"Пукнатина"

И болест си
и лек си за душата ми непостоянна
и слънце си
и мрак си скрит в бездънна пропаст.
Като мелодия на детска песен
кръжа край теб, когато си до мен
и като листо отронено се скитам с есенния вятър без посока
когато няма те... и изгрева остава тих, несподелен.
И мислите ми, от твоя свят не могат да избягат
а аз заведох ги до там и разпилях ги
из твоите земи,
като цветя
като лъчи
като поточета, дървета и полянки
да скитаме сред тях и да се губим
аз в теб и ти във мен.
Но премълчах тогава за пукнатината в моята душа
за тази от която черната река понякога извира
и през съзнанието ми потича помитайки реалността
и обичта ми в необузданна ярост я превръща
а синия ми поглед с кръв налива...
...и той в душата ми попива
за да нахрани мислите-цветята
през корените-сетивата
с пулсациите на тази лудост
която сам отгледах
там
зад вратата забранена
на края на далечен коридор във дъното на моето съзнание.
Забравих да ти кажа...
...и няма да си спомня
че шарените нишки и лъчите
с които изградихме нашия общ свят
аз късах ги и после ги съшивах с игла ръждива
раздирайки болезнено плътта...
...твоята
и
моята.
...и няма да си спомня
че във съня ти като мрак се спусках
да търся пролуки в обичта ти
но не намирах
и със боите на черната ми лудост ги рисувах
върху белотата на съня ти
и после се събуждах облян във пот
отивах в банята пред напуканото огледало
и втренчвах се в ямите бездънни -
очите ми отворени...
...незрящи.
Това забравих...
...и няма да си спомня
че ти лежиш студена
и красива като залез
на плочките във коридора мрачен
а червената ти кръв
отдавна се е съсирила във фугите неравни
...и няма да си спомня
че тихо се отдалечих
излязох на балкона
прекрачих парапета
и полетях за да намеря дъното на моята бездънна лудост.

Забравих всичко...
...и няма да си спомня.

Когато отворих темата, стихотворението ми се стори дълго. Като го прочетох разбрах, че точно толкова думички му трябват, за да подскажат вътрешния му обем.
Отново реверанс:-)

Дъно няма...но скачай!
И не се връщай, защото лудостта ще е винаги с теб.
Тази лудост, която ражда красота....

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

еми......моите почитания!
к`во друго да кажа - то другото си се вижда

Ужасни, маниакални, красиви стихове.