Ученост и "простият"

" В един манастир живеел един много учен и горд монах. Той четял непрестанно словото Божие, изучавайки го и мъчейки се да го тълкува. Ала въпреки многогодишните си занятия все още не можел да го проумее. Много места в него му оставали тъмни.
Веднаж дошъл в манастира един простичък монах, неграмотен и непросветен, но много смирен и искрено търсещ Господа. Той жадувал да научи пътя на спасението и да посвети на Бога живота си. Но кой би могъл да го упъти? Той се приближил да учения и го замолил да му каже каква е волята Божия, за да може да я изпълнява. Ученият се изсмял на наивността на простия и му рекъл:
- Аз толкова години вече непрестанно чета Библията и не съм разбрал каква е волята Божия, а ти искаш с две думи да ти кажа това!
Натъжил се простичкият, като разбрал, че не може да се научи така лесно на спасителната Божия воля и навел замислено глава. В тоя миг видял една голяма книга на масата на учения монах и го запитал:
- Каква е тая книга?
- Това е Библията, която изучавам - бил отговорът.
Очите на простичкия се отворили широко в благоговейна почуда. Той се навел, целунал Библията със страхопочитание и рекъл:
- Ти познаваш Библията. Моля те, кажи ми поне коя е първата и най-важна заповед, та от нея да почна спасението на душата си!
Ученият монах намерил съответното място в Новия Завет и зачел:

- Първа от всички заповеди е:
"Слушай, Израилю!
Господ, Бог наш, е един Господ,
и възлюби Господа, Бога твоего
от всичкото си сърце,
и от всичката си душа,
и с всичкия си разум,
и с всичката си сила.".

Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е:
"Възлюби ближния си като себе си".
Друга заповед, по-голяма от тая, няма (Марк 12:29-31).

- Стига, стига! - рекъл развълнувано простичкият монах. - Това е толкова голямо, че аз сега искам само него да запомня и само него да изпълнявам. А кога го изпълня , аз ще дойда пак при тебе да ми прочетеш още нещичко от Библията.

На края на живота си той пак дошъл в същия манастир, за да се оплаче на учения си събрат, че все още не бил изпълнил достатъчно двете най-главни заповеди."

. . .

Дали гордият монах, който знаел Библията от "кора до кора", си е замълчал без да му даде съвет. Тоя, който знаел Библията, но не я разбирал добре.

Да, така е.
Вяра без дела е мъртва, независимо от количеството знания. Трупането на знания без желанието да следваме волята на Бога за съжаление не ползвува никого - поне не и за да се спаси.
"Не слушателите, а изпълнителите ще бъдат оправдани."

Shtom sa bili v manastir i monasi, znachi ne se pokorjavat na uchenieto na Iisus ne da izlizat ot tozi svjat no da sa svetlinata na sveta.

Imalo edin forum i edin chovek pretendirajki che razbira ot pisanoto bojie slovo napisal tvardenie, koeto protivorechalo na istinata. Mnozina krotko mu objasnili, no toj prodaljaval da si darji na tvardenieto i dori da gi gleda ot visoko, s prezumcijata che te ne razbirat. Taka i ne se otvarnal ot greshnoto si tvardenie. Ne sled dalgo opisal edna sluchka s kojato celjal da da izoblichi vsjaka gordost no i kato uspee da se prismee na jelanieto za znanie i razbirane po pisanieto, koeto pratenicite nasarchavali v slovoto. S vsichko tova toj izoblichil sebe si !!

........"Внимавайте като се хапете и биете помежду си да не се изтребите"........

Но най-вече и на първо място е моята гордост, многоуважаеми приятелю 777 (седемстотин седемдесет и седем).



. . .

Що се отнася до разбирането - никъде не съм казал, че аз разбирам по-добре от който и да било тук. Аз само предоставям нещо за размисъл и ако мога да поясня, пояснявам според прочетеното. Никого не съм насилвал да приема каквото и да било - който иска, нека приема, който не иска, нека не приема. Даже мого пъти изрично съм припомнял за свободата на ж е л а н и е за избор, първоизточник на който е свободната воля, която уважавам у всеки един от вас:

Свободна воля, свободен избор. И лична отговорност.

И това, последното е в абсолютно съгласие с Писанието, т.е. с Божественото откровение - който не вярва, може да си направи едно изследване - едно проучване от типа "щип оттук, щип оттам", и както се полага "по протестантскому" да се зареди с няколко варианта от тълкувания, за "според зависи".

С най-добри чувства, приятелю.

Това, последното, го казвам от учтивост, Ваше православно Изобличителство. Ако не се сещате защо, ще поясня:

Имало едно време един зидар. Един ден, той отишъл да строи къщата на един благочестив човек. Започнало се и зидането на стените, когато домакинът забелязал, че зидовете се градят необичайно накриво. Човекът решил тактично да направи забележка на майстора, и когато му подавал поредната тухла, му казвал:
- Хайде вземи, майсторе, и умната !, като същевременно поглеждал към зида.

Но колкото и да викал и да отправял приканващ поглед, майсторът все си карал, както той си знае, и така стигнали “до покрив”. Накрая, любезният домакин не се стърпял и казал на "майстора":

Майсторе, майсторе – викам ти "майсторе", ама това е защото не ти знам името.

. . .

С най-добри чувства, приятелю - пардон - Ваше православно Изобличителство. Така става понякога, когато човек не знае името, а само цифрите, т.е. фактите.



____________________
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно"

:( , spored tebe Isus hapel li se e i biel li se e kogato e izoblichaval tezi, koito sa zasluzhavli izoblichenie? Tova za hapeneto i bieneto se otnasja za takiwa dejstvija koito sa zli. Zatova pokazhi sega konkretno za vseki zloto predi da objavjavash che njakoj pravi zlo, za da ne izleze che obvinjavash nespravedlivo i che kazvash i che Isus se e hapel i biel.

Тази мъдрост ОТКЪДЕ ИДВА?

Отгоре или отдолу?

........."13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците."........

....."Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света."............

..........."17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва."......... Яков

Доколкото знам Словото казва, да съветваме 1-2 пъти раздорник или човек, който не живее по Словото и след това да не общуваме с него. А не да продължаваме с месеци и години да спорим с него и да водим словесни битки....
Кой друг, ако не Исус Христос е трябвало да им го каже, това беше и част от мисията Му на земята.

Taka veche neshtata izglezhdat po-drugi. No trjabva da se zaeme pozicija, zashtoto kato kazhesh bijat i hapjat gi slagash vsichki ot zlata strana, a Bog tam udobrjava tozi kojto spored istinata e syvetval zlijat i sled tova go e ostavil.
Inache hubavo go kazvash tova za edin i dva pyti naistina, polezno beshe da go kazhesh

Tъй като тук се водят доста "битки", а на мен не са ми приятни и не ги чета, не съм в час кой с кого е спорил и какво му е казал, имам впечатления като страничен наблюдател и не взимам страна. В моите очи много от споровете загубват добрия тон и преминават в хапане, а не това Бог иска от нас - това е личната ми позиция.
Темата е много хубава и веднага - някой захапал друг. Не вярвам Бог да одобрява това. Помисли какво впечатление оставя това в невярващите и тези, които се колебаят.

Невероятно нелепа история. Добре ,че е нелепа ,иначе щеше да е богохулна.
Според историята, онзи ,който чете Писанието, изследва го и мнимава на него със сигурност не му е чиста работата. Сякаш всичко, което пише в Писанието не е точно изпълнение на това да възлюбиш Господа и ближния както себе си. Ами то точно затова е написано писанието, за да знаем как да възлюбим Господа и ближния както себе си. Точно това е обяснено в цялото Писание. Интересно човекът дето тръгнал да изпълни тези две неща откъде е черпел мъдрост, знание и светлина за изпълнението им. Нещо повече, ако случайно след 10 или 40 години беше решил, че ги е изпълнил какви по-голями заповеди от това щеше да изпълнява след това.
Накратко- историята е нелепа, очевидно нездрава и лукава.
Истината е ,че цялото Писание говори за това как да бъде изпълнена най-голямата заповед, нещо повече- ако не четем Писанието, не го изучаваме ние няма как да изпълним тези заповеди ,защото Писанието е именно начинът ,който Бог е избрал да ни се открива и да ни говори.

Що ли не се учудвам, че пак не си разбрал.

Историята била според теб нелепа, че и едва ли не богохулна.

Значи стремежът за изпълнение на първата и най-голяма заповед, която Самият Христос е поставил на п ъ р в о място, не ти се "лепи", т.е. не ти допада.

Искаш да ни "докажеш", че описаната история едва ли не внушава това, че (цитирам): "онзи ,който чете Писанието, изследва го и мнимава на него със сигурност не му е чиста работата."

Грешиш ! Съвсем не е така и не това е поуката от разказа.
И бесовете знаят Писанието по-добре от всеки човек. Знаят го, 24 май, дори със запетайките го знаят - т.е. н а и з у с т – нали го четат и изследват вече толкова много години.
Въпросът тук не опира до това да се чете или да не се чете Писанието – ясно е, че Библията трябва да се чете.

Разказът повдига два основни риторични въпроса:

1. Защо Божественото откровение в Писанието не се разбира от някои, въпреки многократното му четене? Горделивият монах сам признал, че въпреки многото си четене, не бил разбрал каква е волята Божия.

2. Какъв трябва да бъде човек, за да разбира волята Божия, поучавайки се от смиреномъдрения млад монах ?

“Ученият монах, се казва в разказа, се изсмял на наивността на простия” – изсмял се на добродушния монах, който с чисто сърце “жадувал да научи пътя на спасението и да се посвети на Бога”.

Начетеният горделив монах е показателен пример за самодоволна превъзнесеност на човек над човека. Това е изцяло в противоречие със същността на Закона за любовта и затова е противобогоугодно. Младият монах, макар и да бил простичък, имал добро и чисто сърце, в което Божието откровение намерило добра почва. И затова веднага разбрал в дълбочина, че същността на Закона е постигане на изпълнението на Божието съвършенство в любовта към Бога и към човеците.

Поуката от разказа е изразяена по един неповторим и прекрасен начин в глава 13 от първото послание на св. Апостол Павел в до Коринтяни:

“ Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов;

но по-голяма от тях е любовта.”



____________________
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно"

Три, единственият начин да разбираш волята на Бог, да си жив пред него, Бог да работи в душата ти, да имаш реално изобличение в живота си, да имаш реално познание за Бог е да четеш Словото Му- ежедневно, посветено ,молитвено.
Начина да се произведе в нас способност да обичаме Бог и ближния е да четем Словото Му- в Писанието няма нито един излишен ред, всичкото Писание има за цел точно да превърне сърцата ни в имащи любов.
Точно затова историята ти е калпава- тя е пълна безсмислица. ако прочетеш квинтесенцията на волята на Бог- да възлюбиш него и ближния няма къде да отидеш да го изпълняваш, трябва да продължиш просто да четеш Словото да пребъдваш в Писанието-със смирено сърце и молитвен дух да общуваш с Бог чрез Неговото Слово.
Това ,което е направил положителния случай от историята е безумие- той си е тръгнал от Словото ,за да го изпълни, един вид нарушил е Божията заповед да пребъдва в Словото, за да изпълни Божията заповед.

Що тръгваш пак по наклонената плоскост да даваш оценка на хората.
Факт е, че има хора които може да четат Писанието, и да не се спасят. Факт е и обратното, че има такива, които не са го чели, и ще се спасят. остави това в Божиите ръце. Въпросът тук не беше за четене или нечетене на Библията, а за гордостта и смирението. Гордостта е богупротивна във всичките и измерения - можем да цнаем Писанието наизуст, можем да вярваме толкова много, че и планини да преместваме, но ако се имаме за "голямата работа" пред другите, то сме живи-умрели. Само четене не е достатъчно - то има и професори, които изследват Библията, но които дори не са вярващи. Има и такима, които четат, но подлагат голямата част на съмнение, и оттам на критика. И последно, има такива, които четат и знаят много, но се превъзнасят над другите, заприличвайки на фарисея от "митаря и фарисея". Дано не сме от тях, приятелю. Така, че четенето само по себе си не е душеспасително, колкото делата ни, олицитворяващи разбраното от прочетеното.

“ Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му:

не си далеч от царството Божие .

След това никой вече не смееше да Го пита. ” (Марк., 12:32-34)

"Любовта никога не отпада"

И как ще го прочетеш това от Марк 12 грлава ако не си четеш Библията? точно затова историята ти е пълна безсмислица.

Простичкият монах тръгнал да изпълнява двете най-големи заповеди за любов към Бога и към ближния. Непрестанно се молел на Бога и дето виждал скърбящи, утешавал ги, дето срещнел бедни, помагал им. Болни наглеждал, слаби подкрепял, паднали в грях повдигал, отчаяни ободрявал, страдащи облекчавал, и чувствал, как в душата му все повече и повече се усилвала обичта му към Бога и ближните. Но той все бил недоволен от себе си, защото в душата му се разгаряла неутолимата жажда на вечната любов. Тъй преминал целият му живот в служба на Бога и на ближния.
На края на живота си той пак дошъл в същия манастир, за да се оплаче на учения си събрат, че все още не бил изпълнил достатъчно двете най-главни заповеди. Той заварил многоучения монах наведен над Библията, все още зает с туй да тълкува трудните в нея места.
По това време довели в манастира едно болно момче, единствен син на баща и майка. Родителите се обърнали към многоучения монах с молба да се помоли за здравето на угасващото им дете. Ала колкото и да се молел, ученият монах не бил чут, защото молитвата му била разядена от колебания и съмнения. Тогава угрижените родители в отчаянието си се примолили на простичкия монах той да измоли от Бога милост за техния син. Простичкият издигнал очи и ръце към небето и казал с трогателна вяра:
- Господи всемогъщи и милостиви! Ти си любов! Смили се над тия плачещи родители! Върни здравето на тяхната рожба! Не ги оставяй да си отидат печални! Заради тяхната вяра, помогни им!
И веднага детето оздравяло.

Тогава многоученият монах се почудил и разбрал, че не в многото знания се състои познанието на Бога, а в многото любов.

_________________

Из ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ:


" [13:1] Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
[13:2] Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
[13:3] И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
[13:4] Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
[13:5] не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
[13:6] на неправда се не радва, а се радва на истина;
[13:7] всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
[13:8] Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
[13:9] Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
[13:10] но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
[13:11] Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
[13:12] Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
[13:13] А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта."




____________________________________
"Любовта никога не отпада"