“Пе-е-ше-е-е...!”
21 отговора
566 прегледа
“Пе-е-ше-е-е...!”
Викът нежно раздра тишината, заглушавайки флекса от комшийския апартамент... “-Говедо мръсно, ела тук, че ще ти откъсна главата, мизернико!” Умалителното обръщение, както и липсата на споменати роднини по съребрена линия, успокоиха Пешев и той се обърна на другата страна.
“Грт”,Тихо проскърца вратата и Пешев със заучено движение отскочи от хвърчащите парчета. После с бързи скоци се прикри зад леглото. “- Свърши и този сервиз - пресметна той”.
Преброи до сто, два пъти по десетици и леко подаде глава. Нямаше никой. Само трептенето на завесите издаваше отминалото присъствие на напрежение в стаята. Пешев си обу чорапите и се загледа в палците на краката си. После сепнато обу панталона си и изтича в кухнята.
- Я, кой бил тука? – Вълната го завъртя и той се строполи до масата.
- Дротро – бодро изръмжа в отговор – Деефето?
Не го заболя, само се замисли коя степен е изгарянето.
- Извинявай миличък – (алармите на колите писнаха) – изгорих ли те?! И после небрежно – Кога се прибра снощи?
- Ха, голям майтап – започна той, с ясното съзнание, че шансовете да се измъкне се измерват в промили. Както и алкохола в кръвта му, който откриха полицаите. – Нали ти разправях за ония проблем.. дето, такова с това и.. Я, ама ти си се подстригала?! Закъснявам.
“Още преди две седмици, когато ти трябваше да сложиш зелето” кънтя, докато асансьора стигна до партера.
Лесното измъкване, окуражи Пешев и той с добре премерен ритник отвори входната врата. После пъхна ръце в джобовете и се затътри към паркинга, където слънцето вече напичаше червения Москвич.
- Майката! – каза, след третия опит да запали и затръшна капака.
5-ицата дойде полу празна – нямаше хора, които да висят по прозорците. Дори две от вратите бяха затворени. Пешев атакува... Финтира две баби с бутилки минерална вода и една майка с количка, препъна се в някаква пазарска чанта и прелетя презрително край перфоратора. Успя да се закрепи на два крака и се зачете в някакъв вестник през двама души от него...
- Чакай бе наборе, че не си дочетох хороскопа – доведе до незадоволителен отговор и той се заозърта за друго четиво.. Имаше някакъв плешив “24 часа” комплектован със смешна шапка, но беше извън полезрението му. А достъпа до там, беше отрязан от голяма група ученици, биещи се с чанти.
Спирката наближаваше и Пешев се замисли за тактическа схема за измъкване от трамвая с минимални жертви в жива сила и техника. Лесно.
- Контрола!! – извика той и потока просто го изнесе навън.
Часовник, портфейл, цигари и запалка, ключове.. само пакетчето с носни кърпички липсваше, но то беше в графата “какво ли не намира човек в дрехи втора употреба”. Пешев бодро запъпли напред.
Портиера, почти му каза добро утро а това беше знак, че началника още го няма. А това от своя страна означаваше, че закъснението му, ще се размине. А това от своя страна означаваше, че няма да има задръжки от заплатата. А това от своя страна означаваше, че ще може да закара колата на сервиз. А това от своя страна означаваше, че... – ... ще спрете да закъснявате Пешев?! - Сякш довърши мисълта му шефа – Кога? И не започвайте да ми обяснявате, че колата ви се е развалила и че трамвая бил дерайлирал или че сте срещнали извънземни – тук, сякаш доволен от остроумието си, той омекна – хайде на работа, но това е последното последно предупреждение. Пешев измънка едно “Да гусин директор” и се запъти към барчето за първата си бира.
В 17 без 15 Пешев загаси компютъра, загаси и последната цигара и се отправи към асансьора. Може и да е суеверие, но той вярваше, че някоя зла фея задържа най-спешната и важна работа, отнемеща поне час и нещо за 5 без 5. Веднъж се излъга да остане до края на работното време и после горчиво съжалява. Спря пред вратата на директора и се заслуша. Тишина. Явно и директора беше суеверен.
Валеше. Валеше а спирката беше ужасно далече и със сигурност нямаше места под навеса. В същност със сигурност нямаше навес.
В 18 и 15 Линейката откара Пешев в изтрезвителното. В 19 часа благоверната му съпруга се обади на майка си. Една година по-късно, Пешев беше повишен. Децата му учат или работят – все едно а Москвича беше заменен от Опел “Корса”.. от по-новите.
P.S. Кат гледам, на литературно четене сте го обърнали... Та реших и аз да се изтропам на метеното!
Пич от тук....до там!
“Грт”,Тихо проскърца вратата и Пешев със заучено движение отскочи от хвърчащите парчета. После с бързи скоци се прикри зад леглото. “- Свърши и този сервиз - пресметна той”.
Преброи до сто, два пъти по десетици и леко подаде глава. Нямаше никой. Само трептенето на завесите издаваше отминалото присъствие на напрежение в стаята. Пешев си обу чорапите и се загледа в палците на краката си. После сепнато обу панталона си и изтича в кухнята.
- Я, кой бил тука? – Вълната го завъртя и той се строполи до масата.
- Дротро – бодро изръмжа в отговор – Деефето?
Не го заболя, само се замисли коя степен е изгарянето.
- Извинявай миличък – (алармите на колите писнаха) – изгорих ли те?! И после небрежно – Кога се прибра снощи?
- Ха, голям майтап – започна той, с ясното съзнание, че шансовете да се измъкне се измерват в промили. Както и алкохола в кръвта му, който откриха полицаите. – Нали ти разправях за ония проблем.. дето, такова с това и.. Я, ама ти си се подстригала?! Закъснявам.
“Още преди две седмици, когато ти трябваше да сложиш зелето” кънтя, докато асансьора стигна до партера.
Лесното измъкване, окуражи Пешев и той с добре премерен ритник отвори входната врата. После пъхна ръце в джобовете и се затътри към паркинга, където слънцето вече напичаше червения Москвич.
- Майката! – каза, след третия опит да запали и затръшна капака.
5-ицата дойде полу празна – нямаше хора, които да висят по прозорците. Дори две от вратите бяха затворени. Пешев атакува... Финтира две баби с бутилки минерална вода и една майка с количка, препъна се в някаква пазарска чанта и прелетя презрително край перфоратора. Успя да се закрепи на два крака и се зачете в някакъв вестник през двама души от него...
- Чакай бе наборе, че не си дочетох хороскопа – доведе до незадоволителен отговор и той се заозърта за друго четиво.. Имаше някакъв плешив “24 часа” комплектован със смешна шапка, но беше извън полезрението му. А достъпа до там, беше отрязан от голяма група ученици, биещи се с чанти.
Спирката наближаваше и Пешев се замисли за тактическа схема за измъкване от трамвая с минимални жертви в жива сила и техника. Лесно.
- Контрола!! – извика той и потока просто го изнесе навън.
Часовник, портфейл, цигари и запалка, ключове.. само пакетчето с носни кърпички липсваше, но то беше в графата “какво ли не намира човек в дрехи втора употреба”. Пешев бодро запъпли напред.
Портиера, почти му каза добро утро а това беше знак, че началника още го няма. А това от своя страна означаваше, че закъснението му, ще се размине. А това от своя страна означаваше, че няма да има задръжки от заплатата. А това от своя страна означаваше, че ще може да закара колата на сервиз. А това от своя страна означаваше, че... – ... ще спрете да закъснявате Пешев?! - Сякш довърши мисълта му шефа – Кога? И не започвайте да ми обяснявате, че колата ви се е развалила и че трамвая бил дерайлирал или че сте срещнали извънземни – тук, сякаш доволен от остроумието си, той омекна – хайде на работа, но това е последното последно предупреждение. Пешев измънка едно “Да гусин директор” и се запъти към барчето за първата си бира.
В 17 без 15 Пешев загаси компютъра, загаси и последната цигара и се отправи към асансьора. Може и да е суеверие, но той вярваше, че някоя зла фея задържа най-спешната и важна работа, отнемеща поне час и нещо за 5 без 5. Веднъж се излъга да остане до края на работното време и после горчиво съжалява. Спря пред вратата на директора и се заслуша. Тишина. Явно и директора беше суеверен.
Валеше. Валеше а спирката беше ужасно далече и със сигурност нямаше места под навеса. В същност със сигурност нямаше навес.
В 18 и 15 Линейката откара Пешев в изтрезвителното. В 19 часа благоверната му съпруга се обади на майка си. Една година по-късно, Пешев беше повишен. Децата му учат или работят – все едно а Москвича беше заменен от Опел “Корса”.. от по-новите.
P.S. Кат гледам, на литературно четене сте го обърнали... Та реших и аз да се изтропам на метеното!
Пич от тук....до там!
в отговор на Toни Coпpaнo
#9
И аз това питам..
Къде!?
Мое ли да се осмъртиш като говедо за има няма час?!
Баси хората ей..
Пич от тук....до там!
Мое ли да се осмъртиш като говедо за има няма час?!
Баси хората ей..
Пич от тук....до там!
а