Интернет и ние

Както си четях периодичния печат, попаднах на това (поредно) мнение за общуването в интернет и, респективно, за хората, които общуват в интернет. То е на Алек Попов, когото аз иначе много харесвам като автор (както вече съм казвала няколко пъти) и е добре известен на всички, така че няма да има въпроси "Абе кой е този?!". Пускам го тук, защото може да ви е интересно, а и това е средата, в която се познаваме (до известна степен) и общуваме. Т.е., може да се каже, че и ние сме визирани в него.

"Боже, колко мъка има по мрежата
Анонимността на мрежата предразполага към откровения. Компютърът е новата изповедалня на модерния човек, откъдето той се мъчи да комуникира с реалността отвън тесните граници на битието си, а интернет е универсалният посредник, който замества ухото на ближния. Вероятността воплите ти да бъдат чути (прочетени) от някой конкретно, разбира се, е минимална. В психологически план обаче потенциалната аудитория е много по-важна. Публикуването в интернет има символично значение за мнозина. Възприема се като своеобразен ритуал, магическо действие, утвърждаващо факта на съществуването ти пред света. Всичко това навярно има нещо общо със страха от нетрайността, а времето, в което живеем, определено не ни помага да го преодолеем. Никога човешкият атом не е пребивавал в по-самотна орбита. Изолацията поражда несигурност, размива идентичността и кара хората да се чувстват като сенки. Оформя се една особена култура на отсъствието. Когато реалността ти отказва достъп, започваш да търсиш санкцията на други действителности. Традиционното медийно пространство е ограничено и селективно, за сметка на това виртуалното е всеядно. … Мрежата се превръща в глобална памет на човечеството, която - за разлика от историята - не се пише само от победителите. В нея има място за всички, всеки бива приет - независимо колко е грозен, отчаян и нещастен. Фактът, че си перфектен, не те прави по-истински, а по-съмнителен. В една среда, където изграждането на личен профил е въпрос само на желание и фантазия, съвършенството винаги изглежда като рекламен трик."

Вашето мнение?

[линк]

Ами на мен въпросният Алек Попов не ми е познат, може би все пак е някакъв журналист?

Иначе темата е интересна и много обсъждана, но аз не съм съгласен с някои нюанси.

Например това за размиването на идентичносттта и за това, че хората се чувстват като сенки. Човек в интернет не само не иска да запази идентичността си, ами по-скоро чувства удоволствие точно от възможността да се отчужди от нея. Той с удоволствие си избира ник, с удоволствие се отпуска в едноизмерната и бутафорна нова идентичност, която този ник му предлага. И всичко това само и само за да почувства нещо подобно на катарзиса и привидното освобождение на актьора, който се превъплъщава в друг човек, без същевременно да носи някаква отговорност за неговите /на този нов човек/ постъпки.
Така че размиването на идентичността не само не е беда, но тя е преднамерено търсена и играе важна роля в новия тип изповедална терапия, която съвременният човек си е заформил.


На второ място, ако това се нарича "култура на отсъствието" следва да се уточни, че става дума за едно отсъствие чрез мнимо присъствие /играната роля/.

По нататък не съм убеден дали това е бягство от нетрайността, защото самият интернет е тъкмо въплъщението на нетрайноста. Всяко мнение е вече остаряло и вече ненавременно още преди да си го пуснал. Затова някои се опитват да изпреварват времето чрез опити за шокиране, вулгарности, общо казано чрез неочакваното. Обаче тези опити се оказват не по-малко мимолетни и също постоянно закъснели.

И накрая за съвършенството. Просто в интернет не е адекватния контекст за такива метафизически феномени като съвършенството. Дори и психологизирането им, както пробва автора, няма да помогне. Личностите в интернет са стилизирани, те са едно-измерно плоски, и точно поради това по-ясни. Така че претендираното съвършенство от всеки от нас не е рекламен трик, а опит за собственото ни пренасяне в друга плоскост, където съвършенството и личните идеали вече губят своето си значение. Опит за освобождение от собствената ни съвест.
Обаче тук съвест не е в смисъла на безлично персонализиращия се в конкретна личност свръх-аз на Фройд. Би могло да се каже, че интернет е стъпката по де-персонализацията на собствената ни съвест /"Практическия разум" при Кант/, така че тя да се размие и да придобие все повече очертанията на един екстериоризиран свръх-аз.

Това което всъщност исках да кажа, е че това /интернетът/ е опит да отчуждим и да изнесем вън от себе си собстванета ни съвест и така да я направим не-реална. Защото както отбелязва още Августин, най-реалното е тъкмо най-интимното, най-вътрешното ни.