разглезване

реве за всяко нещо което не и харесва.
Понякога е така по цял ден.
За щяло и не щяло.
А на мен вече тоя звук на хленчене, скимтене, реване и други варианти на протест взе да ми идва множко. Ей на вчера цял ден глезотии и като за капак 2 часа вечерта не спря да мрънка и да се тръшка и аз вече незнам за какво...
Според мен май съм я "изтървала" малко.

Нали съм фен на позитивното възпитание и все с добро опитвам, ама установих, че едно по-рязко скарване или плясване по дупето понякога вършат работа, за разлика от доброжелателните опити да я накарам да се държи прилично.

Как е възможно това? Нали навсякъде ни казват - само с добро. А, междудругото "наказването" пак върши работа. Например като съм и дала 2 топки, а та иска още и още и още (при това ревейки) въпреки, че няма от къде да ги взема....взимам и и 2те топки. Тя ревва още повече, а аз и казвам, че ще и ги дам ако престане да плаче. Тя млъква и аз и ги давам. Забравя да иска още.

Дайте идей за хитрости с които да се справям, ако ще и наказателно-поучителни...
Разсейването вече не е на мода - не става просто или поне в 87% от случайте.

Ето сега ме застреляйте с порицателни постинги, че съм лоша майка.
Ама и аз съм човееееек! Или не..вече?


Освен това е и във фаза на орицание - всичко е "не". Дори не иска да яде - бута лъжицата и чинията вече по дефолт. Без дори да е опитала какво е. Даже и когато е много гладна и отваря широко уста...с другата непременно бута лъжицата и чинията.

Сигурно има деца при които този период минава по-тихо и по не се усеща. Но личните ми наблюдения показват, че това е нормален етап в емоционалното развитие на децата около 2-рата годинка. И у дома е така. Да не ти описвам....Отдавна вече не я храня защото няма смисъл изобщо да пробвам. Оставям храната на масата ...за нея е важно ТЯ да реши точно кога да започне да яде. Става въпрос за интервал от 10-тина минути ..естествено. За обличането и събличане, ...абе за всичко вече си има собствено мнение.
Аз обаче вече гледам на книжките с нравоучения с лека ирония...то просто не става чак така лесно!!!
Аз се карам, шляпам дупе, удряла съм я и през лицето! До там ме е докарвала ...до пълно безсилие! Макар, че според мен има резултат ...в края на краищата освен, че съм строга съм и справедлива!

така.
Тази тема многократно е била обсъждана в клуба и поне в последните две подобни теми си спомням , че мнозинството се съгласи, че няколко леки пошляпвания на изпаднало в истерия или задушаващо се от рев малко дете - не са бой или физическо насилия, а просто начин да го спреш да не " зацикли" в конкретната ситуация - начин, който определено на дадена възраст - /1-3 години/ е по-ефективен от думите. Така ,че спокойно - засега добре се справяш!

Qui scribit, bis legit.

Започнах да се успокоявам малко.
Мислех си, че само аз съм някакъв неуравновесен родител, който се случва да се кара, да вика, да шляпва по дупето или да реве от безсилие в дадени моменти и при определени реакции и поведение на децата.
А пък за фазата на двегодишните... малкият е на 1г. 6м. и е с абсолютно подобно поведение.
Дано при нас това да е пикът и просто малко по-рано да изживява тази фаза.

при Крис беше пикът точно около тази възраст - 1г.6м-8м.... наричат го криза на двегодишните, но според мен би трябвало да бъде криза на втората година... Дете на 2 години разбира много повече неща и ще е по-скоро рядкост да се държи по този начин, освен абсолютно нарочно. Около двете години се развива и чувството у тях да желаят да помагат, да съдействат, докато баш на възрастта на Мони не са нито бебета, нито малки деца, искат толкова много неща, които не могат да направят сами, че от собственото си безсилие се изнервят и започва тръшкането.... което пък докарва нас до безсилие и ярост и аз бая съм си поплакала заради същото чувство

И според книгите периода на отрицанието е 20-22 месец.
Обаче Силвана явно е със забавено развитие щото сега я е хванало...
Пресен пример от преди 1 час си имам....бързо се справих...само дето откакто се прибра не спира да се оплаква...'мама би Сиси...боиии...пaчe Сиси'...Предполагам довечера и на баща си ще докладва...клюкарката!

И ние сме в същата фаза. Тръшка се, сърди се и той не знае за какво. Когато обаче започне да прекалява с тръшкането го наказвам. Вкъщи си имаме "стена на плача" и за съжаление май ще ми се налага по-честичко да я ползвам.
Ето какво правя като започне да ми се тръшка: опитвам се да обясня, че това не е хубаво, че така правят лошите деца и т.н. - по някой път успявам само така, ноооооооо много рядко. Ако не успея с увещанията го шляпвам по памперса, но и с това не винаги има ефект. Засега най-успешно действа "стената на плача". Когато ми се разсърди и започне да се търкаля и да ми ходи много на инат го оставям да плаче до стената, като му обяснявам, че като се успокои и спре да плаче ще може да дойде при мен и ще играем. Млъква почти моментално. Дори ми се е налагало и навън да го наказвам така до една ограда. Тогава си беше легнал на земята в един мравуняк и не искаше да стане за нищо на света. Опитах се да го убеждавам - не, шляпнах го по дупето - не, и накрая го оставих да поплаче до оградата. Поплака две минути и се успокои.
На някой може да му се стори прекалено, но ...............

а как го караш да стои и да не мърда? Той на колко е сега?

в момента се е научила да си проявява ината в храненето. Отказва да яде. Много е зле положението. Гладна е, подскача ми в краката и мрънка че е гладна, а когато и дам да яде, стиска устата, дори си слага ръцете на лицето и започва да вика "не ам-ам" и даже не иска да опита какво и давам. Ето така си легна одеве - без да яде...

В момента е на 1г и почти 10 м. и в началото като почнах да го наказвам много се съпротивляваше, но аз настоявах и вече си знае.
А по отношение на храненето аз имах същият проблем преди 3-4 дни. Сложих го на столчето, дадох му супата, а той без дори да я е опитал се завъртя и каза "не, не иткам". Тогава го свалих от стола и го сложих да спи без да е хапнал изобщо. Опита се още няколко пъти да ми го прилага този номер, но аз пак постъпих така. Като неиска не го насилвам, но пък до другото хранене стои гладен. И засега май се отказа да ходи на инат за храненето.

Probvai s kukla koiato se nahluzva na rakata /kato v kuklen teatur/ i neka "prez ustata" na kuklata da izlizat tvoite dumi. Dasteria mi /2 g 8m/ si umira ot kef i slusha i izpalniava vsichko, za koeto ia moli kuklata. A ako se skriesh niakade i samo kuklata da se podava i da "razgovaria" s deteto spektakulat e palen.
Tozi metod se izpolzva i ot detskite psiholozi, stranno e, no decata poniakoga sa po-sklonni da spodeliat ili da poslushat edna kukla vmesto roditelite si.

Идеята е много хубава, благодаря ти. Ще пробвам. Дори и да не стане сега, след някой друг месец мисля, че ще и бъде интересно и може да вземе да слуша "куклата" :)))

po moe mnenie shamar4etata po dupeto sa si nai dobroto lekarstvo:) hem na mene mi minava qda hem i tq si poluchava koeto zaslujava.AZ redovno shlqpam dupeto i se chustvam mn dobre.