Среща

Сред ведрия глъч един лунен лъч
косата ми нежно погали;
поведе ме леко
по лунна пътека
край плажни чадъри заспали.

На пясъка спящ под звездния плащ
видях те в далечното взряна,
вълните погледнах,
до тебе приседнах
нетърсещ, нечакащ покана.

И нощният рай бе сякаш без край,
а ние смълчани седяхме,
над нас бе небето,
пред нас бе морето,
и двамата с бриза трептяхме.

И щом утринта събуди света
ръката ти хванах гореща,
и ти тръгна с мене
със устни засмени
към нашата обич за среща.

(на SW)

Знаеш как да бръкнеш на човек под лъжичката...

От опит глава не боли!

Само, че намери верния адресант...

На коя сричка слагаш ударението в "намери"?

Страхотен комар си! Не се справям с ударенията... Иначе и аз щях да пиша по-читаво...

Недей да скромничиш излишно:
добре се справяш, не е скришно!
Та още вее ми в главата
ветрецът, духнал във платната...

Абе, ти освен Вятър в платната, друго не срещна ли? Или просто го подминаваш? Не всичко е вятър в платната. Не всичко!

Тъй е, но в главата все остава
туй, що нам сърцето повелява,
а талантът е това, което
нас превзема само чрез сърцето.
И във него най остана
"Вътърът..." като камбана!

Знаеш ли защо? Защото сме пили от една вода. И на тебе все тези ветрища ти са в кръвта...

Да така е, аз не крия,
че във моята глава
вятър свири със фуния...
От водата е това!

Страхотна ще е таз' вода,
щом вятър във главите ражда,
но главите са ни морски затова,
тя номера такива ни погажда...

Но хората ще кажат: Таз' вода
не е добра и зъбите кафяви оцветява...
Но ние знаем само, за беда,
че тя в душите светлина безкрай създава!

Нека другите да преценят за светлината... За зъбите само си чувал, както и аз... Чудесна си е водата.

Да, наистина, нека... Ще каже някой, че го агитираме! И аз си я обичам!

Благодаря ти още веднъж за стихчето. Ще си запазя при другите подаръци.

Сигурно ги имаш много...:))))

Грешиш.

Е, не е непоправимо! Правим каквото можем!

Kolko sladko e tova,
ama nqma za koga!!!
Wyw glavata i vodata
wqtara porajda strah.

Ako pozvolite da se namesq