ИндукЦИЙКА...
2 отговора
78 прегледа
ИндукЦИЙКА...
Вратата
Умен разбра, че никога вече няма да стъпи в тази Гора...Не не стигна до този извод като си запали цигара, нито като изпи една ракия. Стана спонтанно, както си бродеше из Гората.
Днес в Гората беше особено красиво,след снощния дъжд сега беше свежо и прохладно, през клоните на дърветата минаваха снопове светлина и си играеха с финия прашец във въздуха като му придаваха причудливи форми.
Повечето от обитателите на Гората все-още спяха, рядко между гъстите храси се мяркаше по някоя сянка, а после изчезваше в някаква нейна си посока.Когато стъпи за първи път в Гората, Умен много се стряскаше от тези сенки, после почти спря да им обръща внимание. Беше разбрал, че за тях той беше също такава сянка, мяркаща се и изчезваща в неизвестна посока. Тогава взе да изучава гората, запозна се с някои от сенките.Разбра как си общуват по между си. Разбра и къде кои сенки се събират. Все по-често започна да влиза в Гората заради самите сенки.Струваше му се, че дори може да остане да живее в Гората завинаги, като другите сенки.
"Никой не живее в Гората, нима не знаеш...?!".Каза му веднъж една стара и почти, станала невидима сянка...''всички идват от ТАМ..." И беше посочила с разкривения си прозрачен пръст в небето. После се закикоти противно и се стопи във въздуха, последвана от гнусния кикот.
Умен почти беше забравил тази случка...до днес. Бродейки си из Гората беше се озовал на същото място, където срещна старата сянка. Някак неволно се сети за случката и се огледа, сякаш очакваше да се появи отново.Тогава забеляза дърветата. Те нзглеждаха някак подредени и като, че образуваха коридор.Такава подреденост не беше присъща за Гората, стори му се странно, че до сега не беше го забелязал. Тръгна по него и тогава видя вратата, тя сякаш изникна от нищото,забелязваше се само от определен ъгъл и сякаш заемаше по-голямо пространство от колкото беше възможно.
Табелката на вратата гласеше : "Сървърно помещение. Влизането забранено!"
не мисля, че мисля...
Умен разбра, че никога вече няма да стъпи в тази Гора...Не не стигна до този извод като си запали цигара, нито като изпи една ракия. Стана спонтанно, както си бродеше из Гората.
Днес в Гората беше особено красиво,след снощния дъжд сега беше свежо и прохладно, през клоните на дърветата минаваха снопове светлина и си играеха с финия прашец във въздуха като му придаваха причудливи форми.
Повечето от обитателите на Гората все-още спяха, рядко между гъстите храси се мяркаше по някоя сянка, а после изчезваше в някаква нейна си посока.Когато стъпи за първи път в Гората, Умен много се стряскаше от тези сенки, после почти спря да им обръща внимание. Беше разбрал, че за тях той беше също такава сянка, мяркаща се и изчезваща в неизвестна посока. Тогава взе да изучава гората, запозна се с някои от сенките.Разбра как си общуват по между си. Разбра и къде кои сенки се събират. Все по-често започна да влиза в Гората заради самите сенки.Струваше му се, че дори може да остане да живее в Гората завинаги, като другите сенки.
"Никой не живее в Гората, нима не знаеш...?!".Каза му веднъж една стара и почти, станала невидима сянка...''всички идват от ТАМ..." И беше посочила с разкривения си прозрачен пръст в небето. После се закикоти противно и се стопи във въздуха, последвана от гнусния кикот.
Умен почти беше забравил тази случка...до днес. Бродейки си из Гората беше се озовал на същото място, където срещна старата сянка. Някак неволно се сети за случката и се огледа, сякаш очакваше да се появи отново.Тогава забеляза дърветата. Те нзглеждаха някак подредени и като, че образуваха коридор.Такава подреденост не беше присъща за Гората, стори му се странно, че до сега не беше го забелязал. Тръгна по него и тогава видя вратата, тя сякаш изникна от нищото,забелязваше се само от определен ъгъл и сякаш заемаше по-голямо пространство от колкото беше възможно.
Табелката на вратата гласеше : "Сървърно помещение. Влизането забранено!"
не мисля, че мисля...
Редактирано от 3ms на
