Романтика + Страст

Защо не се среща тази велика комбинация в жената?!
Ако е романтична, ще е "заспала" романтичка
Ако пък е страстна, то трябва да е от рода на вещиците?!

Може ли някоя мила, романтична и страстна дама да ме опровергае с думи и дела, с дела и думи?!

Ще черпя, ще... не знам какво ще направя, ако стори тя това!

Е айде сега...Как пък реши,че нямало такива жени?Има и още как....И аз съм такава,и много други познавам...Но зависи какъв ти е критерият за "романтика" и за "вещица"....Особено определението "вещица" ме изпълва с подозрения...дали ти, в духа на светата инквизиция,не обявявващ силните жени за вещици?
А нали знаеш-подобното предизвиква/среща подобно...Ако ти си романтичен и страстен -ще срещнеш такава жена...

Не знам дали съм страстен, но за романтичен - съм. Преди време, например, ходих да крада жена, едва не ме гръмнаха... но това е друга тема.

А вие по какво познавате мъжката страст?
Искам да се самоопределя в тази сфера, за това питам.

Крал си жена?Ти да не си бил в миналия си живот хайдутин?
Страстта си е страст и няма как да не я разпознаеш...Блясъкът в очите, енергията, която мъжът излъчва, начинът му на действие, сексуално също.....Дали ляга кротко, хваща за циците и чука лекичко докто свърши тихо или нещо по-друго се случва....

Абе....разбираш...Има ли дух в този мъж или не...

Ти май си много нежна, романтична душа!!!


Бие тя яко романтиката в гащите... май!

... и не по малко яко в пазвата!!!

А каква ще е черпнята?

Ха!


Какво засегнахме?

Романтиката е това дето се случва основно преди леглото,а страстта-основно в него...Тоест луна,звезди,любов,стихове,рози,вино,писма и прочие...според твоите лични особености -е романтика .А секс,СЕКС,СЕКС и то какъвто трябва и колкото трябва е страстта...макар и не само...щото страстта е качество,което или го имаш или го нямаш и което рефлектира в цялтата ти личност, в начина по който говориш и действаш....

Романтична съмНо съм и страстна,и полуимпотентни заблейковци дето ми пристигат с букетче маргаритки и любовна поезия нямат шанс...Както и нерези дето не могат да си откъснат очите от пазвата ми...
Както справедливо си отбелязал-баланс трябва да има!
Желая ти да го намериш и в себе си и в жена

Засегна усещането ми за жена.
А то е твърде силно у мене.

Преди време имах жена и тя бе необикновен човек. По един почти чудотворен начин съчетаваше горните две качества. Много фина и нежна, рядко романтична и вдъхновяваща и в същото време – неподозиран вулкан от емоции и страсти. Много красива и женствена, но така също – и силен характер, дух с необикновена, неподозирана мощ. Този контраст така се е врязъл в мене, че…

С нея тогава се случи нещо трагично, което не знам как изживях… Но тя завинаги остави своя отпечатък върху мене и друга такава нито съм виждал, нито съм чувал да има… Но… като слепец продължавам да търся. Да търся жената с широк вътрешен регистър и много октави, даваща ми усещането за необятността на Вселената и за безкрая на времето. Та като мярнах заглавието на този клуб, нещо ми щракна отвътре и написах онова що написах.

Сега вече разбираш ли за какво ми е думата ?

Ами, извинявам се, че отново се намесвам в темата/откровен диалог май по- й подхожда/, но да си кажа:
Онова "необикновено" съчетание, което така дълбоко те е впечатлило, според мен, е просто любов. Единственото възможно "обяснение" за безметежното състояние на ИНТИМНОСТ, неподправената и ненарушавана от никакви обективни или субективни фактори БЛИЗОСТ. Невероятната свръхсетивна способност да се довериш, да се разгърнеш пред някого, без страха, че ще бъдеш уязвен, заради проявената слабост, без апострофи, с цялата си спонтанност, в допълнение към усещането за взаимност. Това е възможно, въпреки че е рядкост и се постига бавно. Трябва да се "погребат" предубежденията, да се "упоят" клишетата/и повечето претенцийки по възможност/, да се вярва много. Трябват двама. Без сравнения с миналото, без страх от бъдещето. Тук и Сега. Само тогава чудото става: ласките, хъса, чувствеността и секса се завъртат в една безумна шеметна въртележка, от която не ти се излиза....

Очевидно добре го разбираш как трябва да е.
А сама намерила ли си го всичко това, Илияна

Ще ми се наложи и аз да поднеса извинения за това, че се намесвам, но.....имам претенции да съм болезнен романтик и .....това породи у мен известни съмнения.....

Всичко това, което си написал е прекрасно,но нещо в профила ти не ми харесва....нито вида потребител, нито хобито ти подхождат на романтик.......напротив навяват ми представа на практик и то не в този клуб......
Дано не съм права...........

... Вие задавате този въпрос е няколко постинга по-надолу сам си отговаряте, че вече сте срещнали такава Личност...
Да, такива Личности Има, както жени, така и мъже...
Зная го... от опит...
Желая Ви Късмет...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Хората са прекрасни.Само че, за да видиш това, трябва да обичаш въпросното същество,до дъното на душата си.Ако не го обичаш-и ангелът изглежда плитък , безцветен и скучен...
Не търси жена, търси любов...Когато обичаш ВИЖДАШ...Всички тези невероятни качества,комбинации,аромати...И всеки път са все по-изумителни.Защото привличаме хора отговарящи на нашата същност.И ако се променяме,съответно идват различни хора при нас..Което е прекрасно.
От любовта се ражда и романтиката и страстта...а не че те я съставят по накакъв начин...тя е първата и последната...

Намирам себе си. Процес...И вярвам. Ако нямаш и бегла идея за нещо, как ще го познаеш? Как ще си го издействаш? Как ще си се погрижиш за него?

Алая, забравих какво означаваше думата любов.

Припомних си, много пъти си припомнях секса... най-върлия, хард секс... Започнах да гледам на жената като на нещо, което на всяка цена трябва да бъде атакувано и превзето. И покорено отвътре, отвън и отвсякъде. Това ме зареди тогава със сила, преодолях удара, изправих се на крака, макар че не знам дали не вампирясах.
Да, но сега като се обърна назад за да си спомня нещо от тези преживявания, виждам че нямам спомен. Имам само усещането, че ме е ударил ток с високо напрежение и съм бил дълго време в несвяст...

И закопнях отново за това, да имам памет от преживяваното...

Не ми обръщай много внимание, това е лирическо отстъпление... скоро ще започне настъплението.

Ще се опитам, няма къде да ходя.

Благодаря!

Разбирането е хубаво нещо... но аз предпочитам
моженето!
А многото разбиране понякога пречи на действието.

Желая ти да си спомниш.И никога да не забравиш повече...

от провокатори!
И ний го можем с можещия
Пък как страстно само тракам по клавиатурката....
Виж, приятелю, шегата настрана!Струва ми се, че ти подхождаш с определени настройки и, съответно, се натъкваш на ответни такива./Каквото повикало, 1.такова се обадило или 2.изобщо не се обадило./ Задаваш въпрос, на който вече имаш отговор. Мога да те разбера до там, до където всеки си страда по изгубения идеал, защото всеки от нас си има такъв. Разбирам болката ти, разбирам и евентуалния стремеж към повторимост на щастливото минало.Разбирам до някъде и "подбутването на съдбата" - ти си знаеш, че романтичките дремуцат в измислени блянове, а тигриците са изтощително и непостоянно удоволствие, но белким нещо се "спъне" и ТЯ се появи! Пък и да те опровергае на всичкото отгоре!Чудесно! Аз съм "за". "За" екперимента съм дори, ако щеш!
Защо ли, обаче, ми се струва, че очакваш да се случи нещо без твоето лично участие?/А под "участие", визирам "даване", не само тръшкане и скептицизъм/

Знам, че съм досадна, но не ми пука особено...Този носталгичен тон ме подсеща за лично мое преживяване. Изпитала съм на гърба си този ожесточен порив за мъст и наказание под формата на обладаване, заради предишно огромно разочарование, с човек, когото обичах. Познато ми е усещането на призрачно проникване - с някой си, но него го няма. Искаш да го докоснеш, но се блъскаш в стена от недоверие и първичен жесток инстинкт. Знам какво е обяздване и съм галопирала до бездиханност в името на чувствата си. Нямах нищо общо с врязания в паметта му образ, персона или поведение, но той просто беше "обсебен". Та, тогава си мислех, че женската любов, търпение и безрезервно отдаване имат едва ли не катартичен ефект...Докато не сработи собственият ми инстинкт за съхранение. Уви, насила хубост не става, а и птичката сама пролет не прави....
А някъде четох, че човек цял живот се учел да обича....