Ситуация

Случи ми се да изпадна неочаквано, или не съвсем, защото имаше и предистория и то каква!?, но в ситуация на бягство от самия себе си.

Усетих, че се влюбвам в неподходящият човек, и избягах.

Може би го нараних. Може би наранявам и себе си, знаейки, че така ще си спестя по-силната болка и сгромолясване от неговото 'Довиждане', което непрекъснато очаквах да чуя докато бяхме заедно.

Ужасно усещане, честно да ви кажа, но такива ни бяха установените правила, че сме заедно докато някой не се влюби.

Не знам защо ви пиша всичко това. Вечните размисли. Толкова е човешко и същевременно ми е непонятно. За първи път ми се случва. Бягам, бягам, бягам, а от кого?!

Всъщност няма значение.

Искам да ви питам: защо му е на човек да се влюбва? Толкова е стресиращо. Как ще реагира човекът насреща? Дали и той може да ти каже 'обичам те' в отговор на твоето такова. Ами ако не ти го каже, а просто ти се усмихне?

И бягаш. Чакаш утрото. Новият месец. Бъдещият, който няма да се страхуваш да го поискаш целият.

Както и да е. Беше страхотно. Невероятно волно усещане за цялост. Мамка му. Искам да си го спомням докато съм жив.

А сега:

Скромно молчу на
Пяти тысячах языках
Всех народов мира


Обичайте се, и не го премълчавайте пред Другият, когато можете да си го позволите, де

аз не можах
и избягах

колко трогателно наистина:-/ и мога ли да знам кои хора са "подходящи" за обичане? или тук не става въпрос за обич, а за поредната облечена в злато форма на егоизъм...

Чудя си се :-)
Никой никога ли
не знае какво иска ?

Летиш..
Докато не видиш,
че светът под теб
е точка.

Приблишиш ли после,
осъзнаваш,
че има ГРАВИТАЦИЯ..

Казвали са ми, че земята ни притегляла.
Няма такова нещо,
само нас и е страх да се пуснем..

мента+глог+валериан

Strahut pri kazvaneto na tezi 2 dumi ne e strah ot tova koeto shte poluchish kato otgovor, a strah ot vazmojna greshka! Tova se otnasi samo do niakoi hora-naprimer tebe!

Неочаквано влюбване... ???

В по-младите си години и аз бягах. Сега вече си мисля, че няма за кога да бягам. Станало - станало... и толкова.

~ Ребята! Давайте жить дружно... ~
Кот Леополд

А защо тогава още ми е натъртено?!?

~ Ребята! Давайте жить дружно... ~
Кот Леополд

4e za kakvo mu e na 4ovek da biaga ot liubovta? Nali za tova sme tuk - da se obi4ame! Ot kakvo da biagame ot sebe si moje bi?

Някъде бях прочел една мисъл, която звучеше горе-долу така:

Да си влюбен е чудесно, направо летиш
Да са влюбени в теб е тежко, понякога даже непосилно бреме

Наистина може да бъде стресиращо - много по-добре е да се грееш на умерен огън продължително, отколкото на буйни пламъци за кратко време

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Има неща, от които трябва да се откажеш.

Но не преди да си изживял тази част от тях, която е възможно.

Judoday

О, тука може много да се спори кое е чудесното и кое е тежкото...

А и ако ти предстои път? Умереният огън ли е по-сгряващ или буйните пламъци, макар и за кратко?

И още нещо: ти можеш ли да си избереш в кого да се влюбиш?
Аз - не.

~ Ребята! Давайте жить дружно... ~
Кот Леополд

Ima hora, ot koito triabva da se otkajesh.
No nikoga ne go pokazvai na tiah, za da mojesh niakoi den da gi izpolzvash, kogato imash goliama nujda ot tova, kogato si slab i chuvstvash pustota.
Posle moje da se oburnesh na drugata strana s notka na oburkanost ili egoizum, no samo kogato reshish, che si nameril tozi, koito ti triabva.

Tova ne sum az, prosto go vidiah niakude tam bez da ochakvam.

Ами да поспорим, нали затова сме тук

Независимо дали предстои път или не, умереният огън е метафора за умереност в чувствата. При двама или повече души. Иначе се изморява човек. Много, ама много сила трябва да има човек за да може постоянно да пламти буйно. Друг въпрос е дали ще се намери кой да стои край него.

По въпроса с влюбването - това е необратим химичен процес - веднъж почне ли, не се поддава на контрол.

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Не ти ли се е случвало точно обратното:

Направо да летиш, защото са влюбени в теб?
И да е непосилно бреме, когато ти си влюбен?

Мисля си, че има огньове /хора, чувства/, които са си родени буйни. Разбира се, че и по-бързо изгарят :))) Но дали това е причина да бъдат отминавани? Ами ако никога не откриеш този "по-добър" умерен огън? Трябва ли тогава да погинеш от студ?!?

Честно казано - какъвто и огън да срещна, предпочитам да се сгрея! :)))
Всичко опира до това изобщо да има огън...

~ Ребята! Давайте жить дружно... ~
Кот Леополд

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Ти си глупаче.
Друг път не бягай.
Изживей го.

just enjoy the ride dude. at the end it is only the experience that matters

Ами нали за това живеем!
Не трябва да пропускаме хубавите моменти да минават покрай нас.

Според някой хора, решенията, които взимаме трябва да са съобразени с конкретните място, време и ситуация:)
НО от друга страна, както казва Стив де Шейзър, когато разработвме едно решение, никога не знаем всъщност какъв проблем решаваме. Т.е никога не знаем дали сме взели НАИСТИНА "доброто" решение - т.е не знаем дали това което е добре за момента, е добро от стратегическа гледна точка за нашето развитие.

This wasn't the way it ought to be. But it was the way it was! On the whole,he reflected, it could be a lot worse...

Факт е, че вземаш дадено решение.
И никога никога няма да разбереш какво щеше да стане, ако беше решил друго.
Така че решаваш за момента и точка.