s baba e po-dobre

Zdravejte,

Kak se chuvstvate mami i tatkovci, koito ste bez babi okolo vas? Nie s mazha mi zhiveem sami i ne mozhem da razchitame na nikoia baba ili rodnina. Myzha mi po cial den e na rabota, a nie s bebeto - sami. Obsto vzeto vse chakame sybotata i nedeliata, ta tati da ni raznoobrazi kompaniata:). Zhiveem v otdalechen kvartal i nemozhem da pravim koi znae kakvi razhodki, osven okolo blokovete nablizo. V kashti-vsichko , men chaka-prane, gotvene, a bebcho vse iska da sym pri nego. Dobre, che tati ne podbira manzhite, a peralniata pere... Eh, da mozheshe da prostira i da gi slaga v gyrderoba...:)
Vypreki vsichki polozhitelni emocii okolo malkia chovek poniakoga ne vi li se e iskalo da zatvorite vratata i da izlezete? No ne mozhe. Nie s tati ne mozhem da izlezem bez bebcho, ne mozhem da zakysniavame vecher, za kino ili teatyr-i duma da ne stava... A i zhena ne stava da si vzemem-kyrmim se na chas-dva vse oste. Skoro chetoh edna tema tuk za pochivka na more s bebe i baba i diado-taka iskreno im zavidiah na mamata i tatito! Vie s babite-radvajte se, dori i da vi dokriviava poniakoga, znaite, che i bez tiah e krivo...

Kak se chuvstvate mami bez babi? Spodelete, kak se uspokoiavate kato vi stegne dushata?

това е част от щастието да си родител!
ние също сами гледаме децата -вярно- вече големите много ми помагат за бебето - но не съжалявам и за миг че нямам някой покрай мен!!! иска ми се да изживея всяка една секунда от щастието да бъда покрай децата... не сме се лишили от никакви излизания -само от кино и театър може би.... децата са навсякъде с нас и дори да можех да ги оставя не бих го направила- по-спокойна съм когато са с мен ....
Децата един ден ще пораснат и САМО след 7-8 години ще ти каже"излизай без мен- аз ще играя навън"!!!!! толкова кратко е времето през което са малки сладки ангелчата че наистина трябва да му се радваме "с пълна пара" !!!! организирай деня си -например сутрин докато спи сготви и почисти- когат о стане - навън на слънце!!!! всичко останало може да почака! когато тати се върне от работа- тримата на разходка;после баня;папане и сън... и после отново сте двамата самички и гледай положително!!!!!!! и се обади за разходка най- накаря- от зимата се каним-срамота!!!


ЩАСТЛИВА СЪМ !!!!

naistina, ot zimata se srestame... i vse nesto stava...
sega tezi dni da ni minat sopolite i da ni vyrnat kolichkata ot remont i ste se obadia, seriozno!:)
blagodaria ti za hubavata belezhka:)

Мammy6 го е казала наистина страхотно!
Ние, за съжаление, сме с баба, която живее на долния етаж. В 99% от случаите съжалявам за миговете, които не прекарвам с бебо. Наистина, понякога е улеснение, ако имаш да вършиш много работа, но в другия случай се мобилизираш и организираш и пак намираш начин. И не се налага да водиш глупави спорове. И не се чувстваш виновен, когато бабата иска да вземе детето, пък ти искаш да е с теб, и трябва да и откажеш. Без баба таткото също поема отговорност - защото, когато мама има да си свърши работа, едно е баба да е на една ръка разстояние, друго е тати да поеме грижата за бебо в този момент.
Такива работи. С една дума - не съжалявай.
Много радостни мигове с малкото съкровище!!!

Не съжалявай! И ние вече сме така - навсякъде с бебето. Повярвай ми, това е по-добрия вариант... особено, ако бабата и дядото са чешити.

Аз живея с баба и повярвайте ми дори при всички трудности бих искала да сам като вас. По добре с баба но за час или два в седмицата

never say never[image][/image]

и аз сама си отглеждам детето.
В чужбина съм, няма никой около мен.
Мъжът ми по-голяма част от седмицата го няма, работи в друг град....
Страдам не толкова за помощ, колкото за другарче...
Думичка няма с кого да обеля.
Иначе и на мен ми идва нагорно понякога. Всички домашни задължения, къпане, разхождане, будуване нощем (все по-често) все мен чакат...
А как си мечтая да се наспяяяяяяя....

Аз съм много анти-баби настроена. Не че ги няма - има ги и сме в прекрасни отношения. Доста от приятелките ме смятат за луда, че не "използвам" бабите, а си гледаме хлапетата сами... но така ми е по-добре.
Разчитаме един на друг с мъжа ми, домашните задължения сме поразпределили - т.е. аз върша домашните задачки - той пазаруването, разхождането на кучето и всякакви такива "външни" дейности. Той ходи на работа, а аз работя от вкъщи.
Вярно, понякога е трудно... но за мен това е по-добрият вариант.
Единствено преди около 2 месеца си дадохме 4 почивни дни - оставихме децата при бабите и отидохме на почивка... изкарахме много добре, страхотно беше... ама акълът ни все в децата. Да не говорим, че след това пишман станахме и 2 седмици не можахме да върнем режима на хлапетата.
Едното не се сещало да си измие очите, ама те не го карали (я защото недовиждат гурелчетата, я за да не насилват детето с разни задължения), другото за година и половина откакто е родено не е приспивано никога - заспивал си е сам без никакви проблеми - нито мрънкане, нито рев... да, ама бабата го научила да заспива като му пее.... не защото е бил неспокоен - ей така, защото на нея и е било кеф. Може да звуча много сухо и това да изглеждат малки кусури, ама след връщането от отпуската направо ми се ревеше.
Пробвахме и веднъж да ги оставим за уикенда - пак съжалявахме и си дадохме дума повече да не го правим.
Има време за всичко, а и забавленията може да са и с децата, и вкъщи.
Най-трудна е първата година-година и половина, когато не си особено мобилен... но пък може например да си спретнете романтична вечеря вкъщи (не е нужно да има повод), да направите събото-неделен видеомаратон (къщната работа няма да избяга - лягате пред ТВ-то и ставате само за хранене и оправяне на бебока), може да си поканите гости, да играете на какво ли не... Забавата и развлечението няма да дойдат сами - трябва да си ги организирате, вие да си го измислите и да си го направите.
А пък когато бебо стане на годинка, вече може да ходите с него насам-натам - било на ресторант с градина през лятото или пък на гости, на почивка, на пазар.
Вярно, организацията на времето за тези мероприятия трябва да е съобразена с режима на бебо, но стига човек да има желание - получава се.

Не се отчайвай и не се депресирай, времето лети толкова бързо.

Не съжалявай, че нямате баби около вас - може би е за добро.
Може да ти звуча изтъркано, но всичко това, което ти пишеш и аз съм го преживяла - и съм се депресирала, и съм ревала (когато дъщеря ми беше бебе нямах баби "под ръка" - свекърва ми беше в чужбина, майка ми - 2 години на легло в болница). Просто тогава реших, че трябва и че можем да се справим сами... и го направихме, не съжалявам за което.

Поздрави и горе главата!

Много хубаво ти го казаха всички по-горе.
Бебето си е наша отговорност.Моя и негова. Ами как без нея? Нали тя е част от семеиството - как така ще я оставим при сестра ти. Мъжът ми искаше да отидем на ресторант. Много му се ходеше горкиа, бяхме го открили съвсем скоро - малък, китаиски и почти само за морски храни. "Забележителното" беше, че бяхме там в последната вечер от бременността ми. Та така . Тя беше на около 2 седмици.
Отидохме на обяд - почти нямаше хора. В заведението не се пуши. Бях я накърмила преди това и тя си спа през цялото време.
Никога не съм харесвала тия жени дето си мъкнат малки бебета навсякъде, но животът ми показа защо Моята съдба е много пунктуална. Само да съм си отворила устата да коря някого за нещо и ето ме в същото положение . Съдбата ми се подхилква присмехулно и ме чука по носа " Нали беше много съдеща, нали беше много високомерна, нали се чудеше как тия хора постъпват по тоя непростимо глупав начин? Ато ти седа да видиш и да разбереш защо
Точно същото се оказа и сега. В събота се прибрахме с Вики , в понеделник на консултация. Мъжът ми на работа аз на лекарства и помолихме негов приятел да ни закара. Доктора беше удължил графика и по пътя към дома, умрели от глад спряхме в едно заведение да хапнем. Та така Преди да навърши и седмица я заведох на ресторант.

В БГ винаги ми се чудят как се оправям. НИКОИ ЕДИН ДЕН НЕ Е ДОшЪЛ ДА МИ ПОМОГНЕ НЕ - ДА МЕ НАУчИ ДОРИ.
Да са живи и здрави изобретателите на памперса. Само в първите дни перях на ръка. после всичко в пералнята с бялото пране.
На пазар също ходим заедно веднъж седмично - много по-удобно е.
Насам натам също ходим заедно. Помня тоя първи китаиски ресторант заедно. Викам на мъжа ми "Хаиде да излезем някъде с колата в неделята, че тук вече почвам да издивявам. Ами то си е все едно 7х24
Тои ме гледа изумено ама вика Как с бебето ли ? Ще се оправим ли ? Ще се оправим викам като стои та гледаи. Натоварихме всичко необходимо и тръгнахме.
Не бива да спирараш живота си заради едно бебе. НО трябва да го видоизмениш така, че да задоволява потребностите на всеки от семеиството.


За всекиго по нещо

Не съжалявм, че нямаме помощ. Такака ставаме все по близки с него срещаики заедно предизвикателствата на живота.
До сега сме били само веднъж на "вечерен" ресторант сами и на двамата ни беше шугаво. Просто за нас света без нея не е вече същият

Божееееееееееее какъв рев ще падна като "отлети"





<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от anaili на 02.09.03 05:28.</em></font></p>

И аз си гледам бебето съвсем сама - татко, баби, лели и тем подобни, всички са в България отатък океана... Не че не ми липсват, липсват ми така, както винаги са ми липсвали и преди да се появи малката, т.е. не мисля за тях като за помощници...
Така съм си свикнала с беба и дните ми хич не минават скучно. Даже не усещам как времето лети. Е, да, велико откритие са пампресите, но все пак всичките й дрешки ги перя на ръка и после ги гладя от двете страни и пак има време за много неща. Много често обикалям с количката до къде ли не. Това, че тук в САЩ съм без кола мен не ме спира - е, имам късмет да живея в град с добре развит градски транспорт. Освен това сме още само на кърма, което е истинска благодат - кърмя си я навсякъде и по всяко време. Хората като забележат, че съм я гушнала в характерната поза за кърмене и сами тактично се обръщат на другата страна, макар, че така или иначе нищо не се вижда...
Все пак има и някои неудобства, като например това, че като влизам да се къпя и взимам беба с портативното кошче в банята, защото ако заплаче няма да я чуя, а и да ме вижда че съм при нея. В тия моменти ми е мъчно за нея, че трябва да се поти и тя на парата, ама друг изход не виждам. Ако съм сигурна, че е заспала дълбоко, естествено не я мъкна с мен в банята, но предвид колко леко спи, рядко пропускам компанията й.

Колкото до ресторанти, заведения, кино и т.н., да, ходи ми се, ама не чак толкова, че да реша да оставя Елица на някой друг макар и за малко. Понаживяла съм се на подобни развлечения и сега по- ми се гледат деца... Сега като се замисля, най- ми липсват планинските излети и походи от преди, но живот и здраве един ден пак ще тръгна - тогава с компанията и на малката.


Елица - мамина звездица (28/04/2003)

Само не разбирам защо переш на ръка???

Ние също нямаме баби под ръка
Сами се грижим за Денис, който е на годинка и 4 месеца, а сега и новото бебе е на път. Таткото ни работи по цял ден и аз съм самичка в къщи с малкият.
Това което искам да напиша и аз е, че е много вярно, че децата са деца за кратък миг. Времето лети и неусетно кога и как е станало, разбираме, че те вече не са нашите мънички, безпомощни бебенца, а големи момчета и момичета, които съвсем скоро ще поемат свой си път. С тази мисъл отглеждам детето си и се радвам на всеки един миг да бъда с него. Благодарение на тази настройка нито къщната работа, нито самотата понякога не ми тежат. Вярно е - има моменти в който се изпушва, но те са изключения от общото настроение
Не ми тежи грижата, нямам търпение да гушна и новото бебенце и да му дам цялата си любов.
От как се е родил Денис преди месец за пръв път го оставихме на едната баба за седмица и отидохме сами на море. Щях да умра от мъка и се зарекохме никога повече да не постъпваме така.
Та така мили майки. Всичко е в главите ни. Ако гледаме на задълженията като бреме, те ще ни тежат наистина. Но ако не им придаваме чак такава важност - едва ли ще е толкова трагично.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

ох ох;)и при нас е така...бабите са дале4е, но когато са окло нас е добре...от една страна...от друга е страшно досадно като ти се месят в дома и още повече във възпитанието на децата...обаче колкото и да е винаги има нужда от помощ....:)и е хубаво да има на кой да разчиташ ...:)
вече няколко пъти давам ани на баба и:)1я път беше по време на сесията за 20дни-откачих от мъка, 2рия като бяхме на море...честно преродих се;)))има нужда да си поживееш и без деца;)колкото ид а си обожавам детето, понякога нямамнерви...и е много по-добре да си почина седмица-две откокото да изпадам в чести нервни кризи и да си го изкарвам на детето (да не си помисли някой ,че го бия.....;) ,крясъците са достатъчни,за да натъжат детето...освен това тази раздразненост може да доведе и до нелепа караница и с таткото.....

ami...

... Защото нямам пералня, а не ми се перат бебешките дрешки в общите перални, дето всеки пере всичко...


Елица -мамина звездица 28/04/2003

Ох, ясно, аз помислих, че така предпочиташ и се изумих.

Вярно е че бабите (ама не всички) могат да помогнат много. Мойта майка дойде при нас за 4 седмици след раждането на Анна и после също дойде за 5 седмици когато аз тръгнах на работа и ни трябваше някой да гледа Анна докато чакахме да започне яслата. Така че ни е била от много много голяма помощ, но аз съм сигурна че го е направила с огромно удоволствие и сама ни беше предложила. Аз се разбирам идеално с майка ми и мъжът ми също като се има предвид че му е тъща все пак. Не сме имали проблеми и спорове за методи на гледане и т.н. Освен това ние вече два пъти сме били в България с Анна при което тя бива обсипвана с внимание от баба и дядо без да се е стигало до неразбирателства. Хубаво е, да, но също така е и много хубаво да сте заедно само тримата (или ако имате повече деца четиримата и т.н.), на мен не ми е тежало докато бях по майчинство а и сега.
Липсват ми естествено родителите ми и това е нормално, но за 12 години в Англия съм свикнала да живея с тази липса и гледам да оползотворявам всеки момент когато сме заедно на празници, ваканции и т.н.
А родителите на мъжа ми ги виждаме малко по-често, но те си имат свой живот и за мен това е ОК.
Едната му сестра живее близо до нас (е на около 30 км) и с нея се разбираме добре, но не я използваме за детегледачка - само веднъж сме оставили Анна на нея за да отидем на кино. Предпочитаме да я каним на гости с мъжа й или ние да им ходим на гости и да прекарваме време всички заедно.

Мисълта ми е, че не бива да си навиваш на пръста това че било по-хубаво с баба. Има си и хубави страни (ето ние например отидохме на море за 5 дни сами докато бяхме в БГ, но май няма да го направим пак защото Анна страшно ни липсваше) - добре е детето да има контакт с бабите, дядовците и т.н. роднини. За мен е и от изключително значение и затова да може да научи български защото иначе само аз й говоря на български и рядко някой приятел/ка българи. Но от друга страна лично съм била свидетел на случаи на 'експлоатация' на баби и дядовци и знам че в крайна сметка не е добре. Аз никога не съм се чуствала че 'изпускам' нещо заради Анна - ходим тримата заедно и на ресторанти и кафета, по магазини, изложби, паркове, на почивки, на купони и сватби и общо взето навсякъде освен на кино и театър, и то откакто е съвсем новородена. Никога не е имало проблеми - съобразяваме се с това кое е най-добре за Анна (в смисъл че не я мъкнем примерно на задимени или неподходящи за нея места), но в същото време и тя някак си успява да се 'впише' в нашия начин на живот. Не знам, може и да е въпрос на късмет, но явно ни се е паднало доста 'социално' бебе което обожава контактите с други хора и различни обстановки. Аз лично съм по-склонна да смятам че това е в резултат на начина по който сме я отгледали досега. И наистина както казаха и други преди мен - радвай се на всеки момент защото отлитат толкова бързо, ето Анна става на една годинка в неделя а вече ми се струва като голямо дете и ме обзема силно желание да гушкам отново съвсем малко бебенце......

Естествено има моменти в които искаш да си само в компанията на големи хора и ако няма някой на когото да повериш бебето за малко - тогава един от вас може да излезе да се види с приятели а другия да остане с бебето. И това си има хубавите страни.

Аз пък съжалявам, че баба, майка и сестра ми са далеч от нас!
Явно си зависи и от роднините но с удоволствие и спокойствие си оставям децата при тях!
И ако бяхме в един град бих се възползвала от 'услугите' им.
Не смятам, че се ощетявам по този начин...това ми звучи абсурдно! Също така не смятам и че оказват някакво ...недобро влияние на децата...

Ей да знаеш как ви завиждам, че сте си самички.
Ние вече 3 год. живеем заедно с свекър и свекърва ми и да ти кажа честно вече до гуша ми дойе.Не че се караме или нещо такова, но и до тоалетната да отидеш посреднощ трябва да си сложиш дреха.Това е най-малкото неудобство няма да ти разказвам колко още има. Вярно е че почти всека вечер сме навън и почти не пропустаме кино, но да ти кажа честно вече никъде не ми се ходи без дъщеря ми.Като ходим на кафе все гледам да има люлки а като не е с нас беба (вече не е бебе 3 год) направо не знам какво да правя закована за стола час или два.Във къщи е работата сме си я разпределили и имам много свободно време та чак се чудя на коя приятелка да се обадя.Въпреки че работя ми остава много свободно време и може и да ме мислиш за луда но предпочитам да си го използвам за домакинска работа отколкото за излизане.
както виждаш аз съм пълна противоположност на теб затова така като гледам мненията на другите майки е най-добре да си в златната среда-да има баби и да сте си отделно.Както каза някой по -горе за час два може, но повече не е препоръчително.
Гледай си беб4ето и му се радвай докато е мъничко, защото и наистина растат много бързо
И да знаеш че няма на какво да завиждаш

И ние сме си сами с тати,двете баби са в България.Оправяме се с бебо,но Честно казано майка ми ми липсва много.Тя е страхотен Човек,винаги много ми помага и най-важното е,Че го прави с удоволствие.Имам и 100% доверие да и оставям детето ,и когато сме в Бг или тя ни е на гости, използвам да gleda детето максимално.Така хем ние си поЧиваме,хем тя се наслаждава повеЧе на малкия и компенсира с това,Че го вийа рядко.Сега бяхме на море ,взехме и майка ми и сестра ми.Изкарахме си страхотно-хем бяхме с бебо,хем го оставяхме на майка ми и веЧер имахме възможност да излизаме.