася, конкретно до теб.
Обаче, ти само външно си в ролата на " неделен татко"
Първо , защото си Майка и си била Майка дълги години - това няма, как да го забрави едно дете.Освен това си жена и си по-чувствителна към нюансите на общуването - знаеш кога си необходима.

Второ, защото детето ти вече е доста голямо и не може да се сравнява с 2-4годишните деца, за които говорим . Синът ти , спокойно може да те разбере, като се аргументираш , защо не сте заедно всеки ден, или защо нямаш пари. Докато я, се опитай да обясниш това на едно мъниче, което просто си реве, всеки път, като трябва да пусне татко "да си ходи"

И трето . Защото татковците / бившите ни мъже имам предвид/ работят , може би много, но и ние разведените жени правим това, така, че работата не е оправдание, особено в случая от тази тема.
Отчуждаването при режим на неделни или седмични визити е факт и според мен, донякъде идва, заради това, че детето расте бързо по-бързо, отколкото остаряваме ние и когато не сме до него всеки ден - не можем да усетим как се променя.
Обаче нищо не оправдава - отказът с леко сърце на някои татковци да виждат по-често детето , ако се чувства самотно след развода и страда за ТЯХ / особено, ако са се разбрали с майката за това/. Ходенето по купони и мацки, в някои случаи наистина им става фикс идея в периода непосредствено след радялата и това е за сметка на отношенията им с детето.

Аз знаех, че ще има преходен период и затова настоях в началото бившият да вижда детето всяка седмица поне по два пъти - като остават и насаме заедно по 1-2часа. И също - да говорят на по-чувствителни теми. Беше забранено , само да се говори за "новата приятелка на татко" или детето да се запознава с нея поне 1 година. Засега- нещата са спокойни..."на фронта"


Qui scribit, bis legit.

"новата приятелка на татко" внимавай, че може да е препъни камък.

Таткото на едно познато детенце почти престана да се интересува от него, след като майката категорично отказа той и новата му жена да отглеждат детето (те не можеха да имат свое и на жената й беше станало фикс идея да гледа дете... та сигурно го е юркала по въпроса).

Живеят и в различни градове, та сега момичето като ходи на гости при баба си и дядо си за цялата ваканция, бащата едва към края намира време да се обади и да се видят за час. А бяха такива приказки навремето колко искал да се грижи за нея и как му липсвала...

Това дали е малко детето или голямо, психологически няма никакво значение. Родителския инстинкт закърнява, ако нямаш около теб нуждаещо се от грижи дете. Съгласи се, че свиждането 2 пъти в месеца не е грижа... детето физически може да мине и без това. Инстинкта касае предимно физическото оцеляване на поколението.

Та колко родители го разбират това, че да тренират родителския си инстинкт "на сухо", а?

in dreams i see myself flying...

О, всичко ти е точно, но разликата в ситуациите е драстична. Паузи в разговорите щеше да има и да не бяхте в това положение, предвид пубертета. Не може да ги няма и при таткото, допускам.

Страничен въпрос: не се ли получава нещо като "разглезване" на детето (по принцип говоря сега, не за конкретната ситуация) от страна на родителя, който не живее с него? Обективно, няма начин да компенсира отсъствието си, получава някакъв комплекс за вина към детето и се опитва ... всъщност не знам какво искам да кажа, но отделеният родител отрупва ли детето си с неща, които иначе биха били луксове за ежедневието?

Agent of Change

охоо има го и тоя момент...брат ми не може да насмогне на малката..втори клас е, но и тя е нахитряла...усеща, че му е слабост, а и майка й я надъхва да иска от баща си...и става една...

No snowflake ever falls in the wrong place

но само от гледната точка на малките деца :)

Иначе... родителят, при който е детето се грижи за прехраната му и за неговата част от режийните разноски - ток, парно (за да му е топло), осигурява удобствата в дома... в общи линии в едно нормално семейство от дете/деца и един работещ, това е максимума, който може да се постигне.

Другият родител, поради факта, че донякъде е изолиран от това, се опитва да компенсира с така наречените "луксове" - в повечето случаи не са нищо повече от малко по-свестни маратонки, ново яке, скейборд, ролери, компютър... все неща, които карат децата да се чувстват наравно с останалите хлапетии, които живеят при двама родители (2 заплати, ако гледаме от тази гледна точка). Всъщност при пълно семейство тези неща пак се купуват, но от двамата.

Ако това се обясни по някакъв начин на децата (дори и малките успяват да го схванат, не са толкова глупавички) - мисля че няма да има проблем нито с разглезването, нито с предпочитанията на детето към родителя-"касичка"

in dreams i see myself flying...

приятелка на таткото" - съм категорична. Ако цената детето ми да поддържа добри и относително близки отношения с татко си, е да го дам в новото му семейство - за мен е твърде висока! Ако новата му Дулсинея има желание да гледа дете - да си роди нейно...
Но моят е казал, че не иска други деца - много му идвали...
Ти какво си мислиш - че ако пусна детето си да поживее при тях ще го гледа баща му ли? Той, докато си беше в къщи не го гледаше, та сега! А в никакъв случай няма да оставя единственото си дете на непознат човек и то " мащеха"...ха!

Qui scribit, bis legit.

Благодаря на всички за съпричастността, но май всичко се нареди... За жалост не в полза на детето - баща му след последния ни разговор каза, че бебо страдал, защото аз съм подала мoлба за развод..Нещата се изясниха - жалко, че имах очаквания за нормални отношения с бившия Ще се опитам да направя от дефекта ефект и да помогна на бебо да расте щастливо и неощетено дете откъм грижи и внимание. Но как ли се прави точно това, когато чуваш непрекъснато "А къде е моя татко? Той защо си има друга къща?" и т.н.
Успех на всички!
Понякога сме безсилни да променим хода на събитията...