Страх ме е

мерси за куража

това му е второто бягство... тъкмо бях започнала да се съвземам от първото, когато се появи пак гадно... някои хора не си дават сметка какво причиняват. не му се сърдя, но боли много

но I'll get by with a little help from my friends

дано само следващия път не попадна на страхливец, че тогава със сигурност ще се присъединя към техния отбор

ОК, ще се опитам да бъда по ясен

"страх от несподеленост" - значи ти обичаш, пък той хич, щото го е страх?
мисълта ми беше, че това не е Любов и че не би трябвало да нанесе тежки поражения, стига да не си затвориш очите...Тъпо е да се обича едностранно - това са копнежи, желания, увлечения и т.н. Ако ти казва, че се чуди дали ти досажда ?!? Е, ти по-добре можеш да си прецениш, може пък много да си го изплашила На мен лично не ми трябва да се чудя

Тежко е, ако се е разгоряла любов и сега усещаш несподеленост...

don't say "shut up" when the shit is up

нееее аз говорех по принцип, че не обичам да има несигурност във връзката, а не за конкретния случай. тук си ставаше въпрос за "влюбих се и не ща да продължавам"

не ме прави щастлива, иначе сигурно бих правила

... и аз чертая планОве и се мъча да архитектувам живОтъ си пО най убаФФия начин ... амъ тва незначи,че катъ си пОстроя сградатъ тЯ ще бъде защитена от срутвания и други външни намеси ... въпрОсъ е тва детО се иСка от мене да гО пОстроя па пОсле да не се чувствам винОвен,че аз съм гО срутил нали така?

те всички сгради се срутват все някога, Вини въпросът е да и се порадваш поне за миг преди да си я срутил...иначе жалко за строенето, а то не е лека работа, нали така..

тъпо и тъжно...влюбването винаги е било по-лесната част от упражнението
казваш планове кроял, баси, правилно са казали хората, че любовта е сляпа

май, ти е рано да минаваш в отбора на страхливците, не обобщавай толкова лесно - една любов с друга не си приличат

don't say "shut up" when the shit is up

много тъжно, но още повече тъпо умът ми не побира как можеш да захвърлиш такова рядко цвете - все едно всеки ден намираме споделена любов

и аз се надявам да не стане трансфера...

... да амъ има сгради кОито си оставатъ и след краяъ на жизнения ти цикъл ... въпрОсъ опира дО тва кОлко качествено си е пОстроил сградатъ

рядко цвете - рядко цъфти
добре казано

поздравления, че оставаш в отбора...
получаваш личен терапевт, за да не остават белези от травмите

don't say "shut up" when the shit is up

все ми е едно... а тези сгради се строят от двама

мерси дай Боже всекиму личен терапевт

Понеже е късно и ме мързи да чета всички мнения, ще говоря направо по темата ! Кой е по-страхлив и кой кого ранява е въпрос само на гледна точка !
Някой остава с драскотини и се тръшка, а се оказва, че другия е с девет люти рани, сите куршумлии, а десета рана со нож прободена, ама кой да се сети покрай самосъжалението за драсконите, едва ли не външния вид на особата ( жената ) се нарушава !
Май в общия случай е така, за жените драскотините, а за мъжете раните, е да де ама те мъжете били нечуствителни и не се сещали !
Вместо да се самосъжалявате, вземете и помислете, какво става всъщност и какво може да се направи и дали страха не у двамата !

ако беше у двамата, щях ли да търча след него
карай да върви - минало свършено

Да де, все така казваме карай, пък после пак си ни боли ! Все пак дано да и има и смелчаци за теб, май го заслужаваш като попрочетох тук ! Абе общо взето съм отрицателен по отношение на жените в този момент, извинявай, ще ми мине !
Желая ти щастие !

охооо, второто ли? хич повече да не го търсиш

трябва да си направиш едно " Разрешено време за връщане"

при мен е най много една вечер и два дена

след това и да се връща, няма смисъл

а от мен да знаеш един път тръгнал ли си е за повече от няколко часа. пише я бегала тая връзка

каквото е направил веднъж ще го направи и друг път

и най-важното не се унижавай да го търсиш ти, това си е мъжка работа

мислих преди да го напиша

Предвид, че:
- нещата просто така си стоят,
- оказва се малко може да се направи, колкото и много да можеш
- и да има тенденции, те са пак в другата на нашата посока,
-...
просто приемаш каквото е ,както е и да видиш какъв рахат. Локум.

е, поне си признаваш, че те е страх, всички ни е страх, и всички сме страхливци, иначе как ще живеем - водещ стимул в живота е, мисля страхът, и любовта била страх, а друг водещ стимул за живот е насладата, но тя мисля че идва след страха,
а иначе ти си се страхувай, лошо няма, и уважавай, ...останалото е наслада.


NA

ми то и тях не ги прави щастливи, но го правят :))
не мисля дори, че съзнават колко по нещастни остават..