Проблема и роднините

Момичета, знаят ли роднините Ви - разбира се най-близките за вашия проблем Сподели ли сте с тях или предпочитате да мълчите?!
Аз толкова пъти се опитвам да намеря подходящ момент, но като се замисля колко тревоги ще им причиня се отказвам! Мисля, че поне моите родители след това много ще ми се сърдят че съм крила от тях! Какво да правя - кажете?!

Аз си мисля, че не е зле да знаят, въпреки че баща ми не знае каква е причината при нас(още не съм му казала).

При мен положението е следното:Майка ми и баща ми знаят, а също и бабите ми и дядо, както и сестра ми, но нищо не коментирам с роднините на мъжа ми.
Въпросът ти е много деликатен, тъй като хората са различни и реагират различно, но все пак мисля, че ако споделиш с майка ти ще те разбере. Аз поне така бих направила.( на мен майка ми и баща ми въпреки, че понякога доста се притесняват много ме разбират и подкрепят, а също така заедно с мен се информират за много и различни начини за преодоляване на проблема)
За жалост при мен проблема винаги са били роднините на мъжа ми.Не ги разбирам и много ме нервят защото са доста завистливи и неискренни, което много затруднява и обременява общуването.Винаги трябва да премислям по 1000 пъти какво ще кажа и направя с тях и въпреки това темите и допирните точки са ни много малко.В тоя ред на мисли предполагам, че ако те знаят за проблема ще ми се нахвърлят с упреци и какво ли още не.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им придава смисъл на живота.

Моите родители знаят и много ми помагат честно казано.
Наистина доста се притесняват, но ми оказавт голяма подкрепа.
Не знам какво щях да правя без тях.

Здравейте момичета!
Аз също не съм споделяла нашият проблем с никого.
Нямам представа как ще реагират, но мисля, че няма да има проблеи, а ще срещна подкрепа и разбиране.Все още няма да ги занимавам, за да не ги тревожа.Ще се борим сами със съпруга ми и разбира се с Ваша помощ!
Само с Вас - в този клуб мога да си споделям без да се притеснявам!
Благодаря Ви, че Ви има!!!

Някои от моите роднини знаят,някои - не. Аз решавам кой да знае.. Който много любопитства бива уважен с красива усмивка,и с питане "а защо искаш да знаеш?" Обикновено млъкват. А най-често казвам,че не му е дошло времето,т.е.,рано ни е.Което ги учудва ,защото хич не ни е ,ама мен какво ме интересува

И при мен е така, за проблема ми знаят само най близките ми приятелки! Майка ми не я притеснявам, но мисля че тя се досеща, за какво точно ходя на доктор! но не ме пита, защото знае, че няма да и кажа, не за друго, ами за да не я притеснявам, и тя не е добре със здравето, разбира се други проблеми!
А що се отнася за роднините на съпруга ми! И дума не обелвам пред тях, искам един ден само да им кажа: "Ние чакаме бебе"!!!!
А тя /свекърва ми/ ми споменава :"Ти не знаеш ли, ами еди кои си /примерно техен братовчед/ чакат второ дете"!!! Не мога да ви опиша, как успявам да си задържа сълзите!!!! А си мисля, че ми го казва нарочно, за да се усетя че и тя явно чака да стане баба!!!! Ами на мен ми се иска хиляди пъти повече от нея!!!

Ние сме казали на родителите си. Според мен трябва да им кажеш за да те оставят на мира иначе само подпитват!
Мира

Благодаря Ви момичета! Проблемът наистина е много деликатен! Аз също мисля, че моите родители ще ни разберат и подкрепят. Точно защото много ще се тревожат, а здравословното им състояние не е цветущо искам да им спестя тревогите. Споделила съм само с близки приятели, които наистина много ми помагат.
За сега никой не задава въпроси, сигурно мислят че още ние не сме се решили за това, но...
А за родителите на съпруга ми - положението е същото като при вас! За там аз предпочитам съпруга ми да реши кога да им каже!

Здравей,
Аз казах на нашите съвсем скоро и те много се притесниха, особено майка ми. Баща ми като че ли е по-сдържан и не ме пита. Наложи се доста неща да им обяснявам, защото се оказа, че и хабер си нямат от тези проблеми, пък аз си мислех, че интелигентни хора, знаят много. Майка определено е много разтревожена и се налага да я успокоявам вместо тя мен, но пък на мен не ми тежи за сега да го правя. Лошото е, че около нашите има хора без деца, някои си осиновиха, но при нито едно от семействата нямаше бебе и предполагам, че тревогата на майка ми е заради това. Те не знаеха колко е напреднала медицината в тази област вече и единственото, за което са чували е "ин витро". Родителите на мъжа ми не знаят, може да се досещат за какво търчим по лекари, но ние нищо не сме им казвали за да не ги тревожим и макар, че и двамата са изключително сдържани във всяко отношение, аз не знам как ще реагират на такова нещо. Свекърва ми е медицинска сестра и ми помага много за разни доктори, изследвания и пр. но за този проблем не съм я търсила до сега. Ако и те се разтревожат като майка ми, няма да ми е много по вкуса. От приятелите знае само кумата ми, но тя ми е много близка и на нея мога да й рева, за да ме успокои. Според мен трябва много внимателно да помислиш на кого да кажеш.
Успех!



Когато има желание, има и начин!

И при нас не е много по-различно положението - моите родители знаят, аз коментирам с майка ми, а с баща ми - не. Прекалено интимно ми се струва. Виждам, че и двамата се притесняват и се опитват да не го показват. Но ние вече нямаше как и да го скрием - все пак мина толкова време
От многото ни приятели знаят само най - добрата ми приятелка и още една, която е мед. сестра и се наложи да ми бие прегнила, когато бяхме на почивка заедно, но вече не се притеснявам от нея. Бащата на съпруга ми почина преди 2 г., оттогава свекърва ми се опита да но досажда, но аз постепенно я игнорирах. А и тя си има друг внук, за който да мисли. А иначе когато някой забие директно въпроса, и аз като Уайлдбери отговарям: Когато му дойде времето! и ми идва да му откъсна главата

Az ne im kazvah - kakav e smisala da se pobarkvat ot trevogi, a ottam i vie da se zatormozyavate dopalnitelno? Za pomosh ot tyah edva li! Ta te ne sa ginekolozi, a nie sme dostatachno inteligentni da tarsim nai-dobrite specialisti i da vzemem merki!

Засега абсолютно на никого не съм казала за проблема. Не искам да натоварвам родителите си,защото и без това си имат проблеми, пък и са суперпритеснителни.От друга страна пък майка ми е лаборантка в болницата и се опасявам да не разбере от там,че заради това ходя по лекари, защото ще се засегне,че не съм споделила...Да кажа на свекървата или свекъра е абсурд...А, спъделих с една приятелка,но тя започна всеки път,когато се видим,да ме пита и разпитва дали е станало,и да се чуди защо не се получава (може би защото тя си има две дечица вече),и това нездраво любопитство ме подразни...и я излъгах,че сме решили да поотложим опитите.Много идиотска постъпка от моя страна, но понякога не мога да се владея

имам предвид моите и неговите родители, сестра ми също. Не мога да крия от тях, та те ни покрепят много- морално , финансово и с опита си. А и нямаше как да не разберат - що вода изтече от сватбата

и аз смятам така да направя с най-добрата ми приятелка, макар че знам, че пита от най-искрени чувства и се трвожи много, но пък всеки път трябва да навлизам в дълбоооки подробности и пред нея. А в такива напоследък навлизам само с вас - поне знам, че ще ме разберете доста по-бързо , няма да се отегчите, а и мога да ви бъда полезна по този начин . Добре, че го има това клубче все повече започвам да осъзнавам.

Роднините ни знаят, много ни помагат. Баба ми особено е голям образ, все се ослушва по книги и вестници за някакви цярове, тършува по аптеките за билки, от онова клинавиче ми беше пратила 7 пакета, имам да пия цял живот.
Освен тях знаят няколко добре проучени приятелки и всички вие, мили момичета.
От другите крия не защото се срамувам, никакво престъпление не съм направила, просто хората понякога са много лицемерни и се радват на чуждото нещастие.

Поздрави на всички
Айви

Ако хубавото още не ви се е случило, радвайте се, защото то предстои.

Сигурно всички знаят, че имаме проблем защото живеем заедно от 8 години, а бебето все още го няма. Първите 3-4 години се пазехме (уж) и имахме оправдание: безработна съм, нямаме жилище и какво ли не. Но сега: всичко ни е наред. Не споделям, защото си мисля, че така ги щадя. Не съм убедена, че сега са по-малко притеснени, но поне не тръпнат всеки месец около 25-ти. Това което преживявам, не бих го пожелала и най-големия си враг, а как да натоваря майка ми, сестра ми, приятелките ми. Имам вид най-безгрижното момиче на света.

Радвам се да те видя, мила Айви!
Мира

И ние сме решили засега на никой да не казваме. Е, вие сте изключението, но нали и за това сме тук!!! Мисля, че майка ми се досеща, но не съм говорила с нея. На свекърва ми в никакъв случай няма да кажа. В темата за злобните роднини бях разказала за нея, но нямах сили да напиша най-фрапиращата й простотия - Още преди да се замислим да женим (защото преди това имахме доста дълга връзка) тя подметнала на мъжа ми, че заради една коремна операция, която ми е правена когато бях на 10 години сигурно съм нямала да имам деца! И го знаела като мед. сестра! А аз съм питала всички лекари, при които съм ходила досега и никой не е потвърдил, че това може да е проблем! А и да може - кой й е дал право да говори за това! Само като се сетя за това и кипвам!
Но вие тук сте друг филм - от вас научих толкова много неща и получавам страхотна подкрепа!

Аз пък не съм казала на баща ми каква е причината.А свекъра и свекървата си мислят сигурно, че не мога да имам деца(причината е в мъжа ми).Да си гледат работата!