Prewod
0 отговора
23 прегледа
Prewod
Absolutna beshe dala edin hubaw link :
[линк]
Prewedoh go za tezi koito ne znaqt angliiski :))
Консултант по отказване от вредния навик на тютюнопушенето – Джон Р. Полто
Излекуваните от зависимостта си алкохолици,пристрастените към хероина,както и тези които зависят от никотина – те всички знаят за “Закона за престрастяването (зависимостта)”.Чували са го милиони пъти отново и отново…Само едно сръбване,само една малка дозичка,само една дръпка от цигарата,само веднъж,само толкова е нужно и пристрастяването се връща! Те са наясно,че дали мигновено или след известно време те пак ще робуват на своя стар навик да използват ежеднежно ниска доза или не толкова ниска доза наркотик!След като “Закона за престрастяването” е известен на всички ни… защо все пак го нарушаваме?
Има три главни факта свързани с връщането към вредния навик 1) пренаписване на “Закона…” 2) някакво извинение 3) неясна (загубена) памет.Няма значение дали се е случило два часа,два дена.две седмици,два месеца,две или двадесет години след като пристрастяването е било преодоляно, факторите,връщащи ни в състояние на зависимост си остават едни и същи и важат за всички нас.Пренаписването на “Закона…” е лесно и не се нуждаете от молив,хартия или компютър за да го направите.
Поправки в “Закона за престрастяването”
“Само една дръпка” и после “не подминаваите,не спестяваите 200 долара,а идете директно при пристрастения човек и му предаите свободата си за добро”.Не е това че отказващите се от никотина не знаят за “Закона…” или не вярват в него,напротив.Въпросът е в това,че ние започваме да вярваме в това,че ние сме “изключение”.Ние убеждаваме себе си,че сме по-силни от тези които са написали “Закона…”, и по-мъдри от пристрастявалите се преди нас.Ние се осмеляваме да изменяме “Закона…”.Слагаме се над него.”Само още веднъж.Всичко ще е наред,мога да се справя.Аз съм по-силен от всички останали.Една малка награда ,мина толкова време,заслужавам го.”
Съжалявам Колкото по-скоро такива мисли обладаят съзнанието(намират почва в нас)толкова по-вероятно е периода в който тялото ни е в състояние да се справя да свърши.Мечтите ви и всичките усилия са били хвърлени в тоалетната само с едно пуф на никотин.
Вместо да кажете,че можете да се справите със “само още една цигара” по-скоро трябва да кажете “мога да се справя в сички тях,даите ми ги обратно, всичките,цялото ми досегашно престрастяване,всички пепелници, кашлицата, вонята,безкраините потоци от 4.000 смъртоносни химикали,които влизат в мен с всяко пуф(вклучително и 44-те пречиняващи рак агента),непрекъснатото прогресивно разрушаване на всяка клетка в белите ми дробове,втвърдяването и намаляването на еластичността на всичките кръвоносни съдове в тялото ми,шансовете ми 50/50 да се самоубия поне 14 години по-рано от писаното ми,всичките пари които ще ми коства робуването ми на цигарите години наред, нарастващият социален натиск,който ще ме кара да се чувствам дори повече като измет,искам си го обратно,искам си всичко това!”
За мозъка на един наркоман е много по-лесно да представи едно пуф или една цигара като изключение от “Закона…”,отколкото да признае истината.Един пакет на ден за всеки пристрастен са 7.300 цигари на година.Не си представяйте пушенето само на една цигара.Вместо това си представете поне едногодишното количество цигари пъхнати в устата ви наведнъж.Опитаите се да се да ги напъхате в устата си всичките,защото точно там отиват те всеки ден години наред…във вашата уста .Вие заслужавате истината,вие плащате цената и сами си го заслужавате.
Перфектното извинение
Всичко може да послужи за извинение.Обикновено пристрастените чакат своето гигантско извинение да им се изпречи на пътя,но някои се изморяват от чакане и за тях всичките клиширани стари извинения биха свършили работа.Дори за удоволствие и забавление!Среща със стар пушещ приятел,на питие с приятели,сватба, дипломиране или дори раждането на рожба може да доведе до ново палене на цигара,а понякога и опитването на нов никотинов продукт (марка цигари или нов букет от 27 аромата те грабват).Хеи,защо не само по повод? Но за забавление или по-скоро от глупост е трудно да обясниш на себе си както и на тези които те обичат връщането ти към никотина (дори с оправдание).
Умните никотинзависими чакат за голямото извинение,това което би имало стойност както за останалите така и за тях самите.Колкото и отвратително да звучи наи-лесното за приемане и за оправдание за връщането към никотина е смъртта на някой който обичаме.Въпреки че всички които обичаме рано или късно ще си отидат от този свят (както е писано за всички хора),за “отказалите се от никотина” това е перфектното извинение за завръщането им към стария навик.Имам предвид,кой може да те вини,че инжектираш силно пристрастяващи наркотици в тялото си,когато майкати е починала.Всеки който го направи е абсолютно безчувствен и безсърдечен!Нали?Да загубиш работата си,да преключиш дългогодишна връзка,сериозно заболяване,или финансови проблеми всичко това са големите извинения – it’s drug time again!Престрастяването се завърна!
Загуба на спомени
Но оправданията не работят сами.Те се нуждаят от помощ.Отслабването на спомена “ЗАЩО?” сте искали да се подложите на безпокойството и страха,на трудностите при емоционалното и психическо скъсване със зависимостта от никотина,на ежедневното приспособяване към живот без тютюн с цел да се ОСВОБОДИТЕ…забравянето на причините за желанието да се откажете вдъхва на оправданията ви фатален живот.Повечето от нас не съумяват да съхранят детайлният списък на “ЗАЩО?-тата”,както и списъка със всичко през което са минали за да се откажат .Вместо това ние се насилваме да разчитаме на паметта си за точно и неподправено запазване на истината,цялата истина и нищо друго освен истината.Но сега паметта в която сме съхранявали всичкото си доверие ни проваля.
Това не означава,че вашата памет е лоша,неуслужлива или има нещо нередно с нея.Всъщност,тя си работи както би трябвало за да запази колкото е възможно повече приятни моменти от живота ни и да забрави,колкото е възможно по-бързо,болката и гнева който сме чувствали,включително и презрението към живота със зависимост,който сме живяли.Да накараме мозъка си да работи другояче означава да направим живота вътре в умовете си непоносим.Ако жените бяха принуждавани да помнят истинската агония и ужасната болка на раждането,то повечето биха имали само по едно дете.Бог да благослови всички ни с дарбата да забравяме.
И така как излекуваните от никотинова зависимост,които не са съумяли да съхранят спомена за своето “ужасно пътуване през отказването” осъзнават своята страст към свободата си спомнят за цената която са платили за своята свобода.Ако забравим за минаото сме обречени да го повторим.Не задължително.Не е нужно да се случва.Но точно както всяка любовна връзка изисква подхранване за да се съхрани жива,така и не можем да приемаме отказването за даденост или в противен случай пламакът ще изгасне.Ние трябва да искаме да запазим това величие на отказали се до деня в който умрем. Трябва да превърнем това “Искам” в действия.Ако успеем,то значи сме победителите! Ако ли не нашата вяра може да се стопи със сериозен риск за някоя зловеща болест причинена от пушенето или дори ранен гроб ….
Без значение дали отказването ни е на няколко дена,на няколко седмици,или на няколко месеца то се нуждае от нашите грижи.Ако вие нямате детайлен log, който редовно да преглеждате,когато се изправите пред напастта,пред всяка годишнина от своето отказване,на всеки “рожден ден”,постарайте се да си създадете един сега.Говорете с тези които все още пушат и които молят за по-мощ,съживявайки вашите спомени.Окуражавайте ги да бъдат колкото е възможно по-корави и издръжливи.Въпреки че ,те може да изглеждат така сякаш се наслаждават на това,че пушат никотин,основното удоволствие което те получават е в поддържането на никотина [ежечасно] в тяхната кръв в нормалната за пушачите зона,затова за да избегнете атаката и молбите на отказването в началото тогава е най-тежко. Покажете им молива и листа и ги помолете да ви помогнат да съставите своя списък.Дори е възможно така да ги накарате да се замислят.Бъдете мил и искрен.Не беше отдавна времето когато и вие самите бяхте в началото на отвикването от тютюна.
Също така се опиайте да визуализирате вашата първа седмица.Как беше тя? Все още ли чувствате онова могъщо желание…така сякаш Вашето тяло се моли и плаче да бъде нахранено?[xa xa xa]Можете ли още да усещате болката?Спомняте ли си как не сте можели да се концентрирате през онази първа седмица,как не сте можели да спите,как сте се чувствали депресирани,ядосани,раздразнителни, провокирани от наи-малкото,как сте се чувствали неспокойни,невероятно нетърпеливи и със замъглено съзнание,със запотени длани,непрекъснато сменящо се настроение,неспокойно говорене ,избухливост и дири тремор от нерви>Спомняте ли си тези неща?Спомняте ли си цената която сте платили за да сте свободни сега?Спомняте ли си защо сте се решили да я платите?remember baby:)
Ако имате достъп до компютър няма да имате нужда от помощта на настоящ пушач или дори да си припомните ранните дни на собственото си пътуване към свободата.Можете да влезете on-line за да отбележите в групите за отказване от цигарите своето постижение и да намерите хиляди,които сега са в началото на своята битка,да чуете тонове плач,да видите стотици как се борят със зъби и нокти да оцелеят,вкопчили се за мечтата да се откажат от зависимостта си, която лежи от другата страна на болката и отчаянието на отказването.Посещавайте такива места колкото е възможно по-често.Напишете няколко поста до тези които имат нужда.Най-важното нещо което можете да им кажете истината за това защо сте там.Кажете им колко удобно и сервилно се чувствате.Това е което те заслужават да чуят!Много то тях са пушили през целият си съзнателен живот и им е ужасно трудно да повярват,че отказването не е завинаги,че наи-малкото нещо може да те тласне обратно към цигарите!Страха от неизвестното е истински страшното нещо.Помогнете на тях и с това ще помогнете на себе си.
Ако почувствате,че сте на прага да пренапишите “Закона…” СПРЕТЕ, ПОМИСЛЕТЕ,спомнете си,прочетете,посетете отново,направете ревизия на преживяното и го дайте на останалите,но най-важното е да БЪДЕТЕ ЧЕСТНИ СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ Ужасни и емоционални събития ще се случват в живота на всеки от нас – такъв е живота.Прибавяйки напълно пропиляното отказване от никотина при всяка ситуация няма да я поправи,да я fix,или undo. Във вашето съзнание е планирано бедствие за днес. Как ще се справите и как ще запазите своето излекуване ако човекът който ибичате най-много умре? Какво ще правите тогава?
Помнете,че ние просто търгуваме със своята зависимост към химикали и им проправяме път към своите клетки само с едно пуф на никотин.Колкото по-дълго стоим от тази страна на оградата ние сами сме си тъмничарите,които се държим в този затвор.Имаме само два избора.Можем да завършим този период на приспособяване наречйен “отказване”(quitting) и да се наслаждаваме на удобството на доживотна пробация или можем да пушим никотин и така съзнателно да причиняваме жестоко и необичайно наказание на своите невинни тела до края на живота им.Заедно с това сами каним своя 50/50 шанс който ще ни вкара в гроба.[половината от тези които пушат умират заради пушенето]Ако първият вариант ви звучи по-добре,то тогава всички се нуждаем да следваме едно единствено простичко правило - NEVER TAKE ANOTHER PUFF!
Breathe deep , hug hard , live long !
John R. Polito
Fight until we die
[линк]
Prewedoh go za tezi koito ne znaqt angliiski :))
Консултант по отказване от вредния навик на тютюнопушенето – Джон Р. Полто
Излекуваните от зависимостта си алкохолици,пристрастените към хероина,както и тези които зависят от никотина – те всички знаят за “Закона за престрастяването (зависимостта)”.Чували са го милиони пъти отново и отново…Само едно сръбване,само една малка дозичка,само една дръпка от цигарата,само веднъж,само толкова е нужно и пристрастяването се връща! Те са наясно,че дали мигновено или след известно време те пак ще робуват на своя стар навик да използват ежеднежно ниска доза или не толкова ниска доза наркотик!След като “Закона за престрастяването” е известен на всички ни… защо все пак го нарушаваме?
Има три главни факта свързани с връщането към вредния навик 1) пренаписване на “Закона…” 2) някакво извинение 3) неясна (загубена) памет.Няма значение дали се е случило два часа,два дена.две седмици,два месеца,две или двадесет години след като пристрастяването е било преодоляно, факторите,връщащи ни в състояние на зависимост си остават едни и същи и важат за всички нас.Пренаписването на “Закона…” е лесно и не се нуждаете от молив,хартия или компютър за да го направите.
Поправки в “Закона за престрастяването”
“Само една дръпка” и после “не подминаваите,не спестяваите 200 долара,а идете директно при пристрастения човек и му предаите свободата си за добро”.Не е това че отказващите се от никотина не знаят за “Закона…” или не вярват в него,напротив.Въпросът е в това,че ние започваме да вярваме в това,че ние сме “изключение”.Ние убеждаваме себе си,че сме по-силни от тези които са написали “Закона…”, и по-мъдри от пристрастявалите се преди нас.Ние се осмеляваме да изменяме “Закона…”.Слагаме се над него.”Само още веднъж.Всичко ще е наред,мога да се справя.Аз съм по-силен от всички останали.Една малка награда ,мина толкова време,заслужавам го.”
Съжалявам Колкото по-скоро такива мисли обладаят съзнанието(намират почва в нас)толкова по-вероятно е периода в който тялото ни е в състояние да се справя да свърши.Мечтите ви и всичките усилия са били хвърлени в тоалетната само с едно пуф на никотин.
Вместо да кажете,че можете да се справите със “само още една цигара” по-скоро трябва да кажете “мога да се справя в сички тях,даите ми ги обратно, всичките,цялото ми досегашно престрастяване,всички пепелници, кашлицата, вонята,безкраините потоци от 4.000 смъртоносни химикали,които влизат в мен с всяко пуф(вклучително и 44-те пречиняващи рак агента),непрекъснатото прогресивно разрушаване на всяка клетка в белите ми дробове,втвърдяването и намаляването на еластичността на всичките кръвоносни съдове в тялото ми,шансовете ми 50/50 да се самоубия поне 14 години по-рано от писаното ми,всичките пари които ще ми коства робуването ми на цигарите години наред, нарастващият социален натиск,който ще ме кара да се чувствам дори повече като измет,искам си го обратно,искам си всичко това!”
За мозъка на един наркоман е много по-лесно да представи едно пуф или една цигара като изключение от “Закона…”,отколкото да признае истината.Един пакет на ден за всеки пристрастен са 7.300 цигари на година.Не си представяйте пушенето само на една цигара.Вместо това си представете поне едногодишното количество цигари пъхнати в устата ви наведнъж.Опитаите се да се да ги напъхате в устата си всичките,защото точно там отиват те всеки ден години наред…във вашата уста .Вие заслужавате истината,вие плащате цената и сами си го заслужавате.
Перфектното извинение
Всичко може да послужи за извинение.Обикновено пристрастените чакат своето гигантско извинение да им се изпречи на пътя,но някои се изморяват от чакане и за тях всичките клиширани стари извинения биха свършили работа.Дори за удоволствие и забавление!Среща със стар пушещ приятел,на питие с приятели,сватба, дипломиране или дори раждането на рожба може да доведе до ново палене на цигара,а понякога и опитването на нов никотинов продукт (марка цигари или нов букет от 27 аромата те грабват).Хеи,защо не само по повод? Но за забавление или по-скоро от глупост е трудно да обясниш на себе си както и на тези които те обичат връщането ти към никотина (дори с оправдание).
Умните никотинзависими чакат за голямото извинение,това което би имало стойност както за останалите така и за тях самите.Колкото и отвратително да звучи наи-лесното за приемане и за оправдание за връщането към никотина е смъртта на някой който обичаме.Въпреки че всички които обичаме рано или късно ще си отидат от този свят (както е писано за всички хора),за “отказалите се от никотина” това е перфектното извинение за завръщането им към стария навик.Имам предвид,кой може да те вини,че инжектираш силно пристрастяващи наркотици в тялото си,когато майкати е починала.Всеки който го направи е абсолютно безчувствен и безсърдечен!Нали?Да загубиш работата си,да преключиш дългогодишна връзка,сериозно заболяване,или финансови проблеми всичко това са големите извинения – it’s drug time again!Престрастяването се завърна!
Загуба на спомени
Но оправданията не работят сами.Те се нуждаят от помощ.Отслабването на спомена “ЗАЩО?” сте искали да се подложите на безпокойството и страха,на трудностите при емоционалното и психическо скъсване със зависимостта от никотина,на ежедневното приспособяване към живот без тютюн с цел да се ОСВОБОДИТЕ…забравянето на причините за желанието да се откажете вдъхва на оправданията ви фатален живот.Повечето от нас не съумяват да съхранят детайлният списък на “ЗАЩО?-тата”,както и списъка със всичко през което са минали за да се откажат .Вместо това ние се насилваме да разчитаме на паметта си за точно и неподправено запазване на истината,цялата истина и нищо друго освен истината.Но сега паметта в която сме съхранявали всичкото си доверие ни проваля.
Това не означава,че вашата памет е лоша,неуслужлива или има нещо нередно с нея.Всъщност,тя си работи както би трябвало за да запази колкото е възможно повече приятни моменти от живота ни и да забрави,колкото е възможно по-бързо,болката и гнева който сме чувствали,включително и презрението към живота със зависимост,който сме живяли.Да накараме мозъка си да работи другояче означава да направим живота вътре в умовете си непоносим.Ако жените бяха принуждавани да помнят истинската агония и ужасната болка на раждането,то повечето биха имали само по едно дете.Бог да благослови всички ни с дарбата да забравяме.
И така как излекуваните от никотинова зависимост,които не са съумяли да съхранят спомена за своето “ужасно пътуване през отказването” осъзнават своята страст към свободата си спомнят за цената която са платили за своята свобода.Ако забравим за минаото сме обречени да го повторим.Не задължително.Не е нужно да се случва.Но точно както всяка любовна връзка изисква подхранване за да се съхрани жива,така и не можем да приемаме отказването за даденост или в противен случай пламакът ще изгасне.Ние трябва да искаме да запазим това величие на отказали се до деня в който умрем. Трябва да превърнем това “Искам” в действия.Ако успеем,то значи сме победителите! Ако ли не нашата вяра може да се стопи със сериозен риск за някоя зловеща болест причинена от пушенето или дори ранен гроб ….
Без значение дали отказването ни е на няколко дена,на няколко седмици,или на няколко месеца то се нуждае от нашите грижи.Ако вие нямате детайлен log, който редовно да преглеждате,когато се изправите пред напастта,пред всяка годишнина от своето отказване,на всеки “рожден ден”,постарайте се да си създадете един сега.Говорете с тези които все още пушат и които молят за по-мощ,съживявайки вашите спомени.Окуражавайте ги да бъдат колкото е възможно по-корави и издръжливи.Въпреки че ,те може да изглеждат така сякаш се наслаждават на това,че пушат никотин,основното удоволствие което те получават е в поддържането на никотина [ежечасно] в тяхната кръв в нормалната за пушачите зона,затова за да избегнете атаката и молбите на отказването в началото тогава е най-тежко. Покажете им молива и листа и ги помолете да ви помогнат да съставите своя списък.Дори е възможно така да ги накарате да се замислят.Бъдете мил и искрен.Не беше отдавна времето когато и вие самите бяхте в началото на отвикването от тютюна.
Също така се опиайте да визуализирате вашата първа седмица.Как беше тя? Все още ли чувствате онова могъщо желание…така сякаш Вашето тяло се моли и плаче да бъде нахранено?[xa xa xa]Можете ли още да усещате болката?Спомняте ли си как не сте можели да се концентрирате през онази първа седмица,как не сте можели да спите,как сте се чувствали депресирани,ядосани,раздразнителни, провокирани от наи-малкото,как сте се чувствали неспокойни,невероятно нетърпеливи и със замъглено съзнание,със запотени длани,непрекъснато сменящо се настроение,неспокойно говорене ,избухливост и дири тремор от нерви>Спомняте ли си тези неща?Спомняте ли си цената която сте платили за да сте свободни сега?Спомняте ли си защо сте се решили да я платите?remember baby:)
Ако имате достъп до компютър няма да имате нужда от помощта на настоящ пушач или дори да си припомните ранните дни на собственото си пътуване към свободата.Можете да влезете on-line за да отбележите в групите за отказване от цигарите своето постижение и да намерите хиляди,които сега са в началото на своята битка,да чуете тонове плач,да видите стотици как се борят със зъби и нокти да оцелеят,вкопчили се за мечтата да се откажат от зависимостта си, която лежи от другата страна на болката и отчаянието на отказването.Посещавайте такива места колкото е възможно по-често.Напишете няколко поста до тези които имат нужда.Най-важното нещо което можете да им кажете истината за това защо сте там.Кажете им колко удобно и сервилно се чувствате.Това е което те заслужават да чуят!Много то тях са пушили през целият си съзнателен живот и им е ужасно трудно да повярват,че отказването не е завинаги,че наи-малкото нещо може да те тласне обратно към цигарите!Страха от неизвестното е истински страшното нещо.Помогнете на тях и с това ще помогнете на себе си.
Ако почувствате,че сте на прага да пренапишите “Закона…” СПРЕТЕ, ПОМИСЛЕТЕ,спомнете си,прочетете,посетете отново,направете ревизия на преживяното и го дайте на останалите,но най-важното е да БЪДЕТЕ ЧЕСТНИ СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ Ужасни и емоционални събития ще се случват в живота на всеки от нас – такъв е живота.Прибавяйки напълно пропиляното отказване от никотина при всяка ситуация няма да я поправи,да я fix,или undo. Във вашето съзнание е планирано бедствие за днес. Как ще се справите и как ще запазите своето излекуване ако човекът който ибичате най-много умре? Какво ще правите тогава?
Помнете,че ние просто търгуваме със своята зависимост към химикали и им проправяме път към своите клетки само с едно пуф на никотин.Колкото по-дълго стоим от тази страна на оградата ние сами сме си тъмничарите,които се държим в този затвор.Имаме само два избора.Можем да завършим този период на приспособяване наречйен “отказване”(quitting) и да се наслаждаваме на удобството на доживотна пробация или можем да пушим никотин и така съзнателно да причиняваме жестоко и необичайно наказание на своите невинни тела до края на живота им.Заедно с това сами каним своя 50/50 шанс който ще ни вкара в гроба.[половината от тези които пушат умират заради пушенето]Ако първият вариант ви звучи по-добре,то тогава всички се нуждаем да следваме едно единствено простичко правило - NEVER TAKE ANOTHER PUFF!
Breathe deep , hug hard , live long !
John R. Polito
Fight until we die