Off topic - ПАРТНЬОРЪТ

Как се запознахте с партньора си - баща на дето ви, съпруг, човека с които живеете

Ми аз в училище...съученици бяхме!

ние от интернет-mIRC:))но чак след 3 години познанство се събрахме;)))))))и сега съм мнооого щастлива;)абе историята е дъъъъълга....:_)ама не мис е разказва:Р

ami...

По интернет в mIRC преди 6 години :) тъкмо навлизаха тия моди в БГ по това време. Той беше в чужбина, а аз му бях е-връзката с един общ познат тука в БГ. И до днес го черпим тоя познат по тоя повод :))

Ти да не правиш социологически проучвания??? Все едни такива ги измисляш .
Ние се запознахме в работата.

РС беше много важна част от работата ми и често се налагаше поддръжка, а тя се осъществяваше от Него , обаче ние нищо, и след цели две години, в един момент пихме едно много дълго двучасово кафе и от тогава сме заедно

Богдана вече казва мама

В една дискотека,запозна ни една позната.Мъжът ми беше прятел на нейното (тогава )гадже.

Запознахме се в една студена влажна октомврийска вечер на улицата. Разходихме се и край Хайд парк той започна да рецитира едно стихотворение на Виктор Юго:

Demain, des l'aube,
l'heure ou blanchit la campagne
je partirai, je sais que tu m'attends
j'irai par des collines, j'irai par des montagnes................итн.

Хванахме се за ръка и се целунахме. Никога не ми се беше случвало. чувствувах, че го познавам отдавна. Влакът му беше след 3 часа. Каза ми, че идва често в Лондон за уикендите. Разменихме си телефоните и се разделихме. След около 2 часа се обади и каза, че е изпуснал влака. Даде ми адреса на хотела и аз, хоп, в едно такси и отидох. Не излязохме от стаята 2 дена. Усетих, че се влюбвам, а току що се съвземах. Преди това бях влюбена 10 години в човек, с когото обаче никога не съм имала връзка. Всичките ми връзки бяха повърхностни и от моя страна без чувства. Не знаех какво е да гледаш влюбено в очите на този, с когото си, да го очакваш с нетърпение да се видите и да сте заедно. Обади се от Париж, че идва за следващия уикенд и доиде, и следващия и по-следващия и пак и пак и пак. За Коледа ме изненада на колене с половинкаратов, по Нова година вече искаше бебе. Аз се уплаших. Обаждаше се по 10 пъти на ден и идваше непрекъснато. Имах чувството, че се задушавам. През април му казах, че не издържам и искам да се концентрирам върху учението, а и да работя. Каза, че ще ме чака ако трябва и 50 години. Помолих го да ми даде година. През това време обаче непрекъснато звънеше. Смених си квартирата и дадох мобилния си телефон на приятелка. Мъчно ми беше за него, но си дадох сметка, че с моите лични проблеми и километрите, които ни делят връзката е обречена. Той вече работеше, живеше у родителите си и майка му му гладеше, готвеше и пазаруваше. Аз трябваше да плащам наем, и то лондонски, да си плащам обучението, да уча и куп други неща и не можех да разчитам финансово на родители. Казах му го. Предложи да ме издържа. Не приех. Изчезнах. Смених си квартирата и дадох мобилния си на приятелка. Плачех и живурках. Един ден по великден се обади дружката ми и каза, че е получила съобщение от френски телефон. Каза ми номера- беше непознат за мене. Получила ощще няколко съобщения адресирани до мене от рода на "Невена, как си?" Звъннах и се обади ТОЙ. Поговорихме и на другия ден се обади да ми каже, че след 4 часа идва. Дойде няколко пъти и каза, че се мести в Лондон. Всичките му приятели му казваха, че е луд и че аз ще го напусна или че няма нищо да стане. Един ден дойде с багажа..... И Остана. The rest is history.

Мноогггооо романтично ! Поне като го слушаш така изглежда

Пък ние с мъжа ми се познаваме от училище. Заедно сме от 17-18 години, което май си е прекалено дълго

A ti , anaili , kak se zapozna s partniora ti ?

След историята на Невена едва ли някой може да бъде впечетлен от нещо!!!
Ние се запознахме случайно, имахме делови взаимоотношения, но аз веднага си паднах(оказа се, че и той) и така се срещнахме, целунахме и т.н.
Това, което искам да ви разкажа, за да разберете каква щастливка съм се случи преди една година.
Дойде да ме вземе от английски и ми каза, че е направил уговорка с едни хора да им отидем на гости, където аз не бях ходила. Отидохме да купим нещо, за да не сме с празни раце, а той през цялото време ми казва да взема това, което на мен ми се яде и пие. Стори ми се странен, защото се беше облякъл доста офицялно и беше много притеснен, но го отдадох на това, че има много работа от известно времеи е преуморен.
Спрахме пред някакъв блок и като стигнахме до входа той ме помоли да се върна до колата да взема портфейла му, че си го забравил. Тогава започнаха някакви съмнения да ме глождат, че нещо става, защото като се върнах от колата той не беше пред входа. Обадих му се и му се накарах, как може да ме остави и къде е, а той каза, че идвал да ме вземе. Аз определено започнах да усещам, че има нещо гнило в цялата работа, но нямах време да се осъзная, защото той дойде и ме поведе нагоре към втория етаж.
Това, което последва е най- голямата изненада в моя живот и най-романтичното преживяване. Отвори вратата и влезнах в един разкошен и нов апартамент, а като погледнах към пода вече онемях - целия под беше насипан с бели и червени рози(общо 100 - броих ги!) и жълти лилиуми (жълтото ми е слабост) Така ме вкара в жилището на мечтите ми и ми каза, че е направил всичко за мен, за да ми хареса на мен и ме моли да живея с него в това жилище. Сигурно нама смисъл да ви казвам, че неможех да говоря въобще - бях онемяла. Разведе ме навсякъде(беше обзавел кхнята,банята и спалнята, а беше оставил хола и детската ста за мен, за да участвам и аз в избирането на мебели и подредба за жилището в което ще живеем) и накрая извади от джоба си ключа от апартамента и ми го даде. До този момен аз освен да плача не правех друго, а той милия ми каза, че ако скоро не му отговоря ще му се пръсне сърцето. Всичко беше направил така както знае, че на мен ще ми хареса.
Ех- от тогава живеем заедно и сме много щастливи.
Наколко месеца по-късно на годишнината ни от запознаването получих и предложение за женитба, с разкошен пръстен от бяло злато, а след още един месец забременях. Сега чакаме плода на нашата любов и междувременно обзавеждаме детската стая.
А сватба нямаше, защото решихме, че на сватбата трябва да присъства едно малко шаферче, така че догодина и това ще стане.
Е това е моята история - имам си най-прекрасния ПАРТНЬОР.

Живота е хубав, когато го възприемаш като такъв, така че усмихвай се!

Лелеее какви истории само! Ние се запознахме в работата. Той беше настоятелния. Аз тогава имах връзка с бившия ми приятел от 2 години и нямах намерение да се разделяме, така че не исках нови връзки. Но бъдещи татко не спираше с ухажването 6 месеца подред а пък и мойта връзка нещо почна да куца и се разделих с бившия ми приятел. От тогава /година и половина / сме заедно и вече чакаме бебче.

Термин 08.12. 03г.

покрай clubs.dir.bg

Дреме ми на десетата планета и на двата му спътника!

Ние пък се запознахме в едно заведение.Запозна ни мой колега,но вече се бяхме виждали няколко пъти и се бяхме харесали.Същата вечер преспах с него,на сутринта той ме помоли да остана при него,заживяхме заедно,след година се оженихме,след още година и половина имахме бебче и се надяваме да имаме още две.
Ако някой ми беше казал,че по този начин ще се запозная със съпруга си,нямаше да му повярвам,ама на...и секса бил повод за запознаство.

Димитър-26.10.2002
[линк]

Ние с Tatti се запознахме в нета - по ICQ-то. Може би случайно, а може би не (аз търсех по q-то един негов колега). Тогава и двамата бяхме женени и познанството ни беше на чисто приятелска основа. В последствие, около година по-късно, започнах работа във фирмата, в която той работи. Извика ме на работа този колега, който търсех, а Tatti разбра последен, че започвам работа там и май и досега се сърди, че до последно не му бях казала, въпреки че си бъбрехме всяка вечер по icq-то.
Та така като колеги и приятелчета изкарахме 3 години, през които последователно се изпоразведохме с бившите половинки и постепенно се виждахме и излизахме по-често - я на обяд през обедната почивка, я на пазар. В един момент осъзнахме, че през всички години сме се търсили - аз-него, той-мен... с тази разлика, че аз вярвах, че съществува и че рано или късно ще го намеря. Е, намерихме се и това е най-красивата приказка - най-хубавото е, че е истинска.

И аз като Флаш, само, че не в училище, ами в университета се запознахме, преди 13 години.
Срещнахме се отново 10 години по-късно и нещо стана........

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Ние пък живеехме на 50 метра един от друг, но не се познавахме. Момчето, което ни стана кръстник на сватбата и живее на другия край на града ни запозна. Имахме връзка 9 месеца, той замина да учи в Щатите, а на следващата година се оженихме. Тази година направихме 4 години брак и си имаме бебенце на 3 месеца. Все още не сме заедно- той там, аз тук. Не ми дадоха виза. И години се виждаме само по веднъж в годината. Всеки ден Q, всеки ден интернет...камери, телефони...драма.

mnogo mychno
hubavo e che taka dobre ste opolzotvorili vremeto zaedno

za nas - i pri nas e internet liubov mai
po icq bqhme govorili nqma i sedmica - dve i nqmah nikakvo namerenie da se vidim dokato sydbata ne me postavi mnogo natqsno i trqbvashe da razchitam na nepoznati za pomost

e srestnahme se
haresahme se i ot togava sme si zaedno

imame si i dysterichka
veche na 9 meseca

I want it all and i want it now.

Момичете не мога да повярвам, че токова вълнуващи историии все още могат да се случат под небето. Всяка от тях уж на шега уж на истина е водела към събитие, което е тябвало да се случи - поводът да се виждаме тук - появата на нашите прекрасни дечица.

Ние също сме колеги от университета, но при нас смешното е, че от втори курс се опитвах да го сватосвам с една моя приятелка, падаща си по него, обаче края на четвърти курс нещо стана и от тогава сме заедно...което замалко не съсипа отношенията ми с приятелката, въпреки, че между тях така и нищо не се беше получило.