...

Дилема няма, проблеми нямам, изобщо аз съм един достатъчно щастлив човек./То излезе малко като оня с обявата, дето само искал да се похвали.../ Защо тогава пиша тука ли? Ами може би, защото се надявам тук да намеря подходящи съвети, когато имам нужда. Когато има дилема.

А сега ми дойде на акъла една питанка. Какво мислите за ония мъже-момчета, които или все са за риба, или все нещо си майсторят в гаража, или изобщо имат някакво всепоглъщащо хоби. Ама хобито трябва дя е толкова всепоглъщащо, че заради него да пренебрегват всичко друго, че дори и семействата си понякога. Малко неясно излезе, ама дано някой да ме е разбрал.

Поздрави!

p.s. WARRIORS OF THE NIGHT ASSEMBLE!!!

Dai dve mastiki, che byrzam!

за да правиш нещата добре, трябва да ги изпипваш, да се съсредоточаваш над тях, тоест да загърбваш всичко останало. което, разбира се, рядко допада на хората около теб, ако в същия този момент те имат някаква претенция към теб.
има и хора алчни, които не признават друго освен скъпоценната си персона, та ...там нещата стават гадни - скандали, раздори...
и тук нещата опират като че ли до компромис - веднъж го правиш ти, веднъж - другата страна.
аз лично си оставам на мнението, че крайностите са вредни. което обаче не значи, че в определени ситуации и аз не реагирам крайно.
визираш семейството...в последната ми емоционална връзка все имах чувството, че съм на второ място - след компютъра, който бе и хоби, и професия...младежът така и не успя да ме убеди, че знача повече. и моите, и неговите компромиси останаха напразни.
което обаче не значи, че не бих приела подобно хоби у някого край себе си.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

аз, да ти кажа, си мисля, че човек трябва винаги да прави това, което му доставя удоволствие, за да не съжалява един ден. от друга страна някои хора не трябва да се пренебрегват... но пък от трета страна, тези хора, които не трябва да се пренебрегват, се предполага, че трябва да те обичат. а щом тези хора те обичат, значи трябва да искат ти да си щастлив или иначе казано - да правиш нещата, които ти доставят удоволствие...

мен ме питай за теория!

кофтито е, че не всичко е теория. а практиката изглежда малко по-различно. главно, защото в практиката съществува и фактора ЧУВСТВА ...
абе с две думи казано: (т.е. с 4) Средната линия е важна! ама казва ли ти някой, как да я намериш тая пуста линия...


поздрави!

p.s. крайно време е да се посберем воините и да излезем с единно и необоримо становище по някои въпроси, за да няма ... 6-5



"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."

Ето една притча, на която попаднах - притча за важните неща. Може би тя дава отговора:

"Един професор по философия стоял в залата преди поредния час, а пред него били поставени няколко неща. Когато часът започнал, той безмълвно вдигнал един голям и празен буркан от майонеза и го напълнил догоре с камъни с диаметър около 2 инча.
След това попитал студентите дали бурканът е пълен? Те се съгласили, че е.
Професорът продължил заниманието си, като вдигнал кутия с малки камъчета и ги изсипал в буркана, след което го разклатил лекичко. Камъчетата, разбира се, се наместили в празнините между големите камъни. Студентите се засмяли.
Професорът отново попитал студентите дали бурканът е пълен? Те се съгласили, че е.
Професорът вдигнал кутия, пълна с пясък, и изсипал и нея в буркана. Пясъкът, разбира се, запълнил всички останали празнини.
“Сега”, казал професорът, “бих искал да осъзнаете, че това е вашият живот. Камъните са важните неща – семейството, партньорът ви, вашето здраве, вашите деца – всичко, което е от такова значение за вас, че ако го загубите, ще бъдете почти съсипани.
Малките камъчета са останалите неща, които имат значение за вас, но в по- малки мащаби. Камъчетата са неща като вашата работа, вашата къща, вашата кола.
Пясъкът е всичко останало. Малките неща.
Ако поставите в буркана първо пясъка или малките камъчета, няма да остане място за големите камъни. Същото става и в живота ви. Ако отделите цялата си енергия и време за малките, материалните неща, никога няма да намерите място за нещата, които са най- важни наистина.
Обърнете внимание на нещата, които са съществени в живота ви. Играйте с децата си. Изведете партньора си на танци. Винаги ще има време да отидете на работа, да почистите къщата и да организирате вечерно парти. Погрижете се първо за големите камъни – нещата, които наистина имат значение.
Установете приоритетите си: Останалото са само малки камъчета и пясък."

толкова е американско..бррр!
от някой Наръчник ли го преписа?

Наръчник? По какво? Кое е по- важно: източникът на принципа или самият принцип?

А ето и едно продължение на притчата - много българско според мен:

" Един студент от последната банка, с клатеща се походка и бутилка бира в ръка прекосил цялата зала и застанал пред професора. Вдигнал полупразната бутилка и излял съдържанието в буркана. “Пълен ли е буркана” – попитал студентът, а професорът и студентите със смях се съгласили че е.
Какъв е изводът?
Колкото и да се грижите за важните и за по-малко важните неща, винаги има време и място за една бира!
"

Радвам се на такива хора. Те влагат всичко от себе си в това, което ги интересува. Имат си собствен свят. В него са господари.
Завиждам мъничко на такива хора.
Сигурно е прекрасно да си такъв. Тогава си различен, независим.
За другите е трудно да ги понасят, но там е тръпката в общуването с тях.

Ne e amerikansko! Zashto pyk? Na men mi haresa...

...Totally amazing mind
So understanding and so kind...

Blagodaria ti! Haresa mi, obache bez onaia chast s birata.:)
Pozdravi!

...Totally amazing mind
So understanding and so kind...

американско е-
наивно поучително..
безсолно е като история.
Въпреки настоящите ми пристрастия към простотата на изказа, не ми харесва.
Без да искам се записах в някакъв клуб на позитивно мислещите (когато търсех книги онлайн на френски..:) и сега всяка седмица получавам по една такава..:)
Наръчника на герейрото по ми допада (е, не е като при първи захлас:):)
В отговор на най-първата тема:

(скалъпвах превод на цитата, но по-уместен е бако Пенко:):)

Важното е да приемеш Бог в сърцето си:):)

ха така! хубаво го рече, каколино!



"Те влагат всичко от себе си в това, което ги интересува. Имат си собствен свят. В него са господари. " препоръчвам да го запишеш в тефтерчето, което ще ти подаря..;(coming soon)