Когато

Когато светът ми омръзне до болка,
аз бягам във другия свят.
Летя там с божествена златна двуколка,
под нея звездите горят.
Сънувам наяве, докосвам с ръцете си
миражи, мечти и неща,
които ги няма, но греят в сърцето ми...
Наяве сънувам света...
Завръщам се бодра, окъпана в радост,
прегръщам нормалния Път.
По-лесно живея в реалната гадост,
по-малко мечтите болят.
Болят ме мечтите, защото са вечни.
Една подир друга валят...
От хоризонта са по-по-далечни,
намират се в другия свят...

Дойдох,видях,победих!

Дойдох,видях,победих!

Prakrasno e da si imash svoi si svqt.
Pazi si go!Toi e nujen

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

Дойдох,видях,победих!

Интересно...
какво ли става
когато...
мечтите избягат в
този свят?!


Tи имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.

Бягаш подире им.

Дойдох,видях,победих!