Дали това е игра?

Когато в себе си достигам до най-дълбока тишина,
изплувала, не ми остава нищо друго –
започвам като преродена старо-новата игра…
Преминала през порти и пазачи, илюзии и самота,
не мога безразлично да оставя
последното, което ме задържа – Любовта.
Заличавам или връщам звук, чувство, паметта,
съзнателни и несъбудени прегръщам в светлина…
Не мога вече да се радвам от изблиците на страстта,
защото като океан се чувствам - преливащи вълна подир вълна…
Във мене е началото и края, на целия всемир тъгата
по временно отнетата ми свобода -
на непреходна радост огледална крайност,
вълшебно огледало – раждането и смъртта…
За да играя с удоволствие играта, ограничена от плътта,
създавам със силата на волята, сърцето и ума,
с душата си, любовно сляла се с духа,
творения, доколкото съм осъзната – несъвършени или красота.
И следват периоди на мълчание, себеразкриване,
понякога споделям плахо след събуждането ми в съня…
И всичко ми е мило и любимо, То аз съм – тука и сега.

Дъгата

не е по темата

просто исках да те поздравя за стихотворението
хубаво е.въздейства.

Много е хубаво.
И нека в този дух да продължим...

Нямам свое стихотворение, но ще ви дам нещо от Петя Дубарова:


МОИ ЧАСОВЕ

Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето символично
и вятър се опита да излае.

Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.

Една луна - простряна длан от злато -
пречупва очертания в тъмите,
мътнее ката посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта й скрити.

В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.



Животът е красива игра, нали?

да играем красиво играта, без да губим връзката с реалността...

Благодаря ти за този стих, много обичам всичко на Петя Дубарова...Защо ли не е била разбрана?

Днес се чувствам особено...Ето още нещо днешно...


Кога последно се целува
с устните на цветен аромат?
Кога последно се заглежда
във погледа на нежен горски цвят?
Успя ли с пръсти да погалиш
невидимата длан на вятъра,
дошъл с косата ти да поиграе
и нежното послание прие ли,
което носи от Духа?
Помоли ли дъжда да те измие,
остави ли се Слънцето да те суши?
Вода от изворче отпи ли?
Във пътя си отникъде за никъде,
забързано-задъхан, устремен,
за малко спри се, притихни
и във душата си БЛАГОДАРИ.



Дъгата

Това ми изпълни душата.
И аз се чувствам особено. Настроението е направо заразно.
Но аз нямам този Божи дар като теб.
Затова - още едно стихче от П.Дубарова:

ЖЕЛАНИЕ

Слънцето златно провира ръце
в косата ми черна и мека
и носят ме бурно две боси нозе
по бялата светла пътека.

Жълтото слънце - глухарче в поле,
облякло премяна красива,
помилва ме нежно и топло зове,
разцъфнало в синята нива.

На слънцето искам да бъда сестра,
с лъчите му аз да запявам,
със него да срещам добрата зора,
със него света да огрявам.

Не казвай нямам...Просто всеки от нас достигна до нещо, което е различно...Всичко имаме...

Повече от настроение е...Усещах го дни наред как ме завладява, предава се, усеща се без думи, защото е над думите...въпреки това опитваме да го обличаме в думи...

Обичайте се мили мои!
Не се опитвайте да съберете
във шепа целия Всемир!
Умът ви иска рамка да постави
и Любовта да обясни,
а Тя е мойта Първа сила –
обхваща, пали и гори,
през вас минава и не пита
кога ви радва и кога боли,
защото всичко е у нея –
почиства храма и лети.
Навеки да ни освети!


Дъгата

Благодаря ти!

Обичате ли хайку? - кратки стихчета с много заряд
Концентрирано чувство, картина, намек, или лек хумор...
Като малки снарядчета са..

"Отронен цвят
завърна се на клона.
Я, гледай - пеперуда!"

Харесват ми... и това, което си написала тук...

А това хайку ли е? Дойде ми наум...

Жълта лодка плавно плува, носена от въздуха -
отронен есенен лист се спуска към земята.


Дъгата

Колко е хубаво да започнеш деня си с поезия!

Благодаря на всички за хубавото настроение!!! Бих искала да добавя още малко към него - едно стихче на Дамянов:

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!

Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
загубил всичко, не загубвай себе си-
единствено така ще го решиш!

Follow your heart
Your intuition
It will lead you in the right direction

Да ти е поетичен целия ден, колежке, смехотворно-поетичен!!!
Настрой очилата в светли тонове и весело се потапяй в днешната игра...

Дъгата

Започнах с кеф потапянето в смехотворно-поетичо-окултния ден! Дъжда навън изобщо не ми пречи - нека си вали, на мен ми е слънчево и усмихнато...

Follow your heart
Your intuition
It will lead you in the right direction

Ти ли го написа?
Поздрав!

И ся кво,да те поздравя за поезията.
Ама на Д.Дамянов най ми хареса.
Само жени,няма ли мъже с поетични души или се крият все още.

обичаме хайку.благодаря ти и за онова морското.
(в случая огънят и водата са едно и също)

Да пестим тока!

Поемата "...лежи и се вълнува" ли?
Много е готино.

А ето едно за теб

"Огромна светулка :
Оттук, оттам, оттук, оттам, оттук....
Отминава."

Исса

Няма нужда от поздравления, не го пуснах затова...просто порив някакъв...

Започни ти, струва ми се, че имаш какво да кажеш като един от поетичните мъже...

На мене Д. Дамянов и Евтим Евтимов много ми харесват...Добри Жотев също има стихове, които са ме докосвали дълбоко.

Влизал ли си в клуб "Поезия". Има много хубави стихове, според мене.

Дъгата

TOVA E IZCLU4ITELNO. RADVAM SE 4E IMA TAKIVA HORA CATO TEB.POCLON!!!!
V OTGOVOR 6TE NAPI6A NE6TO SVOE.

O4I SA DVE.....
SALZI POTI4AT.ZA SVETA SKARBIA.
OT SEBE SI OTRI4AM SE...
ZA DA PREBUDA.
V NE6AMAH AZ JIVEIA!
6TE PREBUDA,
VE4NO 6TE JIVEIA
ZA NI6TO VE4 NE 6TE SCARBIA.
O4I SA VE4NI...
DVE.

Благодаря за отговора!

Радост в светлината!

Дъгата