СЛАВЯНКА / АЛИ БОТУШ
24 отговора
631 прегледа
СЛАВЯНКА / АЛИ БОТУШ
Малко инфо за любителите на лудите походи!
Славянка (Али Ботуш) е разположена южно от масивът на Пирин, свързва се с него чрез Парилската седловина. Подходите за два - от с. Парил (изток, през гр. Гоце Делчев) и с. Голешево (запад, през гр.Санданки).
Мога да дам достоверна информация за подходът от изток, макар през с. Голешево да е по-лесно да се изкачи най-дисоката точка на планината - вр. Гоцев Връх (2212м).
ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕТЕ, ВЗЕМЕТЕ СИ РАЗРЕШИТЕЛНО ОТ ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ!!!!
В София, процедурата отнема около седмица, за повече информация - Полицията на бул. Мария Луиза
Ние пристигнахме без необходимия документ, но НЕ мога да обясня на широката общественост, как се добрахме до разрешение да влезем...
Тръгвате от гр. Гоце Делчев в посока юг, по пътя за новоткритото КПП "Илинден". На разклона за с. Копривлен, влизате в селото. Почти на изхода, в дясно (има избеляла табелка) тръгвате в посока запад - към с. Парил.
Следете разклоните!!!!
Стигате до разклон, в ляво остава с. Нова Ловча. Там е и постът на гранична полиция, на когото трябва да съобщите, че навлизате в планината. Продължавате към с. Парил. Асвалтовият път свършва в началото на селото. Ако сте с Лада или кола с вискока прохомост, може да продължите и да продължите - през центъра на селото и после в ляво, през мостче, се изкачвате до Парилската седловина. Тук, в ляво, има полуизградена вила. Удобно място за нощувка, и единственото, по този маршрут. Има места за палене на огън!
От седловината, в дясно от вилата, започва добре очертан път, който преминава в пътека, но си личи ясно. От там, първо през широколистна, а после черно-мурова гора, излизате в алпийската зона.
Ние имахме късмета да наблюдаваме скален орел, прекрасен 4-5 годишен екземпляр, който ни направи "ревю".
Изкачването от селовината до първия връх отнема около 3 часа. Но това не е Гоцев връх. Излизайки на върха, се открива ясно било в полукръг - напред (посоката е югозапад) се виждат камените пирамиди на границата. По билото (ясно се вижда Гърция и останалите окопи по билото) след изкачване на връх с плоча на гръцки и кота 2157 м и сериозно слизане, се изкачвате на Гоцев връх (2212м). На върха има 3 каменни пирамиди. От пъврия връх до тук се стига за около 3 часа, от Парилската седловина - 6 часа. Слизането е по обратния, за съжаление вече отегчителен път. ПРЕДВИДЕТЕ ПОНЕ 2 НОЩУВКИ В ПЛАНИНАТА, ИНАЧЕ ЩЕ ВИ Е ДОСТА ТРУДНО!!!!
Наблюдението ни е, че през с. Голешево е доста по- лесно и близко!!!
!!!!!!МНОГО ВАЖНО !!!!! МНОГО ВАЖНО
ПОРАДИ ФАКТА ЧЕ МАСИВЪТ Е КАРСТОВ, НИКЪДЕ, ПОДЧЕРТАВАМ НИКЪДЕ НЯМА ВОДОИЗТОЧНИЦИ - Т.Е. ВОДА НЯМА. НОСЕТЕ СИ МНОГО ВОДА!!!!!!!!!!!
Е, на тези, които са готови да се преборят с бюрократичните пречки и имат желание да посетят този наистина див масив - успех. Макар, че достъпът е ограничен, планината е доста замърсена. За сметка на това, не е невъзможно да срещнете лисица, и дори МЕЧКА. От птиците, наслаждавахме се на сокерицата (съвсем от близко) и скален орел, както и соколи!
И.
Славянка (Али Ботуш) е разположена южно от масивът на Пирин, свързва се с него чрез Парилската седловина. Подходите за два - от с. Парил (изток, през гр. Гоце Делчев) и с. Голешево (запад, през гр.Санданки).
Мога да дам достоверна информация за подходът от изток, макар през с. Голешево да е по-лесно да се изкачи най-дисоката точка на планината - вр. Гоцев Връх (2212м).
ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕТЕ, ВЗЕМЕТЕ СИ РАЗРЕШИТЕЛНО ОТ ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ!!!!
В София, процедурата отнема около седмица, за повече информация - Полицията на бул. Мария Луиза
Ние пристигнахме без необходимия документ, но НЕ мога да обясня на широката общественост, как се добрахме до разрешение да влезем...
Тръгвате от гр. Гоце Делчев в посока юг, по пътя за новоткритото КПП "Илинден". На разклона за с. Копривлен, влизате в селото. Почти на изхода, в дясно (има избеляла табелка) тръгвате в посока запад - към с. Парил.
Следете разклоните!!!!
Стигате до разклон, в ляво остава с. Нова Ловча. Там е и постът на гранична полиция, на когото трябва да съобщите, че навлизате в планината. Продължавате към с. Парил. Асвалтовият път свършва в началото на селото. Ако сте с Лада или кола с вискока прохомост, може да продължите и да продължите - през центъра на селото и после в ляво, през мостче, се изкачвате до Парилската седловина. Тук, в ляво, има полуизградена вила. Удобно място за нощувка, и единственото, по този маршрут. Има места за палене на огън!
От седловината, в дясно от вилата, започва добре очертан път, който преминава в пътека, но си личи ясно. От там, първо през широколистна, а после черно-мурова гора, излизате в алпийската зона.
Ние имахме късмета да наблюдаваме скален орел, прекрасен 4-5 годишен екземпляр, който ни направи "ревю".
Изкачването от селовината до първия връх отнема около 3 часа. Но това не е Гоцев връх. Излизайки на върха, се открива ясно било в полукръг - напред (посоката е югозапад) се виждат камените пирамиди на границата. По билото (ясно се вижда Гърция и останалите окопи по билото) след изкачване на връх с плоча на гръцки и кота 2157 м и сериозно слизане, се изкачвате на Гоцев връх (2212м). На върха има 3 каменни пирамиди. От пъврия връх до тук се стига за около 3 часа, от Парилската седловина - 6 часа. Слизането е по обратния, за съжаление вече отегчителен път. ПРЕДВИДЕТЕ ПОНЕ 2 НОЩУВКИ В ПЛАНИНАТА, ИНАЧЕ ЩЕ ВИ Е ДОСТА ТРУДНО!!!!
Наблюдението ни е, че през с. Голешево е доста по- лесно и близко!!!
!!!!!!МНОГО ВАЖНО !!!!! МНОГО ВАЖНО
ПОРАДИ ФАКТА ЧЕ МАСИВЪТ Е КАРСТОВ, НИКЪДЕ, ПОДЧЕРТАВАМ НИКЪДЕ НЯМА ВОДОИЗТОЧНИЦИ - Т.Е. ВОДА НЯМА. НОСЕТЕ СИ МНОГО ВОДА!!!!!!!!!!!
Е, на тези, които са готови да се преборят с бюрократичните пречки и имат желание да посетят този наистина див масив - успех. Макар, че достъпът е ограничен, планината е доста замърсена. За сметка на това, не е невъзможно да срещнете лисица, и дори МЕЧКА. От птиците, наслаждавахме се на сокерицата (съвсем от близко) и скален орел, както и соколи!
И.
Re: СЛАВЯНКА / АЛИ БОТУШ
Ив, страшно се изкефих на този твой постинг. Имам една карта, релефна, на България и постоянно си я гледам. Гоцев връх отдавна ми беше легнал на сърцето и ти сега като разказа твойте преживявания и направо не ме сдържа!
Така, сега малко въпроси. То че няма маркировка е повече от ясно (навремето БТС-то само това не са се сетили - да маркират пътя на каналджиите
). Но поне от изходните села вижда ли се един от двата върха, така че да има човек ориентир докато излезе от гористия пояс? А горски пътеки? Щом районът е карстов и липсва вода предполагам, че няма и много храсталак. Така ли е? През призмата на твоя опит, ако ти трябва да се върнеш там от кое село би тръгнал - знам че ще ти е интересно да опиташ и от с. Голешево, но все пак помисли.
Е, наистина искам да ти благодаря от сърце за дописката. Ще ти бъда благодарен за още инфо.
StaRaTrekking.com
Така, сега малко въпроси. То че няма маркировка е повече от ясно (навремето БТС-то само това не са се сетили - да маркират пътя на каналджиите
). Но поне от изходните села вижда ли се един от двата върха, така че да има човек ориентир докато излезе от гористия пояс? А горски пътеки? Щом районът е карстов и липсва вода предполагам, че няма и много храсталак. Така ли е? През призмата на твоя опит, ако ти трябва да се върнеш там от кое село би тръгнал - знам че ще ти е интересно да опиташ и от с. Голешево, но все пак помисли.
Е, наистина искам да ти благодаря от сърце за дописката. Ще ти бъда благодарен за още инфо.
StaRaTrekking.com
Редактирано от Cтaниcлaв на
Застава Извора - Гоцев връх - Голешово
Преди две години организирах изкачване на Алиботуш от застава "Извора" от запад с преминаване през цялото било с върховете Шабран, Гоцев и Царев и слизане към село Парил. От кльона над Парил обаче групата се върна към Голешово и нощува в изходната точка при заставата. На десетина минути от тази застава има огромен карстов извор, от който блика буквално цяла река. Край нея може да се устрои много удобен и приятен бивак. Като натоварване пътуването през цялата планина напомня витошки маршрут от типа Бистрица - Голям резен - Черни връх - Кумата - Кикиш - Драгалевци.
След преминаване на кльона и заставата се тръгва по асфалтирания път от Петрово към Голешово, който се изкачва до ниска седловина.
От премката се поема по широк черен път, който с постепенно издигане достига северното подножие на връх Шабран. Там има извори, които до средата на лятото предлагат годна за пиене вода. Тук пътят свършва в много красива и влажна местност сред великолепни гори, а по тясното било към Шабран на юг продължават две основни пътеки с много варианти. Едната води направо към Гоцев връх, подсичайки Шабран, а другата следва билото и минава през Шабран. Препоръчвам изкатерване на Шабран заради интересното тясно карството било, гледките във всички посоки и останките от окопи от Първата световна война.
Пространството между Шабран и Гоцев представлява големи поляни, в които се забелязват няколко големи понора. Свързващото било е много тясно и почти по целия си гребен има окопи.
Гоцев връх /в средата на снимката по-долу/ е широк, разлат отгоре, с ясно изразени премки от изток и запад.
На Гоцев връх:
Северните склонове са по-полегати, гористи и тревисти, а южните, намиращи се в Гърция, са напечени, голи почти до подножието, каменисти и много стръмни, на места със скални отвеси.
От Гоцев връх на изток пътеките изчезват на места, но билото е добре изразено, виждат се купчини камъни, маркиращи граничната линия. Опасност от изгубване при ясно време няма. Към Царев връх /на долната снимка се вижда Малък царев връх с Боздаг в далечината/ вече няма тесни билни ръбове, а платообразни поляни.
Слизането към Парилската седловина става първоначално във високи гъсти треви по билото, което се отделя северно от масима на Царев връх, но в началото на забележителна гора от мури се появява широка пътека, която води до черните пътища в подножието. Намирането на тази пътека е единствената по-трудна част от маршрута. Слиза се до портал на кльона на село Парил, през който гоцеделчевските граничари не ни позволиха да преминем и групата продължи покрай граничното съоръжение, което преминахме по идея на съпровождащия ни граничар от "Извора" през дупка в теловете. Оттам - по черния път от село Парил се стига до интересното от архитектурна гледна точка Голешово, сега силно обезлюдено. /За любопитстващите за историята на селото и планината - хайдушките спомени на Пею Яворов и Герги Баждаров./ Слизането до застава "Извора" продължава по асфалтов път с преминаване през два портала на граничните съоръжения.
Групата тръгна по изгрев слънце, но беше относително бавна и обратно в "Извора" се прибра чак след 22 часа. При стегнато темпо Алиботуш по този маршрут може да се извърви за един ден.
Снимки от Алиботуш
[линк]
След преминаване на кльона и заставата се тръгва по асфалтирания път от Петрово към Голешово, който се изкачва до ниска седловина.
От премката се поема по широк черен път, който с постепенно издигане достига северното подножие на връх Шабран. Там има извори, които до средата на лятото предлагат годна за пиене вода. Тук пътят свършва в много красива и влажна местност сред великолепни гори, а по тясното било към Шабран на юг продължават две основни пътеки с много варианти. Едната води направо към Гоцев връх, подсичайки Шабран, а другата следва билото и минава през Шабран. Препоръчвам изкатерване на Шабран заради интересното тясно карството било, гледките във всички посоки и останките от окопи от Първата световна война.
Пространството между Шабран и Гоцев представлява големи поляни, в които се забелязват няколко големи понора. Свързващото било е много тясно и почти по целия си гребен има окопи.
Гоцев връх /в средата на снимката по-долу/ е широк, разлат отгоре, с ясно изразени премки от изток и запад.
На Гоцев връх:
Северните склонове са по-полегати, гористи и тревисти, а южните, намиращи се в Гърция, са напечени, голи почти до подножието, каменисти и много стръмни, на места със скални отвеси.
От Гоцев връх на изток пътеките изчезват на места, но билото е добре изразено, виждат се купчини камъни, маркиращи граничната линия. Опасност от изгубване при ясно време няма. Към Царев връх /на долната снимка се вижда Малък царев връх с Боздаг в далечината/ вече няма тесни билни ръбове, а платообразни поляни.
Слизането към Парилската седловина става първоначално във високи гъсти треви по билото, което се отделя северно от масима на Царев връх, но в началото на забележителна гора от мури се появява широка пътека, която води до черните пътища в подножието. Намирането на тази пътека е единствената по-трудна част от маршрута. Слиза се до портал на кльона на село Парил, през който гоцеделчевските граничари не ни позволиха да преминем и групата продължи покрай граничното съоръжение, което преминахме по идея на съпровождащия ни граничар от "Извора" през дупка в теловете. Оттам - по черния път от село Парил се стига до интересното от архитектурна гледна точка Голешово, сега силно обезлюдено. /За любопитстващите за историята на селото и планината - хайдушките спомени на Пею Яворов и Герги Баждаров./ Слизането до застава "Извора" продължава по асфалтов път с преминаване през два портала на граничните съоръжения.
Групата тръгна по изгрев слънце, но беше относително бавна и обратно в "Извора" се прибра чак след 22 часа. При стегнато темпо Алиботуш по този маршрут може да се извърви за един ден.
Снимки от Алиботуш
[линк]
За Станислав
Здравей!
От изходните точки, вр. Гоцев връх не се вижда, но би било трудно да се объркаш. Както вече обясних - има пътеки, не са маркирани, но са ясни. Макар да има части, които са пообрасли, и добре човек да ходи с дълги панталони.
Не ако, а като отида отново, със сигурност бих тръгнал от Голешево - доста по близко изглежда, и по-лесно...
Т.е. Тръгване от Голешево и слизане в Парил!
Ако имаш още въпроси - пиши
И.
От изходните точки, вр. Гоцев връх не се вижда, но би било трудно да се объркаш. Както вече обясних - има пътеки, не са маркирани, но са ясни. Макар да има части, които са пообрасли, и добре човек да ходи с дълги панталони.
Не ако, а като отида отново, със сигурност бих тръгнал от Голешево - доста по близко изглежда, и по-лесно...
Т.е. Тръгване от Голешево и слизане в Парил!
Ако имаш още въпроси - пиши
И.
в отговор на shareno_pile
#8
За зимата
Здравей!
Нямам представа как е през зимата, не съм бил в тази планина в този сезон.
Но надморската височина е достатъчна, за да има истинска зима, с доста сняг. Макар, че е на юг. Но, зимния поход със ски и спускането от върха за сега е само в плановете ...
И.
Нямам представа как е през зимата, не съм бил в тази планина в този сезон.
Но надморската височина е достатъчна, за да има истинска зима, с доста сняг. Макар, че е на юг. Но, зимния поход със ски и спускането от върха за сега е само в плановете ...
И.
Re: Малка поправка
Малеее!!!!!!!!
Откъде я изкопа тая тема бе!
Тва е от преди 3 години. Спомени, спомени.
Гледам съм писал до Гоцев 4-5 часа.
Аз хубаво съм го писал, ма тва е чистото ходене, а там определено си трябват почивки по оня ми ти трап!
Пак ми изгърмя профила! За втори път!
Откъде я изкопа тая тема бе!
Тва е от преди 3 години. Спомени, спомени.
Гледам съм писал до Гоцев 4-5 часа.
Аз хубаво съм го писал, ма тва е чистото ходене, а там определено си трябват почивки по оня ми ти трап!Пак ми изгърмя профила! За втори път!
Re: Странно
Привет!
Търсих снимки от Алиботуш да ги покажа на един мой приятел и попаднах на твоите,без да съм видял,че темата е доста стара!
Не съм искал да се заяждам или нещо подобно!На снимката на която си написал "малка поправка" ,десният връх е Шабран /в средата е една малка част от Гоцев /,не знам кой те е заблудил,че си снимал от билото,защото ясно си личи,че снимката е правена от северното подножие на планината,някъде околко Червенковица или Спаневица, а билото на Алиботуш върви на запад към селата Лехово и Сенгельово /Ангистро /.
От селата Петрово,Яново и Голешово Шабран скрива Гоцев връх,но местните се заблуждават,че това е именно той,както беше написал един пич в този форум "Алиботуш е на Баба им хвърчилото"
Гоцев връх от българска страна се вижда само от северен и среден Пирин и ествествено от Славянка ,и Беласица,но във високите си части!
Търсих снимки от Алиботуш да ги покажа на един мой приятел и попаднах на твоите,без да съм видял,че темата е доста стара!
Не съм искал да се заяждам или нещо подобно!На снимката на която си написал "малка поправка" ,десният връх е Шабран /в средата е една малка част от Гоцев /,не знам кой те е заблудил,че си снимал от билото,защото ясно си личи,че снимката е правена от северното подножие на планината,някъде околко Червенковица или Спаневица, а билото на Алиботуш върви на запад към селата Лехово и Сенгельово /Ангистро /.
От селата Петрово,Яново и Голешово Шабран скрива Гоцев връх,но местните се заблуждават,че това е именно той,както беше написал един пич в този форум "Алиботуш е на Баба им хвърчилото"
Гоцев връх от българска страна се вижда само от северен и среден Пирин и ествествено от Славянка ,и Беласица,но във високите си части!