Гледам си аз ...

... Часът в момента е 01.12 на компа и 01.14 на Джи-ес-ема ми. Даже не е важно кое време е по-точно. Факт е, че сме в малките часове на нощта, когато добрите феи са погалили по главиците по-голяма част от добрите деца и са им вдъхнали хубави сънища.
Аз лично не спя, защото мисля ... А, когато мисля ми изкристализира съзнанието и съня бяга от очите ми ...
Вие защо не спите ?

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

И аз това се питам. Очите червени, наядох се порядъчно и вино пих и ми се спи, но не мога да заспя. Много вреден режим. Лек няма.:)

Поздрави ти!

Апропо - за какво мислиш. Аз гледах тази вечер Bowling for Columbine и си мисля докъде може да доведе промиването на мозъци и агресията. Мхм - някак ужасно.

Свикнах да не спя нощем. "Времето се ражда нощем"-пеят Стейн :)

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Ми...ми... мен никоя фея не ме е погалила още - това значи ли, че не съм добро дете?!

А иначе...нощем - спокойно е, след 3ч. градът е тих...Хубаво време за мислене, хубаво време за почивка, но някак си безсънна :)
Понякога (нощем) стоя и мисля, а понякога само стоя бих заключила като Мечо Пух....

Сега аз ще "стоя", а може и да помисля малко в малките часове в очакване на някоя фея, дано дойде сама, без да се налага да я викам...

...и взирам се комета, но нямам шанс - аз още виждам твоята следа...

Аз пък съм принудена да спя
Поради простата причина,че цяла нощ няма къде да се ходи и какво да се прави,освен да се спиговоря за себе си
Принудена съм,щото нито телевизия мога да гледам-нашите спят в стаята с телевизора,нито мога да изляза някъде нощем-знам ли какво може да ми се случи
Освен да взема някоя книга да чета,нищо,че всички ,които са в къщи съм ги чела и преповтаряла за енти път
Ами,си казавам аз,що не легна да спя-нали това е главното предназначение на нощта
Е,добре,лягам аз,ама да знаеш брат ми как хъркаи колко е топло навсякъде
остава ми само да се въртя ту на едната,ту на другата страна

Поздрави,сизиф

... хапна, пийна ... и тия три работи, а?;-))) Лек няма, а пък и кой иска да се лекува ?;-)

Аз си мислех за ... най-общо казано за избора дето го правим ... Но не от гл.т. на правилност и пр., а във връзка с низовете от моменти и събития, които ни се случват после ... Да не се е счупил часовниковия ни механизъм ? ...

Поздрави Мъник!

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

... споходи ли те усещането за нощ ... ? ... Има нещо греховно в нощта, нали ?

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

... аз в момента съм в лизингови отношения с Горските феи ... В бяла премяна съм ... русолява една такава ... Другото няма значение - все пак ... Ние феите /как свойски звучи, а?/ сме усещания за присъствие със статут на видения ... Ако и тази нощ те пропуснат ... ще дойда аз и без да ме викаш - аз съм така да се каже промоционална ... и то ще се види, кой добър, кой такова, кой онакова ... ;-)

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

... за това твоето, дето ту на едната страна ... ту на другата ... по нашия край му викаме, че имаш ... въргалец в д-то - ма то убавиня де ;-)))


Поздрави бандюга ;-)

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

А пък RST Connection пееха, че ... нощта ни спасява от дневния кошмар ... Но аз съм твърде стара вече, за да свиквам наново :)

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Надявах се да ми кажеш нещо за ф-то,пък ти
Продължавам да се надявам

Kak go pravi6 toia nomer s nespaneto no6tem ?
Na men 6 4asa napr ne mi stigat za da se naspia

Лично ще кажа на феите, че детето редовно разхожда кучето, послушно е, посещава кОлтурни мероприятия като небезизвестни фестове в Банско. Единственият порок е прекомерната употреба на тютюневи изделия, но той ще се изкорени по метода на внушението.

Дете, феи има. Само трябва да ги познаеш.

Поздрави ти!

На портокал часовников механизъм не действа, нали знаеш.:) И добре, че е така. А избора правим, каквото трябва да се случва се случва и продължаваме.:)))

Поздрави сърдечни!

Аз не спя, защото Нощта е моето време... Обожавам я.
Предполагам, защото тогава и звездите, и хората са много по-видими... ако изобщо се виждат, де :)))

Не спя, когато съм влюбена - тогава някак даже е просташко да спиш :)

Не спя, когато съм нещастна - вижда ми се естествено сън да не ме хваща :)

Не спя, когато Котка ми надава любовен вой на главата - и да искам да спя, хич не се получава :)))

Не спя, когато съм гладна - е, това май е най-ясно... :)))

И изобщо, дори когато спя, рядко е повече от 4-5 часа. Поради което обичам кафе... в изобилие!

~ Живата памет на Сърцето ~

А, бе, съзнание на кристалчета най-лесно се хващало било във фризер... поне така съм чувала - аз съзнание си нямам понеже... хъм...

~ Живата памет на Сърцето ~

Хм..при мене сега е 01.32...на джи-ес-ема не знам колко е щото нямам джи-ес-ем , но предполагам , че ще е горе - долу толкова .
Напоследък много напрежение ми се събра и сигурно за това не мога да спя..
Въртя се по цяла нощ...ставам , ходя да пия вода ...съответно после ходя до WC службата , по едно време вече сам гладна - направи си сега нещо , което горе долу да става за ядене и след всички мъки - какъв сън ?!

Абе то и аз мисля...и нали знаеш като почнеш да мислиш мислите си става много ...безсмислено ( аз - бъдещ философ ( най-малко))

И та така...айде и лек....сън

"We live in a rainbow of chaos."

Скоро ми се случи Морфей да откаже да докосне ласкаво ресниците ми, прогонен от въздигащ се ураган от мъка в душата. Опитах да почерпя сила от величието на морето, да зарея поглед в ярките звезди, търсейки своята фея сред тях. Луната бе странно червена, далечна и студена, сякаш кървяща от болка. Влажният пясък изсмукваше и последната останала топлина у мен. Миг забрава...и изведнъж...усещане за ласка. Някой галеше косата ми и ме питаше, дали съм жива. Самата аз не знаех отговора, отваряйки очи в радостен трепет, че това е Тя - моята фея, като дар от Нептун и звездите, появила се за да ми вдъхне отново живот. Но, уви...ръката не бе нейната. Тогава за първи път видях изгрева. Слънцето бавно изплуваше от морските дълбини, като че ли опитвайки се да ме издигне заедно със себе си, примамвайки ме да вдигна глава, прояснявайки погледа ми със светлината си, пресушавайки солените като морето сълзи...Този път успя да разкъса черните облаци и да ми покаже най-накрая лицето си. Бе най-тъжният и самотен изгрев!