Да можех

Да можех,бих ти подарил небе-
едно от всичките,в които ме вселява
мисълта за твоето лице.
Тя пази и помага да прощавам.

Да можех,бих те съхранил така:
в изящни нощи лирата нестройна,
която свири в моята душа.
Да можех,бих те искал неспокойна.

Да знаех рима,за да съхраня
в един куплет съмнения предишни
и бъдещите клетви в любовта…
Но не-за тебе думи са излишни.

Ти бликаш като сребърен фонтан.
От всеки поглед с мене се прощаваш
и ме оставяш хаотично сам.
Но знам-навярно друго заслужаваш.

Изящно!

Смени си ника. Не подхожда на написаното от теб. Ама никак!

Опитал ли си, може би можеш...

Дъгата

тц, тц, браво

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Много ми харесва и ми идва на ум следното:

Да можех да избягам от думите,
в които сянката ми вграждаше,
от магията на сплетените мрежи,
с които неусетно ме обвързваше,

сега пречистена бих се преродила,
без тези тъмни сенки на измамата,
със силата на извор бих затичала,
брод намерила насред пустинята…

..................Да можех, но не мога.
Моята сянка в тебе съм вградила.

Ти всекидневно разцъфтяваш от пощада
в една илюзия отровна и красива,
и сянката ти с моята съвпада.
Което в мен се ражда-в тебе се развива.
Обратното важи със пълно основание.
Ти екот си от песен,от щастие изпята.
С една-едничка дума наричам те-“Желание”
и винаги за мен ще си останеш непозната.

Добър си, човече! Много!

ПРЕКРАСНО Е!
Струните на твоята лира докоснаха и моята душа......!!!!!!! ЗАЩО ЛИ?