Дългите сбогувания

мдам... не тези във физическия свят, а другите, вътре в мен... объркват ме понякога...
Вие умеете ли да се сбогувате? Аз- не.
Случват се (нали?), в живота ситуации, в които пътищата ни с други хора се разминават или се разделят, не задължително емоционално и драматично... по-скоро ежедневно някак, безособено. И въпреки това човекът остава да занимава съзнанието още известно време, известно- ама неизвестно колко, но повече, отколкото ми се иска; и сетивността ми към такъв човек остава остра, осезаема... и не разбирам защо, защо, защо продължава да ме чопли, като го няма, като мен ме няма, като няма нито допирателни, нито пресекателни... получава се някакси задържане, не заради мисълта, а заради начина и усещането спрямо мисълта... Защо е толкова трудно понякога да кажеш "сбогом", вътре в себе си...

Free your mind and the rest will follow
(Why oh why must it be this way)
Be color blind don't be so shallow
(Before you can read me you gotta learn how to see me)

no name, no signature...

"Защо" е много труден въпрос на който не мога да дам отговор.
Понякога тези вътрешни сбогувания са трудни и дълги. Това което остава в съзнанието ни след раздялата е образът на човека в мислите ни. Навикът да се обръщаме към този образ, вниманието, което сме му отделяли в даден период от време остават в нас. Намират се въпроси които търсят отговор, и понеже човекът вече го няма физически ги отправяме към образа. И се започват едни вътрешни диалози. Позната материя.
Времето, казват, лекувало. И разстоянието също.

п.с.[линк]
--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

външно изглежда, че ми се отдава много лесно, вътре в мен никога не успявам да се сбогувам истински...
За това и среща със стар приятел, с който сме си казали мислено сбогом ме плаши толкова... страхувам се, че ще поискам да започна контакта оттам, докъдето сме го спрели.
А времето тече различно за всеки.

in dreams i see myself flying...

Приеми,че колкото и да държим на някогоние трябва да му дадем възможноста да осмисли връзката(каквато и да е).Понякога не долавяме,че обсебваме хората на които държим.Пусни го да си тръгне,ако държи на теб ще се върне.
п.п
1500куршума в минута

Това за времето и разстоянията е много относително.
Да, притъпяват се нещата. Обаче, ако не си се сбогувал истински, никога не можеш да бъдеш сигурен каква утайка ти е останала от неизясненото или неизживяното. И след време може да ти се "върне" актуално по още по-кофти начин, в друга ситуация

no name, no signature...

След време, мисля, че успявам да приключа в себе си. Обаче пък ми остава питането с цената на какво за самата мен го постигам...

no name, no signature...

О... нямах предвид, че искам да задържа някого. В смисъл пряко волята му и въпреки решението му. Аз самата не мога да бъда задържана, когато реша, че трябва да продължа живота си по друг начин.
Обаче, различно е- да освободиш външно и да го освободиш в себе си. Това второто ми е трудно, определено.

no name, no signature...

След като си имала положителни емоции с някого, защо ще се разделяш?
Повечето връзки се прекъсват от незъснателни опити за превъзпитание...
п.п
Аз винаги съм успявал да задържа човека когото обичам или уважвам.

и защо ли понякога ни е толкова трудно да кажем на някого:...остани...бъди до мен!

различна съм...и тъжна

като да скъсаш страница от книга.
Знаеш какво пише, чел си я цялата от кора до кора, ама с времето някак точно тази избледнява на фона на другите здрави страници и като че ли те гложди.
"Дали не пропуснах да забележа нещо там?"

in dreams i see myself flying...

Ами така поставено, по-добре да се прекъсват от опити за превъзпитание, отколкото да се поддържат заради това.
Моите връзки приключват поради изчерпване на потенциала им или когато стане ясно, че различията са небалансируеми... Ти под връзки разбираш любовни такива предполагам? Аз това, което го писах, го мислех за общуване отблизо въобще, не точно за гаджета...

no name, no signature...

Ахам... ама пък и знаеш как кофти изглежда съдрана книга... отвън е ок, ама като липсват страници, и знаеш, че не е пълна...

no name, no signature...

Разликата е много малка,и не е толкова съществена
Всяка връзка започва с надежда.Дали не срещнах мечтите си,не...не си.
Осъзнай,че няма да намериш онова което търсиш,без да изгориш.

То кое ли е това нещо дето не е относително.
Значи говорим за неистинско сбогуване след което са останали въпроси, ако предпочиташ утайка. И в задачата се пита как да се сбогуваме истински. Така, че след сбогуването да няма неразрешени въпроси, недоизказани неща, недомлъвки и т.н.
Трудно ми е да отговоря, аз не се сбогувам и не залоствам врати след себе си. По-лесно ми е да общувам с хора срещу мен, отколкото с образите им в главата ми.

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Мдам, и аз така предпочитам. Ама за комуникация са нужни двама, а някой път единия отсъства, даже и да присъства... искам да кажа, че за да са изяснение напълно нещата, и двете страни трябва да имат желание да го направят.

no name, no signature...

кога да го кажем - когато се сбогуваме или когато се сбогуват с нас

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Понякога с надежда, понякога просто с радост... понякога има само изненада и неочакваност Другите неща идват после, друг път... не, не е само в надеждата въпроса.
Впрочем, като изгоря, бих ли могла да намеря каквото и да е, даже то да ме намери? За какво изгаряне говориш?

no name, no signature...

и третата възможност е - преди това

различна съм...и тъжна

О, да, двама са нужни. Трябва освен да искат и да могат. И да го направят, а не само да си останат искането и моженето. Когато не го направят се получават явленията, описани в началото на темата.

Communication breakdown,
It’s always the same,
I’m having a nervous breakdown,
Drive me insane!

--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

Не ми остава друго, освен да се съглася с теб.

no name, no signature...