:: Усещате ли края ...

на връзката си ...

Отчуждението ?
Апатията ?
Празнотата която постепенно обхваща там където доскоро е бушувал огъня ?

Плевелите, които растат в градината и започват да задушават цветята ?

Какво правите, ако не искате това да свърши просто така... борите ли се ?

На мене вече като че ли не ми остана вяра...

не ми остана желание... участваш в игра, която я играеш само за да я загубиш... game over man... you lost it... as every time you play it....

аз лично да, усещам го
и съм се мъчил да променя нещо но не се получи, а и по-добре, не се живее само със спомени

Моето оръжие не е талантът, а това, че винаги съм във форма!

Има ли смисъл да се бориш?Когато др.люмимият човек е решил да скъса,може да се отложи малко ,но тръгнало ли е да се къса-ще се скъса!Така само се удължава мъката и очакването до следващият конфликт.СПОРЕД МЕН!!

Винаги се усеща....
Колкото повече се опитваш да възродиш Жар птицата от пепелта...толкова по-мъчително е всичко...
Винаги съм си мислила, че ако оставиш човека сам да си отиде, е въможно отново да се възроди в едни по-красиви и зрели отношения.....
Насила хубост не става, са казали старите хора....и замисли се колко мъдрост има в тези простички думи...

До кога.....

абе разбрах 4е няма смисъл, но поне съм направил каквото е зависило от мен
но хич не съжалявам вече

Моето оръжие не е талантът, а това, че винаги съм във форма!

Знаеш ли на какво ми напомни тая твоя тема?

Имаше по едно време обявен всеградски поход в София, за изкачване на някакъв връх на Витоша

и една репортерка виснала долу да чака тези които се връщат от горе и да взема интервюта

и пита едно хлапе

-Какво видя като се изкачи на върха ( предполагам очакваше някакъв вдъхновен отговор)

а хлапето и отговори:

-Камъни

ами толкова може, това разбрало

все нещо вярно има

... ако той вече си тръгне...

не ми се е случвало такова нещо... може би и затова някак си не ми стига вярата...
накрая пак оставаш сам и мъката расте ... расте...

не знам дали при тебе се е случвало да се върнат при тебе... дано само това не останат надежди напразни и очаквания лишни.....


I still have a dream

Да, върна се....точно човекът, който ми причини неописуема болка......върна се, за да търси забрава....Но аз дали го приех?!?
Когато се извисиш над нещата...всичко изглежда по-поносимо.....а болката я има...ако я няма, значи никога не сме обичали....
Път обратно има..и винаги ще го има, зависи дали ще успеем да го открием....и накрая дали няма да се окаже задънена улица....
Важното е да не се подхлъзнем на брега от лъжи и да тупнем в езерото наречено "Илюзия"....

До кога.....

Важното според мен е дали в такава ситуация човек има желание да се бори или не...... степента на отчуждение и апатия...... ако все още имаш желание - ДА БОРИ СЕ!!!! Друг е въпросът, ако нямаш желание и вяра в това което правиш - тогава и да се бориш е почти безмислено. За какво? Има ли смисъл да се бориш за нещо, за което нямаш желание и в което не вярваш?

dni predi da se sloji rkai an vruzkatra mi az izneveriavam,enznam kak stava no viangi,siakash podsuznatelno stava vsichko,no viangi kogat sum iaml vruzka po-seriozna predi kraia i izneveriavam.vednuj daje ebah i na drugia denm skusahme

da ... gadno e,... az ne se borih... ne znam shto... ne iskah da se borq iskah da e kakto beshe...i sa ne minava den v koito da ne syjalqvam... trqbvashe.... mojeshe,.... da se.....

Podkrapyam. Na men mi se sluchi predi dve sedmici. Vyrnah si jenata, koyato sym obichal vinagi. CHUDESA STAVAT!

eh ama si i ti!
Vinagi ima shans. sled kato ti e gadno napravi vsichko za da si ia vyrnesh, a da se mychish krotko!

Усеща се... много болезнено понякога.. понякога хич не ти и пука защото това искаш.. щото това е неизбежното...
какво правя ли... не знам... зависи от много неща.. понякога правя невъзможното за да го променя... а понякога просто го оставям да се случи... но когато края е на път да дойде - той рано или късно идва...

Повярвай на невероятното за да сбъднеш невъзможното

никога няма нужда да го предотвратяваш то така или иначе ще стане

но е хубаво да имаш шанс да кажеш поне какво е означавала тази връзка за теб и да си кажете " хубаво беше" по един интелигентен начин..

иначе човек се чувства предаден и болката е голяма, защото неисказаното остава да мъчи

все нещо вярно има

пич, не се оставяй !!!

Най-лошото е да гледаш как живота ти и шансовете ти се изнизват около тебе и ти нищо да не правиш да ги задържиш - поне протегни ръка да се опиташ да ги задържиш ...

аз така преди време имах подобно преживяване... нещата започваха да се изчерпват... но имаше шанс - (проблема беше в мене да си бъда честен...) - и понякога една дума, един жест е необходим да пламне пак огъня....

ама аз не направих НИЩО.... просто седях отстрани и наблюдавах дали ще ни бъде или не...

Сега ако знаеш как съжалявам... и като видя някои нейн познат жест в друг човек... или усетя нейния парфюм.... всичко ми се връща...

Така че не се чуди... изясни си дали искаш това да свърши и ако не - то тогава се бори....
защото после може цял живот да съжеляваш и тогава вече НАИСТИНА НИЩО НЯМА ДА МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ......

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!! Нещо много на място казано и то от мъж!!!!