Predi godini

Sreshnah moi priqtel... s muten pogled... blujdaeshe ne beshe tozi koito poznavah...popitah go : "Kvo stava pich?""S **** se razdelihme.... ne shta da me gledash takuv are chao she ti zvunna kat se opravq..." MOita togava mi kaza:"Stiga bre (prenebrejitelno) basi - za nqkza jena... toia se izlaga" a az i kazah "daaaa... znaesh li nqkoi den kato ti si otidesh i az she sum taka..."a tq "Hhehe da be ti li be? Oshte nqma da sum si subrala bagaja i she fanesh sledvashtata.... " minaha godini... az bqh s blujdaeshtiq pogled. Sega gledam moia priqtel. Poopravil se, stypil na kraka... i vse pak dulboko v ochite mu bolkata stoi. I si kazvam.... daaa tova sum az sled godinka..2 Tolkova e standartno i banalno a tolkova boleshe.... jivot, ti trovish mi jivota :) a sega e samo bach...bach...bach....

Spored men, ako pozvolish bolkata da te obsebi, si obrechen.....neobhodimo e da se radvash na naj-mynichkite neshtica..i nqkak si edna usmivka...posle oshte edna usmivka...glavata ti sama se vdiga, a ochite ti veche ne vijdat vsichko v onazi cherno-bqla gama...trudno e, no osven podkrepa, pomosht ot nikoj ne mojesh da poluchish......makar che az vinagi i vsichko si prejivqvam, pravq si ravnosmetka, osmislqm neshtata.....i leka poleka zapochvam da ne obryshtam vnimanie na studenite vylni oblivashti tqloto mi pri neusetno preminavashti prez syznanieto mi spomeni.....jivota e jivot, za da go izjiveem takyv, kakyvto si go napravim...i donqkyde takyv, kakyvto sydbata ni e otredila.....
Ops, razfilosofstvah se, tejkite noshti ne mi se otrazqvat dobre :))

До кога.....

"трябва да контролираш болката..." да не позволяваш да те обсеби...

това мого могат само няколко човека и те са монаси от някои манастир в тибет, които се занимават с по 10 часа медитация на ден....

при мене емоциите и чувствата идват на RUSH, така да се каже понякога експоадират в мене...

да не си мислите че съм някъв робот дето може да се включва и изключва за да е го боли ???

Имаше една мисъл -
"мисля, следователно съществувам..."

спокойно може да се перифразира така:

"Чувствам, следоватлно съществувам"

Za sazalenie dosta chesto se sluchva tova, no se preodoliava. I az samata biah taka okolo polovin godina, sled kato se razvedoh sas saprugat mi, goliamata ochenichenska lubov, biahme gadjeta 7 godini i 3 biahme zeneni. Predstavi si za kakva bolka ti govoria, no vsichko otminava. Eto me sega gledam vedro na zivota, no veche imam edno naum :).

Stiskam ti palci i ako iskas da spodelis pisi ili mi ostavi belezka.

Трябва ли да започна да обяснявам, как за да можеш да контролираш нещо или някой, трябва да го познаваш невероятно добре.....и май доста буквално ми приемаш думичките.....зная, че говоря понякога объркано...но ако се опиташ да проумееш това, което написах...сигурно би си замълчал....
Не ми се обяснява....от тук нататък ще замълча.....

До кога.....

Сори, че се намесвам, но разликата е очевадна........

До кога.....

...твоето вече си е чиста проба инат..и вместо да си хабиш енергия да отричаш всеизвестни неща....помисли, разбери....
....малките деца правят така...
Спорове безплодни няма да водя!

До кога.....

мдааа...

като че ли по-скоро се опитваш да избягаш от мислите си,
от спомените си - опитваш се да ги притъпиш
да го контролираш (може би по угодната дума),
да намериш някои заместител на това ГОЛЯМОТО дето си го загубила (което явно доста е значело за тебе, защото те обливат СТУДЕНИ ВЪЛНИ при спомена за него... (мене рядко ме обливат студени вълни, но когато прилива доиде, той е опустошителен...))


и аз съм така... опитвам се да си намеря нещо което да ме радва.. за да заабравя... и в общи линии се оказва че всичките дребни и мимолетни ...

снощи си лежах и се събудих към 4 часа и спомените нахлуха пак...

почувствах се
(празен)
изгубен...

на такова нещо няма как да не обръщаш внимание....
да го подтиснеш ...

ако то за тебе значи
(много)
нещо

----
Докато мога

....."да намериш някои заместител на това ГОЛЯМОТО дето си го загубила "......загубила или той мен ме е загубил....нещата донякъде в един момент се унифицират и нямат значение...
Не търся заместители, обидно е някак си грозно...всеки си е уникален сам за себе си, успееш ли да достигнеш до истинското му АЗ!
Нощите понякога са страшни...искало ми се е да има денонощия без нощи колкото и абсурдно да звучи, защото тогава ме залива океан от спомени.....усещане за докосване..аромати...топлина....нечие мнимо присъствие...а всъщност само лепкавата прегръдка на нощта, тази предателка, се опитва да те отнесе, там къде никога не би искал повече да се завърнеш...

До кога.....

ела да те боцна в гъза и ще ти мине

да ти пикам на блуждаещите очи, лигльо.

Ем....пред Трета Световна сме.....

До кога.....