Be kak shte pecheliat u Linux
8 отговора
440 прегледа
Be kak shte pecheliat u Linux
Ave kak stava toia trik s Linux-a deto e bezplaten?
Sega tuka mi obiasniavat razni raboti - licenzi, mlicenzi, ma ne tova mi e vaprosa.
Zashtoto to i za bolshinstvoto hora i Windows-a e bezplaten - 5lv. na Slaveikov, aamo chicho Bili kato reshi i op - spretva ednaa haika i kara pone golemite da si p-lashtat.
Postoianno mi kazvat che v Linuxa - niamalo takava vazozhnost. Togava kompaniata deto pravi Linux kak she vzeme niakakvi pari?
Te i edno ime si izbrali - GNU. Nali postoianno pishat GNU/Linux. Abe edno normalno ime niama li koi da im izmisli. Tova GNU e mnogo grozno, Pak i sam go gledal po Animal planet - mi to e edno govedo v Afrika. Tia i klientite si li padiat?
Ta zatova mi e vaprosa - kak Linux shte si izkarat parite deto sa vlozhili?
Mi zashtot inache vse ostava neshto da te glozhdi. Ne e nared neshto.
Az razbiram fenovete i hakerirte - iskat bazikat tam neshto, rovichkat.
Ami golemite kompanii?
To ne che Makro$oft sa stoka, ama pone znaesh kak te obirat.
Kiril
Sega tuka mi obiasniavat razni raboti - licenzi, mlicenzi, ma ne tova mi e vaprosa.
Zashtoto to i za bolshinstvoto hora i Windows-a e bezplaten - 5lv. na Slaveikov, aamo chicho Bili kato reshi i op - spretva ednaa haika i kara pone golemite da si p-lashtat.
Postoianno mi kazvat che v Linuxa - niamalo takava vazozhnost. Togava kompaniata deto pravi Linux kak she vzeme niakakvi pari?
Te i edno ime si izbrali - GNU. Nali postoianno pishat GNU/Linux. Abe edno normalno ime niama li koi da im izmisli. Tova GNU e mnogo grozno, Pak i sam go gledal po Animal planet - mi to e edno govedo v Afrika. Tia i klientite si li padiat?
Ta zatova mi e vaprosa - kak Linux shte si izkarat parite deto sa vlozhili?
Mi zashtot inache vse ostava neshto da te glozhdi. Ne e nared neshto.
Az razbiram fenovete i hakerirte - iskat bazikat tam neshto, rovichkat.
Ami golemite kompanii?
To ne che Makro$oft sa stoka, ama pone znaesh kak te obirat.
Kiril
linux-book.hit.bg
Съдържание
2.1. История на GNU обществото
Понеже концепцията за отвореният код е отговорна за бързото развитие на UNIX и по-точно навлизането му като операционна система за персонален компютър е нужно да Ви дадем поне малка идея за това какво представлява инициативата за отворен код.
OpenSource е термин, който се дава на софтуер, написан и разпространяван под условията дефинирани във Open Source лиценза. Това горе-долу е дефиницията за отворен код (OSD). Цялата и скучна дефиниция, ако ви интересува, можете да намерите на [линк].
Първото изискване на OSD е, че всеки open-Source пакет трябва да се разпространява напълно свободно, макар това да не означава, че не можете и да го продавате.
Не разбирайте грешно горното изискване. То не значи, че трябва да печелите по-малко, а гарантира свободното разпространение на софтуера.
Второто изискване е, че освен програмата, вие трябва да предотставяте и изходният програмен код. На това се базира модела на отвореният код за развитие и подобрение на софтуера. Получавайки изходният код хиляди програмисти могат да работят по вашият продукт, да оправят грешки и да добавят нова функционалност. По този начин вие нищо не губите а само печелите, защото те фактически работят за вас и при това напълно безплатно.
Разбира се има и други изисквания, но те не са толкова важни, а и смятам че никак няма да ви бъдат интересни. Важното е да разберете, че основната идея, която е застъпена, е свободното разпространение и развитие на софтуера.
Този модел, позволява непрекъснато еволюиране на продукта за разлика от рядко публикуваните ъпгрейди на затворени и консервативни софтуерни фирми. В следствие на това open-source програмите в повечето случаи са по-надеждни от останалите. Максимата "получаваш това за което плащаш" в този случай не е валидна.
Купувайки такъв софтуер, можете да бъдете сигурни, че той ще върви много добре и дори при най-малки проблеми, компанията от която сте го купили, ще ви обърне необходимото внимание. Разбира се, ви можете и да не купите този софтуер и ако сте добър специалист можете да се справите с повечето проблеми, или да помолите хората, записани в някой специализиран пощенски списък да ви помогнат - и те може и да го направят, но може и да е късно. Ако обаче сте купили софтуера, вие сте купили не самата програма, ами възможността да се свързвате при всеки случай с отдела по поддръжка към фирмата.
Това определено е едно удобство както при големи корпорации, така и при средни и малки фирми.
В крайна сметка атрактивното при open-source продуктите е тяхната ниска цена, както и по-високото качество.
2.1. История на GNU обществото
Преди да ви разкажа накратко историята на GNU бих искал да ви разясня какво точно означава това. Самото съкращение идва от "GNU's Not Unix", което преведено на български ще рече "ГНУ не е UNIX".
GNU е анонсирана от Ричард Сталман към краят на Септември, 1983 година, с идеята да се създаде UNIX-подобна операционна система, която да може да се разпространява свободно. Фактически GNU проекта официално бил създаден през Януари, 1984 г.
Разработването на цялостна, завършена система изисква наистина много работа. Така с течение на времето, назряло мнението, че GNU системата може да съдържа и не GNU, но пак така свободен софтуер като TeX и X-Windows. Именно заради това трябва да се разграничават термините GNU система и колекцията от GNU софтуер. Използването на друг софтуер не ограничава разпространението на тази система, докато този софтуер е свободен за разпространение.
Разбира се за развитието на този проект трябвало и компилатори. Нито един съществуващ компилатор, обаче, не се харесал на Ричард Сталман и така след време той започнал работа по най-известния и използван компилатор в момента - GCC. Разбира се, тогава GCC означавало GNU C Compiler, докато това съкращение вече се разбира като GNU Compiler Collection и може да компилира не само C ами и C++, Pascal, Fortran .. и др.
По това време, г-н Ричард Сталман започнал и работа по GNU Emacs [3]. Този редактор станал популярен и много хора искали да го имат. Проблемите, които имало с разпространението в интернет и факта, че Сталман бил вече напуснал работа го принудили да започне свой бизнес - като дистрибутор на свободен софтуер.
Парадоксално било, че по това време свободните програми се разпространявали без никакъв лизенз и разбира се големи компании ги модифицирали и превръщали в комерсиален продукт. Именно това било причината да се замисли над нов лиценз, който би могъл да предотврати тази комерсиализация и затваряне на софтуера.
Това е така нареченият GNU GPL и изисква всяка модификация на GPL софтуер също да бъде разпространявана под същият лиценз. Това гарантирало, че свободният софтуер, каквото и развитие да търпи, ще си остане пак свободен.
Програмите, лицензирани под GPL се разпространявали доста успешно и това подтикнало създателят му да основе фондацията за свободен софтуер - Free Software Fondation. Тя станала факт през 1985 г. Идеята е била да се спонсорира създаването на такъв свободен софтуер. Всеки, разбира се можел да се сдобие с него напълно безплатно, но при желание можел и може да спонсорира тази фондация. В момента тя се издържа единствено от дитрибутиране на свободен софтуер и вие винаги можете да си поръчате някое от многото CD-та със софтуер или добре оформени и разпечатани ръководства.
Хората, които работят за FSF се грижат за развитието на най-използваният свободен софтуер.
Free Software Fondation е пример за това, как може да се прави бизнес от свободен софтуер.
2.1. История на GNU обществото
Понеже концепцията за отвореният код е отговорна за бързото развитие на UNIX и по-точно навлизането му като операционна система за персонален компютър е нужно да Ви дадем поне малка идея за това какво представлява инициативата за отворен код.
OpenSource е термин, който се дава на софтуер, написан и разпространяван под условията дефинирани във Open Source лиценза. Това горе-долу е дефиницията за отворен код (OSD). Цялата и скучна дефиниция, ако ви интересува, можете да намерите на [линк].
Първото изискване на OSD е, че всеки open-Source пакет трябва да се разпространява напълно свободно, макар това да не означава, че не можете и да го продавате.
Не разбирайте грешно горното изискване. То не значи, че трябва да печелите по-малко, а гарантира свободното разпространение на софтуера.
Второто изискване е, че освен програмата, вие трябва да предотставяте и изходният програмен код. На това се базира модела на отвореният код за развитие и подобрение на софтуера. Получавайки изходният код хиляди програмисти могат да работят по вашият продукт, да оправят грешки и да добавят нова функционалност. По този начин вие нищо не губите а само печелите, защото те фактически работят за вас и при това напълно безплатно.
Разбира се има и други изисквания, но те не са толкова важни, а и смятам че никак няма да ви бъдат интересни. Важното е да разберете, че основната идея, която е застъпена, е свободното разпространение и развитие на софтуера.
Този модел, позволява непрекъснато еволюиране на продукта за разлика от рядко публикуваните ъпгрейди на затворени и консервативни софтуерни фирми. В следствие на това open-source програмите в повечето случаи са по-надеждни от останалите. Максимата "получаваш това за което плащаш" в този случай не е валидна.
Купувайки такъв софтуер, можете да бъдете сигурни, че той ще върви много добре и дори при най-малки проблеми, компанията от която сте го купили, ще ви обърне необходимото внимание. Разбира се, ви можете и да не купите този софтуер и ако сте добър специалист можете да се справите с повечето проблеми, или да помолите хората, записани в някой специализиран пощенски списък да ви помогнат - и те може и да го направят, но може и да е късно. Ако обаче сте купили софтуера, вие сте купили не самата програма, ами възможността да се свързвате при всеки случай с отдела по поддръжка към фирмата.
Това определено е едно удобство както при големи корпорации, така и при средни и малки фирми.
В крайна сметка атрактивното при open-source продуктите е тяхната ниска цена, както и по-високото качество.
2.1. История на GNU обществото
Преди да ви разкажа накратко историята на GNU бих искал да ви разясня какво точно означава това. Самото съкращение идва от "GNU's Not Unix", което преведено на български ще рече "ГНУ не е UNIX".
GNU е анонсирана от Ричард Сталман към краят на Септември, 1983 година, с идеята да се създаде UNIX-подобна операционна система, която да може да се разпространява свободно. Фактически GNU проекта официално бил създаден през Януари, 1984 г.
Разработването на цялостна, завършена система изисква наистина много работа. Така с течение на времето, назряло мнението, че GNU системата може да съдържа и не GNU, но пак така свободен софтуер като TeX и X-Windows. Именно заради това трябва да се разграничават термините GNU система и колекцията от GNU софтуер. Използването на друг софтуер не ограничава разпространението на тази система, докато този софтуер е свободен за разпространение.
Разбира се за развитието на този проект трябвало и компилатори. Нито един съществуващ компилатор, обаче, не се харесал на Ричард Сталман и така след време той започнал работа по най-известния и използван компилатор в момента - GCC. Разбира се, тогава GCC означавало GNU C Compiler, докато това съкращение вече се разбира като GNU Compiler Collection и може да компилира не само C ами и C++, Pascal, Fortran .. и др.
По това време, г-н Ричард Сталман започнал и работа по GNU Emacs [3]. Този редактор станал популярен и много хора искали да го имат. Проблемите, които имало с разпространението в интернет и факта, че Сталман бил вече напуснал работа го принудили да започне свой бизнес - като дистрибутор на свободен софтуер.
Парадоксално било, че по това време свободните програми се разпространявали без никакъв лизенз и разбира се големи компании ги модифицирали и превръщали в комерсиален продукт. Именно това било причината да се замисли над нов лиценз, който би могъл да предотврати тази комерсиализация и затваряне на софтуера.
Това е така нареченият GNU GPL и изисква всяка модификация на GPL софтуер също да бъде разпространявана под същият лиценз. Това гарантирало, че свободният софтуер, каквото и развитие да търпи, ще си остане пак свободен.
Програмите, лицензирани под GPL се разпространявали доста успешно и това подтикнало създателят му да основе фондацията за свободен софтуер - Free Software Fondation. Тя станала факт през 1985 г. Идеята е била да се спонсорира създаването на такъв свободен софтуер. Всеки, разбира се можел да се сдобие с него напълно безплатно, но при желание можел и може да спонсорира тази фондация. В момента тя се издържа единствено от дитрибутиране на свободен софтуер и вие винаги можете да си поръчате някое от многото CD-та със софтуер или добре оформени и разпечатани ръководства.
Хората, които работят за FSF се грижат за развитието на най-използваният свободен софтуер.
Free Software Fondation е пример за това, как може да се прави бизнес от свободен софтуер.
http://www.asplinux.ru/ru/support/
Гарантированная поддержка
Если вы купили дистрибутив ASPLinux у нас или наших партнеров, то вместе с дистрибутивом будет купон на право получения бесплатной поддержки по установке и базовой настройке дистрибутива в течении определенного срока:
* 90 дней для ASPLinux Deluxe Edition и Server Edition
* 60 дней — ASPLinux Standard Edition
* 30 дней — ASPLinux Express Edition
На купоне присутствует уникальный серийный номер вашего дистрибутива. Чтобы активизировать поддержку вам необходимо зарегистрироваться на нашем сайте — получить ASPPassport, а затем зарегистрировать серийный номер вашего продукта.
Чтобы ознакомиться с возможностью получения поддержки, смотрите раздел «О работе службы поддержки».
Платная поддержка
Если вы загрузили ASPLinux по сети, либо срок вашей программы поддержки истек, либо вам необходима дополнительная поддержка, выходящей за рамки «Поддержки по установке», то вы можете заказать у нас любую из имеющихся программ поддержки. Если у Вас нет необходимости продлевать или приобретать платную поддержку, воспользуйтесь нашими бесплатными сервисами.
Бесплатная поддержка
Если вы столкнулись с проблемами или у Вас возникли вопросы относительно системы ASPLinux, пожалуйста, прежде всего постарайтесь сначала найти ответ в документации к ASPLinux, LDP (проект документации к GNU/Linux) или в другой GNU/Linux-документации. И пожалуйста, не забудьте проверить наши списки совместимого оборудования.
Если вы купили дистрибутив ASPLinux у нас или наших партнеров, то вместе с дистрибутивом будет купон на право получения бесплатной поддержки по установке и базовой настройке дистрибутива в течении определенного срока:
* 90 дней для ASPLinux Deluxe Edition и Server Edition
* 60 дней — ASPLinux Standard Edition
* 30 дней — ASPLinux Express Edition
На купоне присутствует уникальный серийный номер вашего дистрибутива. Чтобы активизировать поддержку вам необходимо зарегистрироваться на нашем сайте — получить ASPPassport, а затем зарегистрировать серийный номер вашего продукта.
Чтобы ознакомиться с возможностью получения поддержки, смотрите раздел «О работе службы поддержки».
Платная поддержка
Если вы загрузили ASPLinux по сети, либо срок вашей программы поддержки истек, либо вам необходима дополнительная поддержка, выходящей за рамки «Поддержки по установке», то вы можете заказать у нас любую из имеющихся программ поддержки. Если у Вас нет необходимости продлевать или приобретать платную поддержку, воспользуйтесь нашими бесплатными сервисами.
Бесплатная поддержка
Если вы столкнулись с проблемами или у Вас возникли вопросы относительно системы ASPLinux, пожалуйста, прежде всего постарайтесь сначала найти ответ в документации к ASPLinux, LDP (проект документации к GNU/Linux) или в другой GNU/Linux-документации. И пожалуйста, не забудьте проверить наши списки совместимого оборудования.
Масклине, ковни това отгоре че сума народ пита!
кажи ми оти се гърми, треска и на какво се крепи земята!
[тука почват плахи опити за електродинамика и гравитация]
Неее, не те питам това. Кажи ми оти се гърми, треска и на какво се крепи земята
Извън този майтап, важното е именно в лиценза - той е пряко отражение на бизнес-модела. Той именно определя къде волния поток (от ресурси) е преграден с бент за да получим при разликата в нивата енергия (опс, пари).
Лиценз на Microsoft & friends:
Имаме един физически неизмерим продукт (софтуер). Въпреки че не може да бъде измерван обосновано, ние въвеждаме такава и такава метрика (per user, per server, per processor, per seat, per p.mu.lelina) и го продаваме. На килограм или както се казва единицата мярка (виж по-горе). Бидейки автори, имаме право да определим как да се използва продуктът ни и това е нашето решение.
Лиценз на отворен продукт:
Имаме един физически неизмерим продукт (софтуер). След като не можем да го мерим обосновано, ние не го мерим въобще. Вземайте, има за всички, ако не стигне ще копираме още, само си носете дискове. И тук идва интересната част: От разпространението на софтуер пари не се печелят, но пък той прави възможни и стойностни много други продукти, които са напълно измерими - инженеринг, поддръжка, други услуги или хардуер. От продажбата на тези продукти се печели, а тези които ги продават инвестират в отворения софтуер за да съществува стойността на тези продукти.
И едните, и другите лицензи съдържат клаузи за това нещата да са максимално близки до описаните, като съществува богато разнообразие от лицензи според начина по който това се постига. Съществуването на отворените лицензи е резултат от еволюция на бизнес-моделите на големите компании. Те се обръщат към отворените лицензи защото много по-лесно се осигурява тяхното спазване (всъщност за потребителя е трудно да ги наруши) и парите идват от източници които е трудно да бъдат компрометирани (ако един сървър струва $3000, два такива струват $6000 и е невъзможно да бъдат "изпиратствани" - един да се инсталира на две места - защото е физически обект)
“Two of the most famous products of Berkeley are LSD and Unix.
Coincidence?”
[тука почват плахи опити за електродинамика и гравитация]
Неее, не те питам това. Кажи ми оти се гърми, треска и на какво се крепи земята
Извън този майтап, важното е именно в лиценза - той е пряко отражение на бизнес-модела. Той именно определя къде волния поток (от ресурси) е преграден с бент за да получим при разликата в нивата енергия (опс, пари).
Лиценз на Microsoft & friends:
Имаме един физически неизмерим продукт (софтуер). Въпреки че не може да бъде измерван обосновано, ние въвеждаме такава и такава метрика (per user, per server, per processor, per seat, per p.mu.lelina) и го продаваме. На килограм или както се казва единицата мярка (виж по-горе). Бидейки автори, имаме право да определим как да се използва продуктът ни и това е нашето решение.
Лиценз на отворен продукт:
Имаме един физически неизмерим продукт (софтуер). След като не можем да го мерим обосновано, ние не го мерим въобще. Вземайте, има за всички, ако не стигне ще копираме още, само си носете дискове. И тук идва интересната част: От разпространението на софтуер пари не се печелят, но пък той прави възможни и стойностни много други продукти, които са напълно измерими - инженеринг, поддръжка, други услуги или хардуер. От продажбата на тези продукти се печели, а тези които ги продават инвестират в отворения софтуер за да съществува стойността на тези продукти.
И едните, и другите лицензи съдържат клаузи за това нещата да са максимално близки до описаните, като съществува богато разнообразие от лицензи според начина по който това се постига. Съществуването на отворените лицензи е резултат от еволюция на бизнес-моделите на големите компании. Те се обръщат към отворените лицензи защото много по-лесно се осигурява тяхното спазване (всъщност за потребителя е трудно да ги наруши) и парите идват от източници които е трудно да бъдат компрометирани (ако един сървър струва $3000, два такива струват $6000 и е невъзможно да бъдат "изпиратствани" - един да се инсталира на две места - защото е физически обект)
“Two of the most famous products of Berkeley are LSD and Unix.
Coincidence?”
Re: Масклине, ковни това отгоре че сума народ пита!
Искам да уточня че има много широко грешно схващане за ГПЛ лиценза,той не е насочен към цената на софтуера с такъв лиценз (никъде не пише че трябва да е безплатен) а към свободата на разпространение ,т.е ако намериш кой да ти купи ГПЛ софтуера никои не те спира да му го продадеш,просто трябва да го направиш с всички облаги който и ти си получил (примерно сорс код).
После за печалбата , всички подони форми печелят от Съпорта ,тои е 3-4 (може и повече) пъти по скъп от самия софтуер (затова и Уиндоса е толкова скъп щото като си го купиш получава и някакъв си съпорт - наистина някакъв си не е ясно какъв) ,така че от цялата сделка по някакъв софт ,самия софт е най-евтиното нещо.
Поздрави
После за печалбата , всички подони форми печелят от Съпорта ,тои е 3-4 (може и повече) пъти по скъп от самия софтуер (затова и Уиндоса е толкова скъп щото като си го купиш получава и някакъв си съпорт - наистина някакъв си не е ясно какъв) ,така че от цялата сделка по някакъв софт ,самия софт е най-евтиното нещо.
Поздрави
може.
дали ще е 42 - може би.
Но някой най-накрая трябва да напише нещо на тема "лицензи, бизнес модели и цени" за да спрат хората да мислят че има измама. В тази връзка, 42 е правилния отговор - на всички въпроси.
“Two of the most famous products of Berkeley are LSD and Unix.
Coincidence?”
Но някой най-накрая трябва да напише нещо на тема "лицензи, бизнес модели и цени" за да спрат хората да мислят че има измама. В тази връзка, 42 е правилния отговор - на всички въпроси.
“Two of the most famous products of Berkeley are LSD and Unix.
Coincidence?”