Портрет

Една вечер, преди 10-тина години се събудих през нощта с огромното желание да рисувам. Не го бях рисувала дълго време. Хванах боите и четките и нарисувах портрет на млад мъж, който не приличаше на нито един, когото познавах до момента. Беше красив и излъчваше нещо, което ме караше да го гледам непрекъснато. Изплаших се и го скрих рисунката зад един шкаф. Така, след толкова години, като пренареждах стаята си, го намерих и го погледнах. Оказва се, че в този портрет са събрани чертите на повечето хора/мъже/, които са оказали някакво влияние в живота ми. Там са чертите на сегашния ми съпруг, на едно 7-годишно дете, което е много важно за мен и на още поне няколко.

Странно, нали?

Охо, мноо мъже бе -мноо нещо.

да, странно...

всеки има избор, контролът поражда възможности

Много хубаво

Ама къде е окултното

Интуицията. Винаги я има, но никога не можеш да го докажеш...когато разбереш...
Поздрави.

Истината е земя без пътища!

Да, и аз така си мисля.
Често интуицията ме лъже, обаче. Затова толкова се впечатлявам, когато се окаже вярна. Но за сметка на това, не ме лъже за изключително важни неща. Явно някой казва: айде сега, моето момиче, дай си малко зор, реши си проблема сама. Няма да ти пращам интуицията.
За важни нещо, обаче, казва: Абе, тя, дореми е добро момиче. И ако сгафи за това жизненоважно нещо, ще ми е безкрайно съвестно. Я да и пратя малко интуиция.

току що направих справка в речника за английската думичка tuition и се оказа, че означава обучение:

intuition = in (в, вътре) + tuition (обучение)

интуиция = в обучение или пък вътрешно обучение



стреми се в тебе да е тихо

Голям темерут трябва да е тая
интуицията
мълчи ли мълчи и прави тишината

Като се катериш по тоновата стълбица нагоре, интуицията по-малко лъже...

защо ли ми се струва, че тишината ти е голям трън в окото (пардон - в ухото) на тебе

стреми се в тебе да е тихо

Хъ, хъм.... ако трябва да бъдем сериозни е важно да видиш дали мъжът от портрета гледа наблизо или надалече.

Очите му сочат твоя път.