Палитра

Слънцето със своята палитра
смело нарисува на носа ми
розов ден-нечакан,неопитван.
Аз танцувам в цветните му гами.

Иска ми се пролетната тръпка
във случайни гласове да завибрира
и да води танцувалната ми стъпка...
Но защо сега,едва сега разбирам-
не светлика на небето ме докосва
и чертае по сърцето диаграми
а копнежът да те видя просто...

Кратко и красиво! Хареса ми!

Много е свежо - хареса ми.

Qui scribit, bis legit.