Re: чудех се...

защото обикновено за развода желанието не е взаимно, независимо от определението, което му дават в съда

Аз пък се чудя, защо като се зададе развод и всички познати и роднини започват да потриват ръце и с настървение и нетърпение започват да очакват караници, скандали и т.н., а и в доста от случаите ги провокират и играят ролята на катализатор. Сигурно от скука ще да е - разнообразяване на скучното им ежедневие...

Когато се развеждах, имах чувството, че всички бяха адски разочаровани от това, че нямаше екшън, нямаше драми. Всичко мина мирно и спокойно. Може би и защото се разведохме около година след като вече фактически се бяхме разделили, но и при раздялата не беше кой-знае колко по-различно.

А пък за поливането - след делото двамата пихме заедно по 1-2 бири в едно барче.
След развода и двамата попаднахме в графата "щастливо разведени"

поне за сега.
но роднините и приятелите се държат адски готино.
"Разведоха" ни вече и си поддържат контакти с нас поотделно.

Всяко чудо за 3 дни :)

in dreams i see myself flying...

да прочета това, което си написала - че сякаш роднините и приятелите остават някак странно разочаровани, ако няма кавги, делби и разправии - и учудени също. Доволна - защото си мислех, че аз нещо не съм в ред поради тази причина.
Особено майка ми и до ден днешен не може да разбере, защо не съм в депресия или в някаква криза, защо не мразя бившия си съпруг и защо "го защитавам", на нейните обвинения...Но тя е друго поколение...

Ние преди развода пихме кафе и ядохме сладолед - той черпи , а след развода си пийнахме по едно уиски в къщи / в бившото " в къщи"/- аз черпех.
Мислех да сторшим и сватбените чаши по тоя повод, ама реших, че е много мелодраматично и ги превърнах в свещници...може пък да ми светят в спалнята при други поводи.

Qui scribit, bis legit.

Защото хората по принцип са склонни да драматизират повече от необхоидмото и защото ние българите повсеместно боледуваме от това, че не знаме как да се справим с чувствата си.
Ако разводът не е по твое желание, си изправен пред предизвикателството на новото начало, на това да свикнеш да си сам, да се справяш сам, да се научиш да разчиташ на себе си.
Този, който се развежда, обикновено има ясна представа с кого ще е по-нататък, не се е сблъсквал с предизвикателствата по-горе и като цяло не е научил нищо.

То и ние се почерпихме по случай развода, даже имаше и покани за следващи срещи, но като дойде време да дава издръжката на децата... не искам да си спомням

tcinik!

Да ни бяхте видели след последното дело...! Прегръдки, целувки, блясък в очите.. Преливахме от радост, особено той. Баси! Бях изумена - не очаквах такъв развой на събитята, а той: "Мила, много се радвам за теб. Бъди щастлива!". И до ден днешен като се видим отношенията ни са топли и дружески, но само толкова. А, да не забравя да спомена, че понякога не мога да го понасям и ми идва да му извия врата, но това е нормално нали?!namigam]