Признание

Обичам косата ти... да я галя и целувам
Обичам ръцете ти... да ги стискам и усещам
Обичам очите ти... да се взирам и потъвам в тях
Обожавам всичко в теб
Знам че няма да се познаеш, но когато те видя следващия път... ще ти го прошепна в ухото...
Обичам те

и аз така

---

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите...

Vseki bi iskal da se poznae v tezi krasivi dumi.

Е, прошепна ли го или остана до тук?

само че това е оригиналният стих на Христо Фотев, а не промененият, за да пасне на музикалния ритъм текст, който Васил Найденов пееш:

"Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си със мен,
пристанищата са най-мръсното доказателство за липсата на море,
когато теб те няма"

IMAGINE...

олелле! Искам да съм аз

Познах се!!!
Но пък шептенето си остава в сила.


Весела любов!

Стихотворението е на Иван Пейчев.

не ми харесва като идея zа подход към ръцете
Те са дуШата на Човека...и определено не бих се радвала някой да ми ги стиска...ръцете...

Перфекционизмът е непростим недостатък на онези,които не умеят да блестят с Несъвършенството си.

E, to kak da ne se "predadesh"
pri takova proshepvane:)

е сега ще стане бой
и аз се познах

ама много ти се радвам. щото има поне един човек, който обича морските поети и ги познава.

и сега нещо нахално ще питам: ако ти дам мейл /на бележка, разбира се/, ще ми отговориш ли?

ама сега видях, че се неригистрирана, а аз съм - значи - ако решиш да миш дадеш мейл - пиши на моя

[email protected]

IMAGINE...

за да си "аз", тгрябва да намериш твоето "ти". няма дамо "аз" - има винаги двама. или две.

IMAGINE...

а да ги докосва с устни?

IMAGINE...

Запретвам ръкави!
Ти се готви!!!

Апропо, колко гарги сме на клона?

абе, май сме много. щото има бая варналийки и бая любителки на поезията...... ама то ще си проличи


а това говори ли ти нещо:

"и ако някога забравя тази нощ
ако забравя себе си дори,
не се сърди,
и не за това, че няма смисъл,
заради мен,
а може би заради себе си не се сърди."

IMAGINE...

"I love your lips and
I love your legs,
I love your eyes,
baby, you've got style,
I love your clothes and
I love your smile,
I love you, I love you, I love you,
Well you don't even look at me
and I go crazy.
For only woman that I never had,
I sing my song for love and hate...
I hate you, I hate you, I hate you....".... Mano Negra

Ей тази песничка преди 3-4 години като я слушах и все се надъхвах...от текста и как ми се случваше в положението... сега като я слушам, ми става едно мило.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Нищо не ми ГОВОРИ...
А трябва ли? И за... КОГО?

А к'во за варненките, и поезията в частност? Избор ли ще има? За "на клона", де.

И аз, такова, не, не се сърдя, де.

Сготвена съм ..... отдавна
Колкото до гаргите ....... на моя клон само една има гнездо ...... другите прелитат

С гнезда ли прелитат?


а кампот где?