До вчера

Аман начи
па питай ме за фризер по добре

я не си го слагай толкова навътре тва

Даже и успя да те набута..3 рола тоалетна хартия..
искай си парите!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И лицето са е набръчкало... направо си е щета......

Не е грях да убиеш убиец, но дали той наистина е такъв за какъвто го мислиш ?
мисля го за убиец, за какъв друг?
ако се почувствам пряко или косвено засегната от извършеното от него убийство - тогава мога да имам отношение относно правото му на живот

(сега ще изреве някой каква съм аз да определям кой да живее и кой не, и на него ще отговоря предварително какъв е тоя да решава кой да живее и кой не - аз съм на принципа всекиму според делата)

Не е грях да убиеш, за да не бъдеш убит, но дали наистина трябва да го сториш и дали после ще можеш да живееш желан живот ?

предпочитам да живея, вместо да се оставя да бъда лишена от живота си (особено когато имам реалната възможност да се спася)
предпочитам да убия вместо да оставя някой да убие мой близък, за който ми пука
в тези ситуации не страдам от абсолютно никакви угризения на съвестта
ама абсолютно никакви

Като цяло дефиницията кое е правилно иде от ефекта - правилният подход е този, който довежда нещата до желан край по най-добрия възможен начин. Естествено в контекста на конкретната ситуация има много взаимовръзки с околни фактори - всичко трябва да се има в предвид.

разбрах те чудесно и се радвам, че потвърди разсъжденията ми с твои думи :)

"Не искам да съм сам в оставащите ми мигове. Не искам някой да е сам. Не искам и да умира нелепо."

Прав си дотолкова доколкото човек е сам със себе си и трябва да се пребори с празнотата отвътре. Но, докато има хора, които ти даряват своята истинска и чиста любов ти ще си най-щастливият на този свят дори и в смъртта си. И е несправедливо да наричаш подобна смърт нелепа. Много по-тъжно е да живееш и никой да не те обича.


"Но животът е безмилостен."

Животът не е безмилостен. Хората - да, но не и самият живот. Животът става суров тогава, когато достатъчно дълго сме се затваряли за неговите поуки и уроци. Когато не сме знаели как да го живеем така, че да ни носи радост. Смъртта в този смисъл също е урок. Най-важният, последният преди другия свят.


"Отнема ти всичко в един миг - непредсказуем, нежелан, неизбежен."

Дори и смъртта не може да ти отнеме обичта към скъпите хора. Защото те са там някъде и те те обичат, независимо от разстоянието или времето.


Не знам дали ще се съгласиш. Аз само казвам.

Вярно е...никой не ги харесва...затова още от сега трябва да вържа някой та на старини да им кой да ме полива и да ми пооправя увехналите листенца!

What you take won't kill you,
But careful what you're giving!

Да съм ти казвала че си голям сладур?

What you take won't kill you,
But careful what you're giving!

кво е тва къде се върти едно такова шарено а

"А тя каза, че не иска да стане голяма. Знаеш ли защо? За да не остарея аз."

а аз щях да заплача от радост и умиление, че малкото може да мисли по този начин.

Сори, приятел, не ми се говори. Друг път ще ти кажа.

добре де
а не може ли да се завърти и в другата посока шото ми се завъртя главата

До вчера вятърът бушува и носи разпилени шуми,
А днес е само полъхът на бриз над морски вълноломи.
До вчера борил се бе с вековете страшни,
Неуморим и яростен отнасял тяхното послание,
А днес притихнал в лоното на планината,
Играеше с треви, поляни, аромати.

До вчера всичко тънеше в сивотата,
На мрачни мисли и отронени листа,
А днес виж как сияят лицата,
Блестящата,изпълнена с надежда душа.
До вчера слепият не подозирал бе света,
Как искал, но не можел да види той дъгата,
А днес с нови цветове, усмихва се и поздравява деня.

Уеуе, кой ли е нещастника ?!

Земля в Илюминаторе