Едно проучване

Може да се стори странно на някои, а други да викнат, че говоря за азбучни книги.
Но от разговор с много хора то клуба се оказа, че не само не са им настолни книги, но и не са ги чели, а даже повечето и чували.
За това кратка анкета:
Чии са книгите
1. Сто години самота
2. По следите на загубеното време

Чакам отговори от типа - да чувал съм ги, чел съм ги, е тва са елементарни въпроси. Много ми е интересно реалното положение на нещата, уж тук сме се събрали все високоерудирани хора.

П.С. Маг, моляте не коментирай, знам че ти препрочиташ и двете:)

Сайт за нова българската литература [линк]
Вече ДВЕ години

Първата е на Джойс, но за втората не съм много сигурен. Знам само, че е писана от немец. Хесе ли беше...
Не, не елементарни въпроси. Ужасни въпроси.

here I am and am not I

1.Габриел Гарсия Маркес
2.Марсел Прус

1.Габриел Гарсия Маркес
2.Марсел Пруст
според гугъл...


иначе поне едната я имаме вкъщи, първата май, и май дебелината й прави заглавието достоверно; може и да греша.

с риск да скандализирам културната общественост :) - what's the fuss?

---
"Незапочната работа най-бавно свършва"

Първата я знам, ама втората не съм я чувала , признавам си...

And I have never felt so
like I know which way to go...

Нещо лично, завършило с класификацията - Ами инженери, какво да очакваш.
Ще обясня малко по късно искам да видя отзивите.
Честно казано милсех , че поне за Маркес (жива фантастика) са чували всички

Сайт за нова българската литература [линк]
Вече ДВЕ години

тоя гугъл много книжки е прочел ...
даже вече и на калкулатор са го направили, че и конвертор на мерни единици

Мисля че книгата на Маркес всеки трябва да я прочете. Стига да не се намира в депресия, защото поне на мен ми въздейства доста меланхолично. Тук чух някакво мнение, че била фантастика но нещо не мога да я възприема като такава. Има фантастични елементи но те са някак си вплетени в повествованието и не са основното...
Другата не съм я чел, но съм я чувал.

ема ква е връзката със фантастиката? имаше едно есе на някои известен където се описваше че всеки може да пише за динозаври, но само когато динозавърът не е метафора - само тогава става дума за фантастика.

а мои, ято цигани живеещи в блато 100 год (без да се усетят) че и проявяващи жив интерес към лед - определено не се връзват за никакъв контекст - така че са метафора. (в смисъл че в книгата не се казва да са луди или тъпи). в смисъл че не се държат така както някои би се държал в тяхното положение, ако са такива каквито са описани.
и оттам и 100 години самота също не е фантастика (то има ли спор въобще, по метафорична книга едва ли би се намерила)

един вид. ако на някои му падне на главата извънземно и тои каже "ох" - това е фантастика. ама ако някои му падне на главата извънземно и каже "еи, живота е странно нещо", тва вече не е фантастика - понеже нормалните хора не се държат така (в описаната ситуация). и случката има значение различно от буквалното (и.е. метафорично)

нали, ако нещо ще е фантастика трябва да е самозавършено и с вътрешна логика м/у събитията и реакциите на героите. при маркес вътрешна логика няма (тоест вселената няма единни закони :) героите правят тва което автора им казва - хореография на конци- за да се получи красив и дълбок и смислен танц.
а фантастиката хореографира събитията (при зададени вселена и характери на героите), а не самите герои :).
инъче кафка също излиза да е фантастика, ако не е така.

_____________________________
Долу нихилизма!

predi dosta godini biaha izdali edin sbornik Latinoamerikanska fantastika w koyto ako ne me laje pametta ima6e edin ili dwa razkaza na Markes...ta na misalta dokolko e fantasti4na latinoamerikanskata liyteratura sas wsi4kite si prit4i legendi i emocionalnost..za men kato priwarjenik na twardata SF po skoro NE pak i dosta sam 4el ot LA awtori..
Na waprosa

1) GG Markes 4el sam ya i to skoro pak
2) Proust sam go 4el makar i ne celia w original

welcome my son, welcome to the machine

1. Маркес. Колумбиец. Жив класик на т.нар. "магически реализъм". Затова на практика всичките му книги могат да се считат за фантастика, но само от заклети фенове. В сборника "латиноамериканска фантастика" ("Хр. Г. Данов", 1979 г.) има един негов разказ. Не мога да кажа, че ми е настолна книга, но ми е сред любимите автори. Наскоро четох "за любовта и други демони" - разкошна книжка, за съжаление много тънка
2. Пруст. Малка корекция - ИЗгубеното време, не че има значение. Не ми е сред любимците, прекалено е разводнено повествованието. Иначе книгата си заслужава, но аз лично едва ли бих я прочел втори път. По-скоро бих се захванал за пореден път със Стайнбек, Лондон или "Мечо пух" (само не ми казвайте, че това е детска книжка!!!)

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

никаква идея. Елате ме застреляйте.

Първата ще се опитам да я забърша от някого за проверка....

върнeте ми огъня....

100 години е скучновата и ВЪобще не е фантастика, харесвам някои от нещата на латиноамериканските автори, но си признавам, че светогледа и въобръжението им ми се виждат странни и някак алиен, а точно Маркес... не ми се нрави и това е (Нобелов лауреат!)
Така че забърши я заради спорта, ако ти се спортува ама не е кой знае какво.

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.

А, като чета мненията на другите едва ли съм пропуснал много.
:))))

Digital Intelligent Lifeform Intended for Troubleshooting/Hazardous Infiltration and Utility Machine

Хмммм къде могат да се запишат кандидатите за разстрелването ти ?
Иначе и аз не ти препоръчвам специално "100-те години"... Надали ще намериш пресечни точки със своето измерение

И какво като не съм ги чел или не ми са настолни книги? Това май прави малко по-"нискоерудиран" анкетираният;
Съжалявам, че не се вмествам в примерните ти отговори и че развалям впечатлението за "реалното положение на нещата" . Отивам да си посипя главата с пепел.
Прекалено снобски въпрос, честна дума. Аз мога да измисля 20 най-малко такива...

= Nobilitas Obligat =

Ако не бях прочела цялата тема,щях да напиша,че първата е на Вонегът.Само че всъщност съм си мислела за Никога вече самота.

Тц.Не съм ги чувала и двете.


Ще пеете всичките! И без простотии!
(Илуватар)

Първо държа да се извиня на всичко, които решиха, че им тествам нивото на ерудираност и "който не знае закона на Ома да си ходи у дома".
Целта беше много различна
Откъде тръгна всичко.
През 2000 година на второ място за книга на Хилядолетието е обявена "Сто години самота" - основно с гласовете на латиноговорящите.
Следват я "По следите на изгубеното време" на Пруст - роман, за който французите се кълнат, че е поставил освновите на съвременият роман и изненадващо подкрепен с немски гласове "Доктор Живаго".
Последното е странно защото Борис Пастернак си е чист русин, а и в романа става дума за Октомврийската ревюлюция.

На първо място естествено и недостижим е Толкин!

В разговор със няколко "професионални литератора" стана дума за четенето и когато аз споделих, че хората около мен не са чели тези романи, ме контрираха с израза - "Какво очакваш, инженери"

Затова пуснах едно проучване в проверена таржет група - тук все пак средното ниво е доста високо.
Резултатите показват промяната в приоритетите след 90 година - всички, които са чели книгата (правих проучване и сред доста автори в Буквите), са я чели преди 90 година или поне тогава са си формирали мирогледа, че трябва да я прочетат.
И разбирам напълно по младите - и в двете книги става дума за отминали времена и ценности.
За повдигане на духът трябва да кажа, че сред познатите ми западняци, никой и не беше чувал за тях. Странно - всичките ми познати емигранти нанякъде ги бяха чели... това навежда на въпроса за гетото и затова къде са хората, които всъщност четат.

Благодаря още веднъж на всички участвали в проучването.
Ще се реванширам, чрез един проект за мултимедийни издания на Ники Теллалов

Сайт за нова българската литература [линк]
Вече ДВЕ години

Нали виждаш - много сме


Ще пеете всичките! И без простотии!
(Илуватар)

Малко съм позакъсняла, но все пак да си кажа и аз ...
Маркес го открих преди 2- 3 години и изчетох всичко, което успях да намеря от него. Имаше и тъга и смях ... С една дума - хареса ми.
А "По следите на загубеното време" ... не ми е попадало и нищо не мога да кажа.

*********
Колко е мъничък човекът!!!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.