*
8 отговора
351 прегледа
*
Вървим със тебе двамата засмени,
във врящия, бълбукащ летен ден,
и ти говориш весел уж на мене,
но аз си мисля, че не виждаш мен.
Говориш ми за своето момиче,
което ще пристигне вечерта,
как влюбен си, и колко го обичаш
и все такива хубави неща.
На влака да го чакаш как ще идеш...
Не говори - и аз го знам това.
И аз така съм чакал да я видя,
а сякаш гарван чер я изкълва.
Но все вървя до теб и се усмихвам.
Знам, нямам право да съм натъжен.
Разделяме се, после аз притихвам
във ъгъла на болния си ден...
във врящия, бълбукащ летен ден,
и ти говориш весел уж на мене,
но аз си мисля, че не виждаш мен.
Говориш ми за своето момиче,
което ще пристигне вечерта,
как влюбен си, и колко го обичаш
и все такива хубави неща.
На влака да го чакаш как ще идеш...
Не говори - и аз го знам това.
И аз така съм чакал да я видя,
а сякаш гарван чер я изкълва.
Но все вървя до теб и се усмихвам.
Знам, нямам право да съм натъжен.
Разделяме се, после аз притихвам
във ъгъла на болния си ден...
в отговор на Silver Wolfess
#7
Re: *
No zasto si misli6, 4e se zasjagam ot ne6to, osobeno swarzano s towa, koeto pi6a? Stihotworenieto naistina ne e ne6to osobeno, no si e 4ast ot towa, koeto mi e minalo prez glawata. Prosto ne moga da se izrazjawam posredstwom proza, ako towa naistina moze da se nare4e poezija, de
Znaja, che ste ima hora, koito 6te go haresat, dori mnogo, i sasto taka takiwa, koito njama da go haresat - sasto mnogo.
Znaja, che ste ima hora, koito 6te go haresat, dori mnogo, i sasto taka takiwa, koito njama da go haresat - sasto mnogo.
