"Междинна спирка"
8 отговора
343 прегледа
"Междинна спирка"
Застой...
...като заспал на някаква междинна спирка влак
е проснат мозъка ми на ръждиви релси
и мислите, като прашасали вагони
гнезда зловонни,
където стара пътническа пот се съешава с миризмата на урина
седят и чакат машиниста
да ги подкара пак на там
където изгрева със залеза се среща
а вятъра танцува с красивата луна
под взора хладен на звездите.
А машиниста спи
с глава положена върху ръцете
седящ прегърбен на столчето в локомотива
и сънува...
...че пътува.
Очите му затворени под тежките клепачи
загледани са в трепета на хоризонта
и в полета на преминаващи пейзажи
от старата, отминала реалност.
Ушите му покрити с юрган от тишина
дочуват потракването на влаковите колела
и ромона на звуци що вятъра през прозореца довява,
а всъщност плоча стара се върти в главата му до безконечност...
...вечност.
И тук, на тази спирка обвита във забрава
за малко спря да си почине този влак,
но от тогава все не заминава,
а пътниците му по лека избледняха
превърнаха се в спомени седящи във купетата
а говора им шумен изтъня във шепот
и сля се с този от листата на дърветата,
надвиснали над гарата, в която разписанието е празен лист
на който някой написал е думичка с молив...
...забрава.
...а машиниста вижда трепета на хоризонта и чува влаковата свирка
тууу-туууу-туууууууууу
...като заспал на някаква междинна спирка влак
е проснат мозъка ми на ръждиви релси
и мислите, като прашасали вагони
гнезда зловонни,
където стара пътническа пот се съешава с миризмата на урина
седят и чакат машиниста
да ги подкара пак на там
където изгрева със залеза се среща
а вятъра танцува с красивата луна
под взора хладен на звездите.
А машиниста спи
с глава положена върху ръцете
седящ прегърбен на столчето в локомотива
и сънува...
...че пътува.
Очите му затворени под тежките клепачи
загледани са в трепета на хоризонта
и в полета на преминаващи пейзажи
от старата, отминала реалност.
Ушите му покрити с юрган от тишина
дочуват потракването на влаковите колела
и ромона на звуци що вятъра през прозореца довява,
а всъщност плоча стара се върти в главата му до безконечност...
...вечност.
И тук, на тази спирка обвита във забрава
за малко спря да си почине този влак,
но от тогава все не заминава,
а пътниците му по лека избледняха
превърнаха се в спомени седящи във купетата
а говора им шумен изтъня във шепот
и сля се с този от листата на дърветата,
надвиснали над гарата, в която разписанието е празен лист
на който някой написал е думичка с молив...
...забрава.
...а машиниста вижда трепета на хоризонта и чува влаковата свирка
тууу-туууу-туууууууууу
...
Хубаво е...
Вече почти нищо не пускаш тук.
Най-малкото интересно ми е какво ще роди центрофугата на главата ти всеки следващ път.
Би могъл да пишеш по-често, мисля.
... Някой наскоро бе проплакал, че му липсвали "старите муцуни". Съгласен съм. Може да се пооблагороди клуба, ако хора като теб му обръщат малко повече внимание...
Поздрави. По-здрави.
Вече почти нищо не пускаш тук.
Най-малкото интересно ми е какво ще роди центрофугата на главата ти всеки следващ път.
Би могъл да пишеш по-често, мисля.
... Някой наскоро бе проплакал, че му липсвали "старите муцуни". Съгласен съм. Може да се пооблагороди клуба, ако хора като теб му обръщат малко повече внимание...
Поздрави. По-здрави.
Катиться, катиться голубой вогон...
На мен пък, за разлика от господина Генова по-горе, тоз пфампфлет ми легна на сърцето и дрънна некоя и друг струна в душата. Съвсем спонтанно от устата ми се отрови възклицанието ЕВААЛА, а от разпалилите се във мен чувства се роди следния куплет, когото аз на тебе подарявам, тункван във другарска обич:
Една мистрия ще ударя
на твоя крив дувар,
ще го загладя с дългия мастар,
и най-подире ще го вапцам
със гъста, бела вар!
... ако ме разбираш какво искам да ти кажа друже
Една мистрия ще ударя
на твоя крив дувар,
ще го загладя с дългия мастар,
и най-подире ще го вапцам
със гъста, бела вар!
... ако ме разбираш какво искам да ти кажа друже