"Бариерата"

на павел вежинов.кой я е чел?какво мислите за нея?(без всякакви лирически отклонения от рода на "това е невероятна повест,направо разтърсваща,смразява кръвта във вените ми" и всякакви подобни,моля:)какво разбирате под бариерата?

А кой е чел "Белият гущер"? Мислите ли изобщо нещо за него (да се разбира "нея" - повестта)? Как го сравнявате с "Бариерата"? Разликата в пола на главните герои ли пречи на сравнението ви? А какво според вас е "бял гущер" и изобщо уместен ли е той? Ако имате възможност да избирате, кое бихте препрочели: "Бариерата", "Белият гущер" или "С дъх на бадеми"?
И добро утро

След "Гибелта на "Аякс" ,"Сините пеперуди" и другите фантастики на Вежинов, "Бариерата" и особено"Белият гущер " малко ме разочароваха.По-късно,след като излезе филма я прочетох отново.Заслужава да го направя пак.

Don't panick!

Някои епизоди от филма са направо комплимент за книгата :)
Изобщо, дали някой може да говори за повестта "Бариерата" без да спомене и филма?

kak da ne moje!?az 4ak sega razbrah,4e ima film:)malko typo,nali?:)s kogo e?

Ваня Цветкова и Инокентий Смоктуновски в главните роли. Но филмът е много стар, от началото на 1980-те. Изкушавам се да пиша повече за него, но да не отнемаме от темите на клуба "Кино" :)

на Шекспир

Неизбежно :)
Споделила съм къде я държа...

не кой знае колко лошо, но твърде сантиментално:

- великият творец (леле, колко романтично. или лек ексхибиционизъм??)
- леко чалната мацка (ама същевременно гадже та дрънка - да бе, да, егаси реализЪма )
- любов необяснима (която аха-аха ще ми проговори с човешки глас)
- нещастно детство (хер зигмунд, моля не се въртете в гроба си - не си заслужава)
и накрая - скок от прозореца (о, ужаЗЗЗ).

междувременно: философски прозрения и на моменти лигав лиризъм.

с две думи: три думи.

ако добре помня. ако не - значи не ми е направила достатъчно впечатление.

Ако може, припомни ми, моля, за великия творец, че нещо ми се губи образа

"известен композитор". тъй пишеше май. нямам книгата тук да проверя.
това ли питаш?

Каквото кажеш, все се приема. И понеже няма активни участници по темата, едва ли някой ще те опровергае
Освен това съм гладела филма и всичко, което помня, ми е доста натрапчиво визуализирано. Като каза "композитор", си спомних че имаше едни естетски кадри с роял :) "Известен" май не беше пресъздадено :)

Абе забравих къде беше споменала за литературните вкусове на мис август плейбой, но виж (ако не си ) мис септември какъв вкус демоснтрира -
Харесва романи в чиито заглавия има предлога “без”: Уилям Хофър (“Не без дъщеря ми”) и Хектор Мало (“Без дом”). Букет рози може да я трогне до сълзи.. и т.н и т.н

Ха, може и да греша, но "Не без дъщеря ми" беше написано от жена... Ако не става дума за съвпадение в имената на книгите... някаква арабско-американска "лавстори" с екшън и много чалми.

Иначе това интеревю го четох и много се хилих

Aledar~

мда , абсолютно -и филм направиха даже

След шести брой това списание престанах да го крада редовно от сергиите, но си спомням, че момичето за май/ юни миналата година на въпроса "Любим писател?" беше отговорило "У. Шекспир" :))

Пост Скриптум: Дано и боза космата да види това, да се амбицира и най-после да прочете от "Тимон Атински" нещо повече освен списъка на действащите лица.
Като награда обещавам да му подаря пълната фотосесия на въпросното момиче, паспорт сайз или уолпейпър, по негов избор

PPS А иначе обичам да коментирам Плейбой-бг във варианта "До шести брой и след него" :)

Ще се опитнам да избягам от клишето:"Бариерата","Белият гущер" и "Нощем с белите коне" е един своеобразен триптих , поне за мен.Не помня вече колко пъти съм ги чел , великолепни са - писани във времеме,когато ако човек не се обясняваше в любов на конюктурата трудно оцеляваше...Но Павел Вежинов оцеля и сега всеки път когато се оглеждам за книга , която да хвана и в самота и във върхова радост , все за някоя от тези три се сещам...Чудя се дали го изучават в училище...

Животът е хубав !

Изучават го, но не с тези произведения. В седми клас се разглежда Един есенен ден по шосето.

Съгласен съм с теб за останалото. Вежинов е автор на може би най-добрата психологическа проза в нашата литература.

we let the weirdness in

За мен тя е някак сбъркана. Може би намерението е било да звучи като писана от човек, достигнал мъдростта на зрялата житейска ирония, който вижда, но и прощава, но се е получило друго. Имам чувството, че между редовете постоянно се чете: "Не разбирам, не разбирам, не разбирам..." Сякаш умишлено са търсени грозотата и цинизма и в хората и техните отношения, за да бъдат извадени на преден план. Постоянно ти се иска да кажеш "Не, аз не съм такъв, не, не е така, не си прав, не е толкова грозно, не е толкова користно".
Вярно, че всичко това е внушено деликатно, но оставя чувство за тъга и песимизъм. И някакъв яд.

Ти да не си оня професор, който ми зададе същия въпрос по Съвременна българска литература
Няма да ти отговарям, защото изчерпателен и добър отговор мога да дам в една дипломна работа, например.
Предоставям думата на желаещите.