Отчаяните хора...
19 отговора
493 прегледа
в отговор на Cвeтocлaвa
#5
Re: Отчаяните хора...
Защо не можеха да се учат и от чуждия опит. Защо трябва да тряснеш стъклената чаша в земята, за да разбереш, че се чупи... Това е мазохизъм...
Re: Отчаяните хора...
Ама изобщо не ми харесва отговора, още по-малко пък репликата "това е положението". Все си мисля, че положението е такова каквото ние го правим, ние сме положението. Ще го променим, когато си променим навиците, мисленето. И тогава въпросът ми може би става кога ще надраснем слабостите си и няма да позволяваме на разни дребнави чувства да ни измъчват...
в отговор на mnogostranen
#12
Re: според мен...
И така до следващия път... тоест никакво развитие. Това е драмата.
в отговор на Cвeтocлaвa
#13
Re: Отчаяните хора...
Мислиш ли, че е възможно отново да изпаднеш в онова грозно отчаяно състояние, което вече добре познаваш и което би трябвало разумът ти подробно да е анализирал, за да успееш да се измъкнеш от него?
Re: Отчаяните хора...
kogato se nauchim da obichame sebe si.
zashto spored teb se otchaivame. zashtoto si mislim che sme sami, slabi, nesposobni, onepravdani ili neshto drugo ot toia sort.
kogato chovek viarva v sebe si i ne priema nesgodite kato lichno otmushtenie na sudbata kum nego, za kakvo da se otchaiva, vsichko rano ili kusno se opravia, problemite sa samo vremenni.
zashto spored teb se otchaivame. zashtoto si mislim che sme sami, slabi, nesposobni, onepravdani ili neshto drugo ot toia sort.
kogato chovek viarva v sebe si i ne priema nesgodite kato lichno otmushtenie na sudbata kum nego, za kakvo da se otchaiva, vsichko rano ili kusno se opravia, problemite sa samo vremenni.
Re: Отчаяните хора...
Zatova, kogato sum otchaiana ne pravia nishto suhsestveno i izchakvam momenta, kogato shte moga po-trezvo da pogledna na neshtata i da gi prenaredia kakto az si iskam. Zatova panikata i straha sa losh suvetnik i tazi pogovorka e suvsem viarna.
A tova shte e dotogava, dokato ne vdignesh sam glava i ne si reshish sam generalno problemite. Ima neshta koito chovek triabva sam da svurshi.
A tova shte e dotogava, dokato ne vdignesh sam glava i ne si reshish sam generalno problemite. Ima neshta koito chovek triabva sam da svurshi.
Re: според мен...
зависи от силата...
понякога примиренията са толкова трайни явления, че остават за цял живот... и така няма следващ път на отчаяние.
ти за какъв "следващ път" споменаваш в случая? и как би се изразявало развитието? просто любопитство, лаф да става
бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо
понякога примиренията са толкова трайни явления, че остават за цял живот... и така няма следващ път на отчаяние.
ти за какъв "следващ път" споменаваш в случая? и как би се изразявало развитието? просто любопитство, лаф да става
бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо
Re: Отчаяните хора...
Разум ли за какъв разум говориш....нима можеш да мислиш и анализираш в моменти на отчаяние, което си отива както е дошло....като буреносен облак! Трудно се примирявам с каквото и да било.....още по-трудно се отчайвам..отчая ли се обаче, никога не го крия и хората, които ме познават знаят, че от съвети и напътствия смисъл няма.....преборвам се сама
До кога.....
До кога.....
Re: Отчаяните хора...
"Ама изобщо не ми харесва отговора, още по-малко пък репликата "това е положението".
А това се нарича свободна воля - никой не може да те накара да направиш нещо, което сама не желаеш да правиш....или направиш....или допуснеш, или изпуснеш.......Въпроса е комплице :))
Имаш избор - ВИНАГИ
.....живеем в демокрация....
Или казано по друг начин: Свят широк, хора разни.
А това се нарича свободна воля - никой не може да те накара да направиш нещо, което сама не желаеш да правиш....или направиш....или допуснеш, или изпуснеш.......Въпроса е комплице :))
Имаш избор - ВИНАГИ
.....живеем в демокрация....
Или казано по друг начин: Свят широк, хора разни.
Re: Отчаяните хора...
А това се нарича страх да наречеш черното с истинското му име. Не се страхувай, фея, твори, това тук е твоят свят. Безсмислените отговорчета пълни с намеци за несъществуващото, болните фантазии облечени от second hand. Да твориш е въпрос на желание, но когато позволиш на разума съвсем да закърнее, тогава криворазбраната ти свобода се превръща в свободия. Тогава започваш да се изживяваш като недосегаема и безсмъртна. Тази ситуация не е “комплице” – ти си доста навътре.
За избора – съгласна, винаги е налице. Страшно е да имаш избор, когато нямаш изход. Луташ се, търсиш, оплиташ се в собствените паяжини в лабиринта, който се обръща на всичките си страни. И стената става под, подът – таван, а таванът... Поглеждала ли си нагоре? Да видиш, че наистина не всичко е такова, каквото ти изглежда, че наистина светът е шарен и не знаеш какво ще ти се стовари ей така изведнъж...
Хубави клишета, слабост са ти, знаем...
Свободата, dear, през твоята призма... е проклятие.
P.S. За останалите четящи, които не са разбрали написаното, не се мъчете, просто влизам в тона на онзи, който си играе на “фея”.
За избора – съгласна, винаги е налице. Страшно е да имаш избор, когато нямаш изход. Луташ се, търсиш, оплиташ се в собствените паяжини в лабиринта, който се обръща на всичките си страни. И стената става под, подът – таван, а таванът... Поглеждала ли си нагоре? Да видиш, че наистина не всичко е такова, каквото ти изглежда, че наистина светът е шарен и не знаеш какво ще ти се стовари ей така изведнъж...
Хубави клишета, слабост са ти, знаем...
Свободата, dear, през твоята призма... е проклятие.
P.S. За останалите четящи, които не са разбрали написаното, не се мъчете, просто влизам в тона на онзи, който си играе на “фея”.