sofia - washington
4 отговора
213 прегледа
sofia - washington
publikuvam vpechatleniqta si s podrobnosti, za tezi koito imat vreme za gubene :-)
Sofia-London-Washington DC, 2003g.
Parviqt mi polet sas samolet v kratkiqt mi zemen jivot se osashtestvi v 15:10h na 25.07.2003 ot Sofia za London.
Pristigam na letishteto v 14:30 i s neprikrita samouverenost se otpravqm kam slujitelka za check-in i proverka na bagaja. Na monitor e izpisano che polet BA225, s koito shte patuvam veche e sas status: boarding. Malko se panikiosvam zadeto me preprashtat ot edno gishe kam drugo. Slava bogu che letishteto ni e dostatachno malko che dori i da obarkash gishetata za check-in za 1-2 minuti moje da pritichash iz celiq patnicheski terminal. Namiram gisheto za moq polet, kato veche malko raztreperan che e 14:40 si podavam bileta na slujitelkata, pri koeto s po-skoro namrashtena fizionomia mi otgovarq che malko sam zakasnal i e trqbvalo da doida pone 1 chas po-rano - sarceto mi napravo da se prasne ot hipertonichni porivi sled tezi blagi dumi! Opitvam se da kaja neshto v svoq zashtita no edva li dostatachno ubeditelno, kato fakta che shte patuvam za parvi pat sas samolet i sam si nqmal imane-davane s letishtnite osobenosti za patnicite. Slujitelkata, ok. 35god. s nadnormeno teglo i tipichna za darjaven slujitel vkisnata fizionomiq, se obajda po telefona za da saobshti che ima zakasnql patnik za da me izchaka avtobusa, koito shte ni stovari pred rampata na samoleta ni. Sled kato sloji etiket na po-golqmata mi ranica za IAD (Int. Airport Dulles, Washington DC) me otpravi kam portala koito da me izvede pred avtobusa za moq polet. Pobqgnah kam terminala /Gate 2/ sas skorostta na podgonen ot razqren bik chovechec. Veche e 14:42, a terminala zatvarq v 14:45 sled koeto mi izgarqha shansovete da se kacha na samoleta. Pribqgvam pokrai mitinicheskite slujiteli, nezabelqzwaiki gi nebrejno, sled koeto chuvam neshto ot roda na "alooo, kade be?". Sas sebe si noseh ranica na garba, za koqto nikoi ne se seti da me proveri dali nqma nqkoe i drugo ostrie, kato sled kato mi slojiha pechat s izhodna data na izlizane izvan BG sam osvoboden da si dirq avtobusa. V avtobusa, preobladavaha lica s britanski fizionomii i tuk tame nqkoi bulgarin, osnovno mladeji. Avtobusa poteglq v 15:00 kam rampata na samoleta ni - Boeing 747. Avtovusa ni raztovarva na placa na nqkolko metra ot samata rampa. Ostavam posleden, za da imam poveche vreme da ogledam samoletite naokolo ni. Posreshtat me na angliiski stuardesa ot BA, kato lubezno mi posochva patq do moeto mqsto, tochno do dqsnoto krilo. Okazah se do gotina balgarka, sas svejo izlachvane pri koeto mi se stoplq dushata :-)
Moeto mesto e po sredata, kato ot dqsno bulgarkata, a ot lqvo - britanec s cherti na blizkoiztochen aziatec ok. 50god. Za sajalenie, bulgarkata si beshe obarkala mqstoto i se izmesti, makar vposledstvie da se okaza che mestoto si beshe svobodno prez cqloto vreme. Obzavejdaneto v samoleta izglejdashe na pone 10-15god., s protarkani kojeni sedalki. Na zadnata strana na vsqka sedalka ima po 4-5 spisaniq ot roda na Time Magazine i Life/Britain/. Imam na razpolojenie oshte razlichni kopcheta za izbor na radio stanciq i za modificirane polojenieto na sedalkata. Predi da otletim, 1 stuard i 2 stuardesi ni pravqt instruktaj kak se izpolzva aparata za dishane, kade moje da namerim specialni vazglavnici i dr. atributi pri izvanredni obstoqtelstva. Sled instruktaja, stuardite sqdat po mestata si v blizost do pilotskata kabina pritqgaiki kolani, za koeto ni napomnq i glasat na pilota po mikrofona. Samoletat veche se dviji v posoka pista za izlitane, prez koeto vreme slushame kratko predstavqne na bulgarski i angliiski za kompaniqta BritAir; koga shte pristignem v London; pri kakvi vremevi usloviq i blagodarnosti za pravilniq izbor :-)
Veche sme na pistata za izlitane, kato samo sled po-malko ot minuta veche shte sme nad 1000m visochina! Izolaciqta v samoleta e bezuprechna, kato edinstvenoto koeto se chuva sa leko tuntene ot vibraciite na mashinata... nabirame skorost, koeto useshtam i po lekoto mi nevolno prilepvane kam sedalkata. Pri samoto otlepvane ot zemqta useshtam kak se klatushkame za izvestno vreme, dokato se uravnovesi. Samo parvite 1000-1500m. izkachvaneto e pod naklon, sled koeto samoleta se ustanovqva horizontalno i posledvashtoto izdigane stava vertikalno, kato v tozi moment edinstvenoto koeto useshtash e leka turbolenciq. Sled 2-3min. ot izlitaneto veche mojem da se dvijim svobodno. Izdigame sa na max visochina ot 10500m., kato prez povecheto vreme ot 150min. polet vremeto nad Evropa beshe polu-oblachno.
Monitora, koito se otvarq otkam "tavana" dava non-stop informaciq kade se namirame nad kartata na Evropa, v kolko chasa se ochakva da pristignem, s kakva skorost se dvijim i na kakva visochina, kakva e temperaturata navan, koqto pri nad 10000m beshe ok. -45C i kolko minuti ostavat ot poleta.
Prez povecheto vreme britaneca do men i duma ne obeli, bez da proqwqwa kakavto i da e interes da zavarjim laf, cheteiki si kniga na ikonom. tematika.
Stuardite na nqkolko pati po vreme na poleta ni podnasqha pitieta i vednaj edin po-golqm obqd sastoqsht se ot paketirana kitaiska hrana, sosove, desert vid pasta, pitie, malko hlebche. Za vsqka sedalka ima otvarqshta se masichka za hranene ili chetene. Edna ot stuardesite, ok. 50-55god. s pobelqla kosa i bezizrazna fizionomiq na tipichen korenqk britanec, be osobeno neprivetliva, za razlika ot kolejkata i - chernokoja jena na ok. 30-35god. s vedra usmivka i myj ok. 30 godishen. Bulgarite v samoleta se otlichavaha, che bqha po-razgovorlivi pomejdu si za razlika ot britancite.
Kam 16:50 GMT se namirame veche nad London, kadeto e oblachno. Pravim nqkolko obikolki nad letishteto, dokato poluchim zelen signal za kacane, prez koeto vreme mogat da se vidqt i drugi krajashti samoleti naokolo ni. Pilota ni preduprejdava otnovo da zategnem kolanite, koeto prenebregvam s cel da moga da snimam po-svobodno London ot visoko. Samoto prizemqwane sashto be tolkova leko, s leko podrusvane koeto ne e sposobno da me zabie v sedalkata pred men ako i da ne sam si zategnal kolana.
Ot rampata na samoleta napravo vlizame v "koridor", koito ni otvejda kam terminalite. Koridorat e edin vid podvijen rakav vgraden v sgradata ot ednata strana, a ot drugata slepen za samoleta s tipichnite za po-dalgite ni gradski avtobusi gumo-viden material.
Poleta ot London do Dulles Airport /Washington/ traq okolo 5h i 30min. Prez povecheto vreme letqhme nad oblaci, koito pokrivaha po-golqmata chast ot poleta ni nad atlantika. Poleta mina dosta priatno, ostavaiki s mnogo dobri vpechatlenia ot British Airways s koito i za parvi pat patuvam sas samolet. Na vseki chas minavaha stuardi ili stuardesi koito predlagaha razni sokove, chai, bezalkoholni i pr. Za razlika ot predniq polet ot Sofia do London, stuardite bqha v pati po-dobri kato profesionalisti v otnoshenieto si kam patnicite i tqhnoto obslujvane. Stuardesite se opitvaha da zabavlqvat po-malkite deca za da zaspqt, a stuardite s golqm profesionalizam leeha pitieta na po-vazrastnite patnici. Samiq samolet be Boeing 767 ili 777 sas 9 reda sedla horizontalno. Vseki patnik razpolagashe pred sebe si s monitor s razmeri 15x15cm vgraden v sedalkata na patnika pred nego. Sled kato samoleta izletq monitorite se vkluchiha i vseki mojeshe da izbere individualno ot nad 20 kanala s filmi, show programi, nauchnopopulqrni, news i pr., kakto i ot dozina radio stancii.
Az bqh v dqsnata chast na samoleta po sredata m/u dvama amerikanci - edin mladej uchesht v George Mason i naturalizirana amerikanka ot India, prepodavashta v high school v Maryland.
Taka i ne se zapoznahme, koeto edva li shteshe da ima mnogo smisal sled kato se razdelim na letishteto no uspqhme da si polafim za tova kak evropeicite se razlichavat ot amerikancite, kakto i malko reklama v polza na Bulgaria pred nepredubedenite mi spatnici po nevolq.
Mladejat otdqsno mi pak be napalno neglejiral fakta che pantalonite mu bqha napolovina pod visqshtite mu bokserki, nito pak beshe vijdal greben ot izvestno vreme chorlavata mu glava. Imashe si spatnici, predpolagaemi kolegi ot uni, s koito si govoreha na usa slang s leko negarski ottenak, koeto sigurno gi praveshe poveche cool po svoemu. Ot samoto nachalo ne sam se i opitval da se zapoznaq s nego prenebregvaiki go zaradi goreopisanite fakti, koito me navedoha na misalta che nekakav si iztochno-evropeec nai-malko go brasne che patuval do nego. Pokrai razgovora mi s indiikata zasegnahme temi ot politika, prez voennite, social life i obrazovanie. Tochno togava mladeja do men reshi da se vkluchi v neprinudeniq ni razgovor, moje bi otchitaiki fakta che ako sam ne opita da se vkluchi v razgovora ni edva li shtqhme da go podkanem. Stana duma za studentite po exchange programi, v koito i toi samiq uchastva kato student po mejd. biznes otnosheniq. Negoviqt internship be v Ispaniq. Za razlika ot priqtelite si, s koito si govoreshe na redneck jargon, s nas ponechi da bade po-pravolineen, koeto vse pak be povod da mu zasvidetelstvam visochaeshoto si vnimanie :-)
Drankahme kakvi li ne gluposti, kato toi samiq iztakna fakta che bi mu se iskalo da zavarshi v USA i eventualno da si nameri rabota v Evropa, kadeto mu se storil po party-up nachina na jivot (imah si az osobeno pak v ujna Ispaniq). Beshe mi polezno da vidq nachina mu na mislene kato obiknoven student, koito skoro zavarshva i shte trqbva da se bori na pazara na truda. Izobshto ne si praveshe iluzii che shte mu e lesno pak bil toi i amerikanec, s jilishte i vsichko ostanalo koeto bi trqbvalo da mu podsiguri po-visok start sprqmo vrastnicite mu ot chujbina koito navodnqvat amerikanskiq pazar na truda. Inache okaza se svesten tip, koito kato mnogo drugi mladoci se podvejdashe ot t.n. moda da se oblicha i govori po edin ne osobeno atraktiven nachin. Pak i go razbiram napalno, pone v Bulgaria vse oshte ne e tolkova masovo qvlenieto sred studentite ni, da se pravqt na utrepki za da badat po-shiroko priemani ot kolegite si.
Pristignahme v 22:10 na Dulles Airport namirashto se na 45min. ot downtown Washington DC.
Ot samoleta slizat parvo patuvashtite parva klasa, kakto si mu e reda. Sled tova sme stoticite ot vtora koito prepalvame nqkolko dosta shiroki avtobusi i ni prevozvat do mejd. terminal. Parvoto mi WOW! otdadoh v chest na bezuprechnata chistota v letishteto. Terminala beshe razdelen za amerikanski i ne-amerikanski grajdani. Imashe i edna slujitelka ot letishteto - cvetnokoja s latino-amerikanski ten i finno tqlo (koeto v posledstvie shte razbera che e po-skoro izkluchenie v USA) na vazrast ok. 40. S umeren ton i jestove ni podrejdashe edin po edin koi kade da zastane, taka che da se izbqgvat nesarazmerno golemi opashki pred edni gisheta i obratno pri drugi. Tova sashto vpechatlqva balkanski subekt kato men, koito e sviknal vsichko da e s glavata nadolu osobeno kogato stava duma za po-golemi masi ot hora. Shte trqbva da se svikva che sam veche na amerikanska pochva :-)
I dvata vida opashki minavaha ednakvo barzo, koeto pak govori za otnoshenieto kam svoi i chujdi kato ednakvo dobro. Pokrai men minava vaorajen do zabi maj, ok. 30god., s cherti na maloaziatec. Ostanah posleden na opashkata s cel da imam poveche vreme da nabludavam drugite hora pred men, kakto i da se "lubuvam" na izkluchitelno devirsificiranata masa ot hora pred men - neshto tipichno tuk. Idvaiki moq red pred pasportnoto gishe, pozdravqvam s "Hi" koeto se priema ednakvo dobre i pred po-oficialni predstaviteli na vlastta. Preravqm na mqsto za pasporta si vmesto da sam se podgotvil predvaritelno, koeto mai sashto mi e zabelejitelna balkanska cherta, no motnicheskiq slujitel tarpeilivo izchakva. Podavam pasporta, pri koeto mitnicharq s obigrano izrajenie prelistva stranicite mi makar i bez da e siguren kade moje da se namira Bulgaria. Zapitva me edinstveno kade shte otsedna, pri koeto otgovarqm prosto i qsnichko - pri rodnina za 2 meseca, sled koeto mi udrq vhoden pechat validen za 6 meseca prestoi. Pozdravqvame se oshte vednaj za dovijdane i prekrachvaiki parvite nqkolko stapki sled mitnicheskiq post sarceto mi vnezapno prepuska v galop, moje bi poradi fakta che chak sega osaznah che naistina sam na amerikanska pochva i vrashtane nazad nqma! :-)
Vdishvam dalboko i uravnovesqwam ritama si, sled koeto se zatichvam da si dirq ranicata na vartqshtoto se "kolelo" v/u koeto e strupan celiq bagaj ot samoleta ni. Ranicata mi se poqwawa barzo poradi veche iztaniliq se plast ot bagajerii i sys samochustvieto na turist q prehvarlqm na ednoto si ramo, kato che li da pridam poveche tejest na turisticheskata mi pohodka - s tqlo napred i glava nagore, rotiraiki zenicata na okoto si v vsevamozjni posoki za da poema maksimalnoto ot vsichko novo zaobikalqshto me.
Namirame se lesno s Robert, pri koito shte otsedna po vreme na prestoq mi v USA. Kam 22:45 v letishteto e pochti bezludno s izkluchenie na patnicite otposledniq za denq polet, t.e. nie. Grupa latino-amerikanci /latinos/ minavat s gram i trqsak prez celiq glaven hall za da otpraznuvat pristiganeto na poredniq im rodnina v stranata na neogranichenite vazmojnosti. Tova se okazva tipichno qvlenie za latinos, koito sardechno posreshtat vseki svoi poznat sanarodnik. Izlizame izvan letishteto, kadeto momentalno useshtam zaduha ot 85-90% vlajnost navan, primesena s aromat na toku shto izkosena treva/morava. Temperaturata trqbva da e pone 25C i oshte 5-6C, koito se dobavqt ot zaduha i vlagata. Mirishe sqkash sme blizo do more, a to e atlanticheskiq okean na 2h pat; osven tova ima duzina pritoka na reki kam Chesepeake zaliva, kam koito se vlivat nqkolko reki s shirochina 3-4 pati na dunava.
Otvan letishteto izglejda kato sgrada s vdlabnata polu-elipsovidna pokrivna konstrukciq i s raztegnata ovalna fasada vdlabnata nqkolko metra navatre ot kozerkata na pokriva, krepqshta se na stomaneni stalbove. Neshto kato sofiiskata centralna sgrada v po-ovalna forma i s mnogo po-golemi razmeri :-)
Otvan sa samo ogromni prostranstva za parking i nqkolko avtobusa chakashti da prevozat patnici ot edin do drug krai na letishteto, osnovno do drugite parkingi v blizost do letishteto koito sa bezplatni. Infrastrukturata e bezuprechna e vpechaltnieto ot parviq pogled koito uspqh da hvarlq v/u patishtata, osvetlenieto, ozelenqwaneto i dr. po-drebni detaili. Kachvame se v avtobusa s shirokootvoreni vrati, kato vatre temperaturata e kam 22-23C blagodarenie na klimatika koito se skasva da varti oboroti za da poddarja temperaturata pri otvoreni vrati. Vatre, shoforiat indiec s "prevrazka" na glavata i sredno-dalga pobelqla brada na sredna vazrast ok. 55. Posreshta ni usmihnato s "Welcome to Washington" pri koeto nesaznatelno tozi pozitiven jest ni provokira da otgovorim podobavashto. Priznavam che tova etnichesko raznoobrazie mi se stori kato parvi kulturen shok, koito izpitah na usa pochva. Poteglqme samo 2ma dushi v avtobusa, koito e sashto taka bezuprechno chist i preosveten. Minavaiki pokrai bukvalno hilqdite koli parkirali pokrai letishteto osaznavam che ogromna chast ot kolite sa max 3god., kato SUVs predstavlqvat pone 30% ot vsichki koli! V prodaljenie na 10min. dokato se vozim gledam i ne moga da povqrvam che e vazmojno takav golqm procent novi koli, no skoro i s tova shte se svikne :-)
Navsqkade pokrai patishtata trevata e podkosena i polivashta se na mesta dori v 23pm.
Stigame do kolata ni, sashto edna ot mnogoto novi koli - VW Passat posleden model s ekstri, koqto mogat da si pozvolqt vseki s dohod nad $40k godishno.
Ot edin klimatik se prenasqma v drug klimatik i gi razbiram horata pri toz zaduh kakva neocenima pridobivka klimatika e navsqkade - ot gradskite toaletni do koridorite v po-golemi blokove. Patishtata sa bezuprechno markirani, s tabeli preduprejdavashti dori za preminavashti eleni i katerici, elektr. tabeli s informaciq za trafika po otdelni uchastaci ot magistralata i bezuprechno osvetlenie na patq, pone dokato ne se izleze ot washington metro area, kadeto jiveqt 5.5mil. dushi, ot tqh 0.5mil. v samiq grad Washington DC.
Za poreden pat se shashkam ot bezuprechnata poddrajka dori na zeleninata po magistralata, kato sutrin ima latinos koito se zanimavat specialno s tova da podstrigvat trevata tochno na granicata m/u bordur i pochva. Srednata skorost na potoka ot koli po magistralata, sastoqshta se ot 3 glavni platna i 2 dopalnitelni ot lqvo i dqsno, se dviji sas ok. 110-120km/h kato rqdko se sreshta nqkoi da izprevari s golqma skorost i to obiknoveno chernokoj ili emigrant-novobranec.
End of Day 1st.
Sofia-London-Washington DC, 2003g.
Parviqt mi polet sas samolet v kratkiqt mi zemen jivot se osashtestvi v 15:10h na 25.07.2003 ot Sofia za London.
Pristigam na letishteto v 14:30 i s neprikrita samouverenost se otpravqm kam slujitelka za check-in i proverka na bagaja. Na monitor e izpisano che polet BA225, s koito shte patuvam veche e sas status: boarding. Malko se panikiosvam zadeto me preprashtat ot edno gishe kam drugo. Slava bogu che letishteto ni e dostatachno malko che dori i da obarkash gishetata za check-in za 1-2 minuti moje da pritichash iz celiq patnicheski terminal. Namiram gisheto za moq polet, kato veche malko raztreperan che e 14:40 si podavam bileta na slujitelkata, pri koeto s po-skoro namrashtena fizionomia mi otgovarq che malko sam zakasnal i e trqbvalo da doida pone 1 chas po-rano - sarceto mi napravo da se prasne ot hipertonichni porivi sled tezi blagi dumi! Opitvam se da kaja neshto v svoq zashtita no edva li dostatachno ubeditelno, kato fakta che shte patuvam za parvi pat sas samolet i sam si nqmal imane-davane s letishtnite osobenosti za patnicite. Slujitelkata, ok. 35god. s nadnormeno teglo i tipichna za darjaven slujitel vkisnata fizionomiq, se obajda po telefona za da saobshti che ima zakasnql patnik za da me izchaka avtobusa, koito shte ni stovari pred rampata na samoleta ni. Sled kato sloji etiket na po-golqmata mi ranica za IAD (Int. Airport Dulles, Washington DC) me otpravi kam portala koito da me izvede pred avtobusa za moq polet. Pobqgnah kam terminala /Gate 2/ sas skorostta na podgonen ot razqren bik chovechec. Veche e 14:42, a terminala zatvarq v 14:45 sled koeto mi izgarqha shansovete da se kacha na samoleta. Pribqgvam pokrai mitinicheskite slujiteli, nezabelqzwaiki gi nebrejno, sled koeto chuvam neshto ot roda na "alooo, kade be?". Sas sebe si noseh ranica na garba, za koqto nikoi ne se seti da me proveri dali nqma nqkoe i drugo ostrie, kato sled kato mi slojiha pechat s izhodna data na izlizane izvan BG sam osvoboden da si dirq avtobusa. V avtobusa, preobladavaha lica s britanski fizionomii i tuk tame nqkoi bulgarin, osnovno mladeji. Avtobusa poteglq v 15:00 kam rampata na samoleta ni - Boeing 747. Avtovusa ni raztovarva na placa na nqkolko metra ot samata rampa. Ostavam posleden, za da imam poveche vreme da ogledam samoletite naokolo ni. Posreshtat me na angliiski stuardesa ot BA, kato lubezno mi posochva patq do moeto mqsto, tochno do dqsnoto krilo. Okazah se do gotina balgarka, sas svejo izlachvane pri koeto mi se stoplq dushata :-)
Moeto mesto e po sredata, kato ot dqsno bulgarkata, a ot lqvo - britanec s cherti na blizkoiztochen aziatec ok. 50god. Za sajalenie, bulgarkata si beshe obarkala mqstoto i se izmesti, makar vposledstvie da se okaza che mestoto si beshe svobodno prez cqloto vreme. Obzavejdaneto v samoleta izglejdashe na pone 10-15god., s protarkani kojeni sedalki. Na zadnata strana na vsqka sedalka ima po 4-5 spisaniq ot roda na Time Magazine i Life/Britain/. Imam na razpolojenie oshte razlichni kopcheta za izbor na radio stanciq i za modificirane polojenieto na sedalkata. Predi da otletim, 1 stuard i 2 stuardesi ni pravqt instruktaj kak se izpolzva aparata za dishane, kade moje da namerim specialni vazglavnici i dr. atributi pri izvanredni obstoqtelstva. Sled instruktaja, stuardite sqdat po mestata si v blizost do pilotskata kabina pritqgaiki kolani, za koeto ni napomnq i glasat na pilota po mikrofona. Samoletat veche se dviji v posoka pista za izlitane, prez koeto vreme slushame kratko predstavqne na bulgarski i angliiski za kompaniqta BritAir; koga shte pristignem v London; pri kakvi vremevi usloviq i blagodarnosti za pravilniq izbor :-)
Veche sme na pistata za izlitane, kato samo sled po-malko ot minuta veche shte sme nad 1000m visochina! Izolaciqta v samoleta e bezuprechna, kato edinstvenoto koeto se chuva sa leko tuntene ot vibraciite na mashinata... nabirame skorost, koeto useshtam i po lekoto mi nevolno prilepvane kam sedalkata. Pri samoto otlepvane ot zemqta useshtam kak se klatushkame za izvestno vreme, dokato se uravnovesi. Samo parvite 1000-1500m. izkachvaneto e pod naklon, sled koeto samoleta se ustanovqva horizontalno i posledvashtoto izdigane stava vertikalno, kato v tozi moment edinstvenoto koeto useshtash e leka turbolenciq. Sled 2-3min. ot izlitaneto veche mojem da se dvijim svobodno. Izdigame sa na max visochina ot 10500m., kato prez povecheto vreme ot 150min. polet vremeto nad Evropa beshe polu-oblachno.
Monitora, koito se otvarq otkam "tavana" dava non-stop informaciq kade se namirame nad kartata na Evropa, v kolko chasa se ochakva da pristignem, s kakva skorost se dvijim i na kakva visochina, kakva e temperaturata navan, koqto pri nad 10000m beshe ok. -45C i kolko minuti ostavat ot poleta.
Prez povecheto vreme britaneca do men i duma ne obeli, bez da proqwqwa kakavto i da e interes da zavarjim laf, cheteiki si kniga na ikonom. tematika.
Stuardite na nqkolko pati po vreme na poleta ni podnasqha pitieta i vednaj edin po-golqm obqd sastoqsht se ot paketirana kitaiska hrana, sosove, desert vid pasta, pitie, malko hlebche. Za vsqka sedalka ima otvarqshta se masichka za hranene ili chetene. Edna ot stuardesite, ok. 50-55god. s pobelqla kosa i bezizrazna fizionomiq na tipichen korenqk britanec, be osobeno neprivetliva, za razlika ot kolejkata i - chernokoja jena na ok. 30-35god. s vedra usmivka i myj ok. 30 godishen. Bulgarite v samoleta se otlichavaha, che bqha po-razgovorlivi pomejdu si za razlika ot britancite.
Kam 16:50 GMT se namirame veche nad London, kadeto e oblachno. Pravim nqkolko obikolki nad letishteto, dokato poluchim zelen signal za kacane, prez koeto vreme mogat da se vidqt i drugi krajashti samoleti naokolo ni. Pilota ni preduprejdava otnovo da zategnem kolanite, koeto prenebregvam s cel da moga da snimam po-svobodno London ot visoko. Samoto prizemqwane sashto be tolkova leko, s leko podrusvane koeto ne e sposobno da me zabie v sedalkata pred men ako i da ne sam si zategnal kolana.
Ot rampata na samoleta napravo vlizame v "koridor", koito ni otvejda kam terminalite. Koridorat e edin vid podvijen rakav vgraden v sgradata ot ednata strana, a ot drugata slepen za samoleta s tipichnite za po-dalgite ni gradski avtobusi gumo-viden material.
Poleta ot London do Dulles Airport /Washington/ traq okolo 5h i 30min. Prez povecheto vreme letqhme nad oblaci, koito pokrivaha po-golqmata chast ot poleta ni nad atlantika. Poleta mina dosta priatno, ostavaiki s mnogo dobri vpechatlenia ot British Airways s koito i za parvi pat patuvam sas samolet. Na vseki chas minavaha stuardi ili stuardesi koito predlagaha razni sokove, chai, bezalkoholni i pr. Za razlika ot predniq polet ot Sofia do London, stuardite bqha v pati po-dobri kato profesionalisti v otnoshenieto si kam patnicite i tqhnoto obslujvane. Stuardesite se opitvaha da zabavlqvat po-malkite deca za da zaspqt, a stuardite s golqm profesionalizam leeha pitieta na po-vazrastnite patnici. Samiq samolet be Boeing 767 ili 777 sas 9 reda sedla horizontalno. Vseki patnik razpolagashe pred sebe si s monitor s razmeri 15x15cm vgraden v sedalkata na patnika pred nego. Sled kato samoleta izletq monitorite se vkluchiha i vseki mojeshe da izbere individualno ot nad 20 kanala s filmi, show programi, nauchnopopulqrni, news i pr., kakto i ot dozina radio stancii.
Az bqh v dqsnata chast na samoleta po sredata m/u dvama amerikanci - edin mladej uchesht v George Mason i naturalizirana amerikanka ot India, prepodavashta v high school v Maryland.
Taka i ne se zapoznahme, koeto edva li shteshe da ima mnogo smisal sled kato se razdelim na letishteto no uspqhme da si polafim za tova kak evropeicite se razlichavat ot amerikancite, kakto i malko reklama v polza na Bulgaria pred nepredubedenite mi spatnici po nevolq.
Mladejat otdqsno mi pak be napalno neglejiral fakta che pantalonite mu bqha napolovina pod visqshtite mu bokserki, nito pak beshe vijdal greben ot izvestno vreme chorlavata mu glava. Imashe si spatnici, predpolagaemi kolegi ot uni, s koito si govoreha na usa slang s leko negarski ottenak, koeto sigurno gi praveshe poveche cool po svoemu. Ot samoto nachalo ne sam se i opitval da se zapoznaq s nego prenebregvaiki go zaradi goreopisanite fakti, koito me navedoha na misalta che nekakav si iztochno-evropeec nai-malko go brasne che patuval do nego. Pokrai razgovora mi s indiikata zasegnahme temi ot politika, prez voennite, social life i obrazovanie. Tochno togava mladeja do men reshi da se vkluchi v neprinudeniq ni razgovor, moje bi otchitaiki fakta che ako sam ne opita da se vkluchi v razgovora ni edva li shtqhme da go podkanem. Stana duma za studentite po exchange programi, v koito i toi samiq uchastva kato student po mejd. biznes otnosheniq. Negoviqt internship be v Ispaniq. Za razlika ot priqtelite si, s koito si govoreshe na redneck jargon, s nas ponechi da bade po-pravolineen, koeto vse pak be povod da mu zasvidetelstvam visochaeshoto si vnimanie :-)
Drankahme kakvi li ne gluposti, kato toi samiq iztakna fakta che bi mu se iskalo da zavarshi v USA i eventualno da si nameri rabota v Evropa, kadeto mu se storil po party-up nachina na jivot (imah si az osobeno pak v ujna Ispaniq). Beshe mi polezno da vidq nachina mu na mislene kato obiknoven student, koito skoro zavarshva i shte trqbva da se bori na pazara na truda. Izobshto ne si praveshe iluzii che shte mu e lesno pak bil toi i amerikanec, s jilishte i vsichko ostanalo koeto bi trqbvalo da mu podsiguri po-visok start sprqmo vrastnicite mu ot chujbina koito navodnqvat amerikanskiq pazar na truda. Inache okaza se svesten tip, koito kato mnogo drugi mladoci se podvejdashe ot t.n. moda da se oblicha i govori po edin ne osobeno atraktiven nachin. Pak i go razbiram napalno, pone v Bulgaria vse oshte ne e tolkova masovo qvlenieto sred studentite ni, da se pravqt na utrepki za da badat po-shiroko priemani ot kolegite si.
Pristignahme v 22:10 na Dulles Airport namirashto se na 45min. ot downtown Washington DC.
Ot samoleta slizat parvo patuvashtite parva klasa, kakto si mu e reda. Sled tova sme stoticite ot vtora koito prepalvame nqkolko dosta shiroki avtobusi i ni prevozvat do mejd. terminal. Parvoto mi WOW! otdadoh v chest na bezuprechnata chistota v letishteto. Terminala beshe razdelen za amerikanski i ne-amerikanski grajdani. Imashe i edna slujitelka ot letishteto - cvetnokoja s latino-amerikanski ten i finno tqlo (koeto v posledstvie shte razbera che e po-skoro izkluchenie v USA) na vazrast ok. 40. S umeren ton i jestove ni podrejdashe edin po edin koi kade da zastane, taka che da se izbqgvat nesarazmerno golemi opashki pred edni gisheta i obratno pri drugi. Tova sashto vpechatlqva balkanski subekt kato men, koito e sviknal vsichko da e s glavata nadolu osobeno kogato stava duma za po-golemi masi ot hora. Shte trqbva da se svikva che sam veche na amerikanska pochva :-)
I dvata vida opashki minavaha ednakvo barzo, koeto pak govori za otnoshenieto kam svoi i chujdi kato ednakvo dobro. Pokrai men minava vaorajen do zabi maj, ok. 30god., s cherti na maloaziatec. Ostanah posleden na opashkata s cel da imam poveche vreme da nabludavam drugite hora pred men, kakto i da se "lubuvam" na izkluchitelno devirsificiranata masa ot hora pred men - neshto tipichno tuk. Idvaiki moq red pred pasportnoto gishe, pozdravqvam s "Hi" koeto se priema ednakvo dobre i pred po-oficialni predstaviteli na vlastta. Preravqm na mqsto za pasporta si vmesto da sam se podgotvil predvaritelno, koeto mai sashto mi e zabelejitelna balkanska cherta, no motnicheskiq slujitel tarpeilivo izchakva. Podavam pasporta, pri koeto mitnicharq s obigrano izrajenie prelistva stranicite mi makar i bez da e siguren kade moje da se namira Bulgaria. Zapitva me edinstveno kade shte otsedna, pri koeto otgovarqm prosto i qsnichko - pri rodnina za 2 meseca, sled koeto mi udrq vhoden pechat validen za 6 meseca prestoi. Pozdravqvame se oshte vednaj za dovijdane i prekrachvaiki parvite nqkolko stapki sled mitnicheskiq post sarceto mi vnezapno prepuska v galop, moje bi poradi fakta che chak sega osaznah che naistina sam na amerikanska pochva i vrashtane nazad nqma! :-)
Vdishvam dalboko i uravnovesqwam ritama si, sled koeto se zatichvam da si dirq ranicata na vartqshtoto se "kolelo" v/u koeto e strupan celiq bagaj ot samoleta ni. Ranicata mi se poqwawa barzo poradi veche iztaniliq se plast ot bagajerii i sys samochustvieto na turist q prehvarlqm na ednoto si ramo, kato che li da pridam poveche tejest na turisticheskata mi pohodka - s tqlo napred i glava nagore, rotiraiki zenicata na okoto si v vsevamozjni posoki za da poema maksimalnoto ot vsichko novo zaobikalqshto me.
Namirame se lesno s Robert, pri koito shte otsedna po vreme na prestoq mi v USA. Kam 22:45 v letishteto e pochti bezludno s izkluchenie na patnicite otposledniq za denq polet, t.e. nie. Grupa latino-amerikanci /latinos/ minavat s gram i trqsak prez celiq glaven hall za da otpraznuvat pristiganeto na poredniq im rodnina v stranata na neogranichenite vazmojnosti. Tova se okazva tipichno qvlenie za latinos, koito sardechno posreshtat vseki svoi poznat sanarodnik. Izlizame izvan letishteto, kadeto momentalno useshtam zaduha ot 85-90% vlajnost navan, primesena s aromat na toku shto izkosena treva/morava. Temperaturata trqbva da e pone 25C i oshte 5-6C, koito se dobavqt ot zaduha i vlagata. Mirishe sqkash sme blizo do more, a to e atlanticheskiq okean na 2h pat; osven tova ima duzina pritoka na reki kam Chesepeake zaliva, kam koito se vlivat nqkolko reki s shirochina 3-4 pati na dunava.
Otvan letishteto izglejda kato sgrada s vdlabnata polu-elipsovidna pokrivna konstrukciq i s raztegnata ovalna fasada vdlabnata nqkolko metra navatre ot kozerkata na pokriva, krepqshta se na stomaneni stalbove. Neshto kato sofiiskata centralna sgrada v po-ovalna forma i s mnogo po-golemi razmeri :-)
Otvan sa samo ogromni prostranstva za parking i nqkolko avtobusa chakashti da prevozat patnici ot edin do drug krai na letishteto, osnovno do drugite parkingi v blizost do letishteto koito sa bezplatni. Infrastrukturata e bezuprechna e vpechaltnieto ot parviq pogled koito uspqh da hvarlq v/u patishtata, osvetlenieto, ozelenqwaneto i dr. po-drebni detaili. Kachvame se v avtobusa s shirokootvoreni vrati, kato vatre temperaturata e kam 22-23C blagodarenie na klimatika koito se skasva da varti oboroti za da poddarja temperaturata pri otvoreni vrati. Vatre, shoforiat indiec s "prevrazka" na glavata i sredno-dalga pobelqla brada na sredna vazrast ok. 55. Posreshta ni usmihnato s "Welcome to Washington" pri koeto nesaznatelno tozi pozitiven jest ni provokira da otgovorim podobavashto. Priznavam che tova etnichesko raznoobrazie mi se stori kato parvi kulturen shok, koito izpitah na usa pochva. Poteglqme samo 2ma dushi v avtobusa, koito e sashto taka bezuprechno chist i preosveten. Minavaiki pokrai bukvalno hilqdite koli parkirali pokrai letishteto osaznavam che ogromna chast ot kolite sa max 3god., kato SUVs predstavlqvat pone 30% ot vsichki koli! V prodaljenie na 10min. dokato se vozim gledam i ne moga da povqrvam che e vazmojno takav golqm procent novi koli, no skoro i s tova shte se svikne :-)
Navsqkade pokrai patishtata trevata e podkosena i polivashta se na mesta dori v 23pm.
Stigame do kolata ni, sashto edna ot mnogoto novi koli - VW Passat posleden model s ekstri, koqto mogat da si pozvolqt vseki s dohod nad $40k godishno.
Ot edin klimatik se prenasqma v drug klimatik i gi razbiram horata pri toz zaduh kakva neocenima pridobivka klimatika e navsqkade - ot gradskite toaletni do koridorite v po-golemi blokove. Patishtata sa bezuprechno markirani, s tabeli preduprejdavashti dori za preminavashti eleni i katerici, elektr. tabeli s informaciq za trafika po otdelni uchastaci ot magistralata i bezuprechno osvetlenie na patq, pone dokato ne se izleze ot washington metro area, kadeto jiveqt 5.5mil. dushi, ot tqh 0.5mil. v samiq grad Washington DC.
Za poreden pat se shashkam ot bezuprechnata poddrajka dori na zeleninata po magistralata, kato sutrin ima latinos koito se zanimavat specialno s tova da podstrigvat trevata tochno na granicata m/u bordur i pochva. Srednata skorost na potoka ot koli po magistralata, sastoqshta se ot 3 glavni platna i 2 dopalnitelni ot lqvo i dqsno, se dviji sas ok. 110-120km/h kato rqdko se sreshta nqkoi da izprevari s golqma skorost i to obiknoveno chernokoj ili emigrant-novobranec.
End of Day 1st.
sofia - washington - на кирилица!
Опитах се да го преведа чрез abv.bg
Ето какво се получи:
публикувам впечатленията си с подробности, за тези които имат време за губене :-)
София-Лондон-Вашингтон ДЦ, 2003г.
Първият ми полет със самолет в краткият ми земен живот се осъществи в 15:10h на 25.07.2003 от София за Лондон.
Пристигам на летището в 14:30 и с неприкрита самоувереност се отправям към служителка за check-in и проверка на багажа. На монитор е изписано че полет BA225, с които ще пътувам вече е със статус: боардинг. Малко се паникьосвам задето ме препращат от едно гише към друго. Слава богу че летището ни е достатъчно малко че дори и да объркаш гишетата за check-in за 1-2 минути може да притичаш из целия пътнически терминал. Намирам гишето за моя полет, като вече малко разтреперан че е 14:40 си подавам билета на служителката, при което с по-скоро намръщена физиономия ми отговаря че малко сам закъснал и е трябвало да дойда поне 1 час по-рано - сърцето ми направо да се прасне от хипертонични пориви след тези благи думи! Опитвам се да кажа нещо в своя защита но едва ли достатъчно убедително, като факта че ще пътувам за първи път със самолет и сам си нямал имане-даване с летищните особености за пътниците. Служителката, ок. 35год. с наднормено тегло и типична за държавен служител вкисната физиономия, се обажда по телефона за да съобщи че има закъснял пътник за да ме изчака автобуса, които ще ни стовари пред рампата на самолета ни. След като сложи етикет на по-голямата ми раница за ЯД (Инт. Airport Дуллес, Вашингтон ДЦ) ме отправи към портала които да ме изведе пред автобуса за моя полет. Побягнах към терминала /Gate 2/ със скоростта на подгонен от разярен бик човечец. Вече е 14:42, а терминала затваря в 14:45 след което ми изгаряха шансовете да се кача на самолета. Прибягвам покрай митиническите служители, незабелязвайки ги небрежно, след което чувам нещо от рода на "алооо, къде бе?". Със себе си носех раница на гърба, за която никoй не се сети да ме провери дали няма някое и друго острие, като след като ми сложиха печат с изходна дата на излизане извън БГ сам освободен да си диря автобуса. В автобуса, преобладаваха лица с бритънски физиономии и тук таме някои българин, основно младежи. Автобуса потегля в 15:00 към рампата на самолета ни - Боейнг 747. Автовуса ни разтоварва на плаца на няколко метра от самата рампа. Оставам последен, за да имам повече време да огледам самолетите наоколо ни. Посрещат ме на английски стюардеса от БА, като любезно ми посочва пътя до моето място, точно до дясното крило. Оказах се до готина българка, със свежо излъчване при което ми се стопля душата :-)
Моето место е по средата, като от дясно българката, а от ляво - бритънец с черти на близкоизточен азиатец ок. 50год. За съжаление, българката си беше объркала мястото и се измести, макар впоследствие да се оказа че местото си беше свободно през цялото време. Обзавеждането в самолета изглеждаше на поне 10-15god., с протъркани кожени седалки. На жадната страна на всяка седалка има по 4-5 списания от рода на Time Magazine и Life/Бритайн/. Имам на разположение още различни копчета за избор на радио станция и за модифициране положението на седалката. Преди да отлетим, 1 стюард и 2 стюардеси ни правят инструктаж как се използва апарата за дишане, къде може да намерим специални възглавници и др. атрибути при извънредни обстоятелства. След инструктажа, стюардите сядат по местата си в близост до пилотската кабина притягаики колани, за което ни напомня и гласът на пилота по микрофона. Самолетът вече се движи в посока писта за излитане, през което време слушаме кратко представяне на български и английски за компанията БритАир; кога ще пристигнем в Лондон; при какви времеви условия и благодарности за правилния избор :-)
Вече сме на пистата за излитане, като само след по-малко от минута вече ще сме над 1000м височина! Изолацията в самолета е безупречна, като единственото което се чува са леко тунтене от вибрациите на машината... набираме скорост, което усещам и по лекото ми неволно прилепване към седалката. При самото отлепване от земята усещам как се клатушкаме за известно време, докато се уравновеси. Само първите 1000-1500m. изкачването е под наклон, след което самолета се установява хоризонтално и последващото издигане става вертикално, като в този момент единственото което усещаш е лека турболенция. След 2-3мин. от излитането вече можем да се движим свободно. Издигаме са на мах височина от 10500м., като през повечето време от 150мин. полет времето над Европа беше полу-облачно.
Монитора, които се отваря откъм "тавана" дава нон-стоп информация къде се намираме над картата на Европа, в колко часа се очаква да пристигнем, с каква скорост се движим и на каква височина, каква е температурата навън, която при над 10000м беше ок. -45Ц и колко минути остават от полета.
През повечето време бритънеца до мен и дума не обели, без да проявява какъвто и да е интерес да завържим лаф, четейки си книга на иконом. тематика.
Стюардите на няколко пъти по време на полета ни поднасяха питиета и веднъж един по-голям обяд състоящ се от пакетирана китайска храна, сосове, десерт вид паста, питие, малко хлебче. За всяка седалка има отваряща се масичка за хранене или четене. Една от стюардесите, ок. 50-55god. с побеляла коса и безизразна физиономия на типичен кореняк бритънец, бе особено неприветлива, за разлика от колежката и - чернокоя жена на ок. 30-35god. с ведра усмивка и мъж ок. 30 годишен. Българите в самолета се отличаваха, че бяха по-разговорливи помежду си за разлика от бритънците.
Към 16:50 ГМТ се намираме вече над Лондон, където е облачно. Правим няколко обиколки над летището, докато получим зелен сигнал за кацане, през което време могат да се видят и други краящи самолети наоколо ни. Пилота ни предупреждава отново да затегнем коланите, което пренебрегвам с цел да мога да снимам по-свободно Лондон от високо. Самото приземяване също бе толкова леко, с леко подрусване което не е способно да ме забие в седалката пред мен ако и да не съм си затегнал колана.
От рампата на самолета направо влизаме в "коридор", които ни отвежда към терминалите. Коридорат е един вид подвижен ръкав вграден в сградата от едната страна, а от другата слепен за самолета с типичните за по-дългите ни градски автобуси гумо-виден материал.
Полета от Лондон до Дуллес Airport /Вашингтон/ трая около 5h и 30мин. През повечето време летяхме над облаци, които покриваха по-голямата част от полета ни над атлантика. Полета мина доста приятно, оставайки с много добри впечатления от British Айрваъс с които и за първи път пътувам със самолет. На всеки час минаваха стюарди или стюардеси които предлагаха разни сокове, чай, безалкохолни и пр. За разлика от предния полет от София до Лондон, стюардите бяха в пъти по-добри като професионалисти в отношението си към пътниците и тяхното обслужване. Стюардесите се опитваха да забавляват по-малките деца за да заспят, а стюардите с голям професионализъм лееха питиета на по-възрастните пътници. Самия самолет бе Боейнг 767 или 777 със 9 реда седла хоризонтално. Всеки пътник разполагаше пред себе си с монитор с размери 15x15cm вграден в седалката на пътника пред него. След като самолета излетя мониторите се включиха и всеки можеше да избере индивидуално от над 20 канала с филми, show програми, научнопопулярни, news и пр., както и от дозина радио станции.
Аз бях в дясната част на самолета по средата м/у двама американци - един младеж учещ в Георге Масон и натурализирана американка от Индия, преподаваща в high school в Maryland.
Така и не се запознахме, което едва ли щеше да има много смисъл след като се разделим на летището но успяхме да си полафим за това как европейците се различават от американците, както и малко реклама в полза на България пред непредубедените ми спътници по неволя.
Младежът отдясно ми пак бе напълно неглежирал факта че панталоните му бяха наполовина под висящите му боксерки, нито пък беше виждал гребен от известно време чорлавата му глава. Имаше си спътници, предполагаеми колеги от юни, с които си говореха на сащ сланг с леко негърски оттенък, което сигурно ги правеше повече cool по своему. От самото начало не съм се и опитвал да се запозная с него пренебрегвайки го заради гореописаните факти, които ме наведоха на мисълта че некакъв си източно-европеец най-малко го бръсне че пътувал до него. Покрай разговора ми с индийката засегнахме теми от политика, през военните, social life и образование. Точно тогава младежа до мен реши да се включи в непринудения ни разговор, може би отчитайки факта че ако сам не опита да се включи в разговора ни едва ли щяхме да го подканем. Стана дума за студентите по exchange програми, в които и той самия участва като студент по межд. бизнес отношения. Неговият интерншип бе в Испания. За разлика от приятелите си, с които си говореше на реднецк жаргон, с нас понечи да бъде по-праволинеен, което все пак бе повод да му засвидетелствам височаешото си внимание :-)
Дрънкахме какви ли не глупости, като той самия изтъкна факта че би му се искало да завърши в САЩ и евентуално да си намери работа в Европа, където му се сторил по party-up начина на живот (имах си аз особено пак в южна Испания). Беше ми полезно да видя начина му на мислене като обикновен студент, които скоро завършва и ще трябва да се бори на пазара на труда. Изобщо не си правеше илюзии че ще му е лесно пак бил той и американец, с жилище и всичко останало което би трябвало да му подсигури по-висок старт спрямо връстниците му от чужбина които наводняват американския пазар на труда. Иначе оказа се свестен тип, които като много други младоци се подвеждаше от т.н. мода да се облича и говори по един не особено атрактивен начин. Пак и го разбирам напълно, поне в България все още не е толкова масово явлението сред студентите ни, да се правят на утрепки за да бъдат по-широко приемани от колегите си.
Пристигнахме в 22:10 на Дуллес Airport намиращо се на 45мин. от довнтовн Вашингтон ДЦ.
От самолета слизат първо пътуващите първа класа, както си му е реда. След това сме стотиците от втора които препълваме няколко доста широки автобуси и ни превозват до межд. терминал. Първото ми ВОВ! отдадох в чест на безупречната чистота в летището. Терминала беше разделен за американски и не-американски граждани. Имаше и една служителка от летището - цветнокожа с латино-американски тен и финно тяло (което в последствие ще разбера че е по-скоро изключение в САЩ) на възраст ок. 40. С умерен тон и жестове ни подреждаше един по един кой къде да застане, така че да се избягват несъразмерно големи опашки пред едни гишета и обратно при други. Това също впечатлява балкански субект като мен, който е свикнал всичко да е с главата надолу особено когато става дума за по-големи маси от хора. Ще трябва да се свиква че съм вече на американска почва :-)
И двата вида опашки минаваха еднакво бързо, което пак говори за отношението към свои и чужди като еднакво добро. Покрай мен минава въоръжен до заби май, ок. 30год., с черти на малоазятец. Останах последен на опашката с цел да имам повече време да наблюдавам другите хора пред мен, както и да се "любувам" на изключително девирсифицираната маса от хора пред мен - нещо типично тук. Идвайки моя ред пред паспортното гише, поздравявам с "Хи" което се приема еднакво добре и пред по-официални представители на властта. Преравям на място за паспорта си вместо да съм се подготвил предварително, което май също ми е забележителна балканска черта, но мотническия служител търпеиливо изчаква. Подавам паспорта, при което митничаря с обиграно изражение прелиства страниците ми макар и без да е сигурен къде може да се намира България. Запитва ме единствено къде ще оцедна, при което отговарям просто и ясничко - при роднина за 2 месеца, след което ми удря входен печат валиден за 6 месеца престой. Поздравяваме се още веднъж за довиждане и прекрачвайки първите няколко стъпки след митническия пост сърцето ми внезапно препуска в галоп, може би поради факта че чак сега осъзнах че наистина сам на американска почва и връщане назад няма! :-)
Вдишвам дълбоко и уравновесявам ритъма си, след което се затичвам да си диря раницата на въртящото се "колело" в/у което е струпан целия багаж от самолета ни. Раницата ми се появава бързо поради вече изтанилия се пласт от багажерии и със самочуствието на турист я прехвърлям на едното си рамо, като че ли да придам повече тежест на туристическата ми походка - с тяло напред и глава нагоре, ротирайки зеницата на окото си в всевамозяни посоки за да поема максималното от всичко ново заобикалящо ме.
Намираме се лесно с Роберт, при които ще оцедна по време на престоя ми в САЩ. Към 22:45 в летището е почти безлюдно с изключение на пътниците отпоследния за деня полет, т.е. ние. Група латино-американци /латинос/ минават с грам и трясък през целия главен hall за да отпразнуват пристигането на поредния им роднина в страната на неограничените възможности. Това се оказва типично явление за латинос, които сърдечно посрещат всеки свои познат сънародник. Излизаме извън летището, където моментално усещам задуха от 85-90% влажност навън, примесена с аромат на току що изкосена трева/морава. Температурата трябва да е поне 25Ц и още 5-6Ц, които се добавят от задуха и влагата. Мирише сякаш сме близо до море, а то е атлантическия океан на 2h път; освен това има дузина притока на реки към Чесепеаке залива, към които се вливат няколко реки с широчина 3-4 пъти на дунава.
Отвън летището изглежда като сграда с вдлъбната полу-елипсовидна покривна конструкция и с разтегната овална фасада вдлъбната няколко метра навътре от козерката на покрива, крепяща се на стоманени стълбове. Нещо като софийската централна сграда в по-овална форма и с много по-големи размери :-)
Отвън са само огромни пространства за паркинг и няколко автобуса чакащи да превозат пътници от един до друг край на летището, основно до другите паркинги в близост до летището които са безплатни. Инфраструктурата е безупречна е впечалтнието от първия поглед които успях да хвърля в/у пътищата, осветлението, озеленяването и др. по-дребни детайли. Качваме се в автобуса с широкоотворени врати, като вътре температурата е към 22-23C благодарение на климатика които се скъсва да върти обороти за да поддържа температурата при отворени врати. Вътре, шофорият индиец с "превръзка" на главата и средно-дълга побеляла брада на средна възраст ок. 55. Посреща ни усмихнато с "Welcome то Вашингтон" при което несъзнателно този позитивен жест ни провокира да отговорим подобаващо. Признавам че това етническо разнообразие ми се стори като първи културен шок, които изпитах на сащ почва. Потегляме само 2ма души в автобуса, който е също така безупречно чист и преосветен. Минавайки покрай буквално хилядите коли паркирали покрай летището осъзнавам че огромна част от колите са мах 3год., като СУВс представляват поне 30% от всички коли! В продължение на 10мин. докато се возим гледам и не мога да повярвам че е възможно такъв голям процент нови коли, но скоро и с това ще се свикне :-)
Навсякъде покрай пътищата тревата е подкосена и поливаща се на места дори в 23пм.
Стигаме до колата ни, също една от мнoгoто нови коли - ВВ Пасат последен модел с екстри, която могат да си позволят всеки с доход над $40к годишно.
От един климатик се пренасяма в друг климатик и ги разбирам хората при тоз задух каква неоценима придобивка климатика е навсякъде - от градските тоалетни до коридорите в по-големи блокове. Пътищата са безупречно маркирани, с табели предупреждаващи дори за преминаващи елени и катерици, електр. табели с информация за трафика по отделни учащаци от магистралата и безупречно осветление на пътя, поне докато не се излезе от вашингтон метро ареа, където живеят 5.5мил. души, от тях 0.5мил. в самия град Вашингтон ДЦ.
За пореден път се шашкам от безупречната поддръжка дори на зеленината по магистралата, като сутрин има латинос които се занимават специално с това да подстригват тревата точно на границата м/у бордюр и почва. Средната скорост на потока от коли по магистралата, състояща се от 3 главни платна и 2 допълнителни от ляво и дясно, се движи със ок. 110-120km/h като рядко се среща някой да изпревари с голяма скорост и то обикновено чернокож или емигрант-новобранец.
End of Day 1ст.
Ето какво се получи:
публикувам впечатленията си с подробности, за тези които имат време за губене :-)
София-Лондон-Вашингтон ДЦ, 2003г.
Първият ми полет със самолет в краткият ми земен живот се осъществи в 15:10h на 25.07.2003 от София за Лондон.
Пристигам на летището в 14:30 и с неприкрита самоувереност се отправям към служителка за check-in и проверка на багажа. На монитор е изписано че полет BA225, с които ще пътувам вече е със статус: боардинг. Малко се паникьосвам задето ме препращат от едно гише към друго. Слава богу че летището ни е достатъчно малко че дори и да объркаш гишетата за check-in за 1-2 минути може да притичаш из целия пътнически терминал. Намирам гишето за моя полет, като вече малко разтреперан че е 14:40 си подавам билета на служителката, при което с по-скоро намръщена физиономия ми отговаря че малко сам закъснал и е трябвало да дойда поне 1 час по-рано - сърцето ми направо да се прасне от хипертонични пориви след тези благи думи! Опитвам се да кажа нещо в своя защита но едва ли достатъчно убедително, като факта че ще пътувам за първи път със самолет и сам си нямал имане-даване с летищните особености за пътниците. Служителката, ок. 35год. с наднормено тегло и типична за държавен служител вкисната физиономия, се обажда по телефона за да съобщи че има закъснял пътник за да ме изчака автобуса, които ще ни стовари пред рампата на самолета ни. След като сложи етикет на по-голямата ми раница за ЯД (Инт. Airport Дуллес, Вашингтон ДЦ) ме отправи към портала които да ме изведе пред автобуса за моя полет. Побягнах към терминала /Gate 2/ със скоростта на подгонен от разярен бик човечец. Вече е 14:42, а терминала затваря в 14:45 след което ми изгаряха шансовете да се кача на самолета. Прибягвам покрай митиническите служители, незабелязвайки ги небрежно, след което чувам нещо от рода на "алооо, къде бе?". Със себе си носех раница на гърба, за която никoй не се сети да ме провери дали няма някое и друго острие, като след като ми сложиха печат с изходна дата на излизане извън БГ сам освободен да си диря автобуса. В автобуса, преобладаваха лица с бритънски физиономии и тук таме някои българин, основно младежи. Автобуса потегля в 15:00 към рампата на самолета ни - Боейнг 747. Автовуса ни разтоварва на плаца на няколко метра от самата рампа. Оставам последен, за да имам повече време да огледам самолетите наоколо ни. Посрещат ме на английски стюардеса от БА, като любезно ми посочва пътя до моето място, точно до дясното крило. Оказах се до готина българка, със свежо излъчване при което ми се стопля душата :-)
Моето место е по средата, като от дясно българката, а от ляво - бритънец с черти на близкоизточен азиатец ок. 50год. За съжаление, българката си беше объркала мястото и се измести, макар впоследствие да се оказа че местото си беше свободно през цялото време. Обзавеждането в самолета изглеждаше на поне 10-15god., с протъркани кожени седалки. На жадната страна на всяка седалка има по 4-5 списания от рода на Time Magazine и Life/Бритайн/. Имам на разположение още различни копчета за избор на радио станция и за модифициране положението на седалката. Преди да отлетим, 1 стюард и 2 стюардеси ни правят инструктаж как се използва апарата за дишане, къде може да намерим специални възглавници и др. атрибути при извънредни обстоятелства. След инструктажа, стюардите сядат по местата си в близост до пилотската кабина притягаики колани, за което ни напомня и гласът на пилота по микрофона. Самолетът вече се движи в посока писта за излитане, през което време слушаме кратко представяне на български и английски за компанията БритАир; кога ще пристигнем в Лондон; при какви времеви условия и благодарности за правилния избор :-)
Вече сме на пистата за излитане, като само след по-малко от минута вече ще сме над 1000м височина! Изолацията в самолета е безупречна, като единственото което се чува са леко тунтене от вибрациите на машината... набираме скорост, което усещам и по лекото ми неволно прилепване към седалката. При самото отлепване от земята усещам как се клатушкаме за известно време, докато се уравновеси. Само първите 1000-1500m. изкачването е под наклон, след което самолета се установява хоризонтално и последващото издигане става вертикално, като в този момент единственото което усещаш е лека турболенция. След 2-3мин. от излитането вече можем да се движим свободно. Издигаме са на мах височина от 10500м., като през повечето време от 150мин. полет времето над Европа беше полу-облачно.
Монитора, които се отваря откъм "тавана" дава нон-стоп информация къде се намираме над картата на Европа, в колко часа се очаква да пристигнем, с каква скорост се движим и на каква височина, каква е температурата навън, която при над 10000м беше ок. -45Ц и колко минути остават от полета.
През повечето време бритънеца до мен и дума не обели, без да проявява какъвто и да е интерес да завържим лаф, четейки си книга на иконом. тематика.
Стюардите на няколко пъти по време на полета ни поднасяха питиета и веднъж един по-голям обяд състоящ се от пакетирана китайска храна, сосове, десерт вид паста, питие, малко хлебче. За всяка седалка има отваряща се масичка за хранене или четене. Една от стюардесите, ок. 50-55god. с побеляла коса и безизразна физиономия на типичен кореняк бритънец, бе особено неприветлива, за разлика от колежката и - чернокоя жена на ок. 30-35god. с ведра усмивка и мъж ок. 30 годишен. Българите в самолета се отличаваха, че бяха по-разговорливи помежду си за разлика от бритънците.
Към 16:50 ГМТ се намираме вече над Лондон, където е облачно. Правим няколко обиколки над летището, докато получим зелен сигнал за кацане, през което време могат да се видят и други краящи самолети наоколо ни. Пилота ни предупреждава отново да затегнем коланите, което пренебрегвам с цел да мога да снимам по-свободно Лондон от високо. Самото приземяване също бе толкова леко, с леко подрусване което не е способно да ме забие в седалката пред мен ако и да не съм си затегнал колана.
От рампата на самолета направо влизаме в "коридор", които ни отвежда към терминалите. Коридорат е един вид подвижен ръкав вграден в сградата от едната страна, а от другата слепен за самолета с типичните за по-дългите ни градски автобуси гумо-виден материал.
Полета от Лондон до Дуллес Airport /Вашингтон/ трая около 5h и 30мин. През повечето време летяхме над облаци, които покриваха по-голямата част от полета ни над атлантика. Полета мина доста приятно, оставайки с много добри впечатления от British Айрваъс с които и за първи път пътувам със самолет. На всеки час минаваха стюарди или стюардеси които предлагаха разни сокове, чай, безалкохолни и пр. За разлика от предния полет от София до Лондон, стюардите бяха в пъти по-добри като професионалисти в отношението си към пътниците и тяхното обслужване. Стюардесите се опитваха да забавляват по-малките деца за да заспят, а стюардите с голям професионализъм лееха питиета на по-възрастните пътници. Самия самолет бе Боейнг 767 или 777 със 9 реда седла хоризонтално. Всеки пътник разполагаше пред себе си с монитор с размери 15x15cm вграден в седалката на пътника пред него. След като самолета излетя мониторите се включиха и всеки можеше да избере индивидуално от над 20 канала с филми, show програми, научнопопулярни, news и пр., както и от дозина радио станции.
Аз бях в дясната част на самолета по средата м/у двама американци - един младеж учещ в Георге Масон и натурализирана американка от Индия, преподаваща в high school в Maryland.
Така и не се запознахме, което едва ли щеше да има много смисъл след като се разделим на летището но успяхме да си полафим за това как европейците се различават от американците, както и малко реклама в полза на България пред непредубедените ми спътници по неволя.
Младежът отдясно ми пак бе напълно неглежирал факта че панталоните му бяха наполовина под висящите му боксерки, нито пък беше виждал гребен от известно време чорлавата му глава. Имаше си спътници, предполагаеми колеги от юни, с които си говореха на сащ сланг с леко негърски оттенък, което сигурно ги правеше повече cool по своему. От самото начало не съм се и опитвал да се запозная с него пренебрегвайки го заради гореописаните факти, които ме наведоха на мисълта че некакъв си източно-европеец най-малко го бръсне че пътувал до него. Покрай разговора ми с индийката засегнахме теми от политика, през военните, social life и образование. Точно тогава младежа до мен реши да се включи в непринудения ни разговор, може би отчитайки факта че ако сам не опита да се включи в разговора ни едва ли щяхме да го подканем. Стана дума за студентите по exchange програми, в които и той самия участва като студент по межд. бизнес отношения. Неговият интерншип бе в Испания. За разлика от приятелите си, с които си говореше на реднецк жаргон, с нас понечи да бъде по-праволинеен, което все пак бе повод да му засвидетелствам височаешото си внимание :-)
Дрънкахме какви ли не глупости, като той самия изтъкна факта че би му се искало да завърши в САЩ и евентуално да си намери работа в Европа, където му се сторил по party-up начина на живот (имах си аз особено пак в южна Испания). Беше ми полезно да видя начина му на мислене като обикновен студент, които скоро завършва и ще трябва да се бори на пазара на труда. Изобщо не си правеше илюзии че ще му е лесно пак бил той и американец, с жилище и всичко останало което би трябвало да му подсигури по-висок старт спрямо връстниците му от чужбина които наводняват американския пазар на труда. Иначе оказа се свестен тип, които като много други младоци се подвеждаше от т.н. мода да се облича и говори по един не особено атрактивен начин. Пак и го разбирам напълно, поне в България все още не е толкова масово явлението сред студентите ни, да се правят на утрепки за да бъдат по-широко приемани от колегите си.
Пристигнахме в 22:10 на Дуллес Airport намиращо се на 45мин. от довнтовн Вашингтон ДЦ.
От самолета слизат първо пътуващите първа класа, както си му е реда. След това сме стотиците от втора които препълваме няколко доста широки автобуси и ни превозват до межд. терминал. Първото ми ВОВ! отдадох в чест на безупречната чистота в летището. Терминала беше разделен за американски и не-американски граждани. Имаше и една служителка от летището - цветнокожа с латино-американски тен и финно тяло (което в последствие ще разбера че е по-скоро изключение в САЩ) на възраст ок. 40. С умерен тон и жестове ни подреждаше един по един кой къде да застане, така че да се избягват несъразмерно големи опашки пред едни гишета и обратно при други. Това също впечатлява балкански субект като мен, който е свикнал всичко да е с главата надолу особено когато става дума за по-големи маси от хора. Ще трябва да се свиква че съм вече на американска почва :-)
И двата вида опашки минаваха еднакво бързо, което пак говори за отношението към свои и чужди като еднакво добро. Покрай мен минава въоръжен до заби май, ок. 30год., с черти на малоазятец. Останах последен на опашката с цел да имам повече време да наблюдавам другите хора пред мен, както и да се "любувам" на изключително девирсифицираната маса от хора пред мен - нещо типично тук. Идвайки моя ред пред паспортното гише, поздравявам с "Хи" което се приема еднакво добре и пред по-официални представители на властта. Преравям на място за паспорта си вместо да съм се подготвил предварително, което май също ми е забележителна балканска черта, но мотническия служител търпеиливо изчаква. Подавам паспорта, при което митничаря с обиграно изражение прелиства страниците ми макар и без да е сигурен къде може да се намира България. Запитва ме единствено къде ще оцедна, при което отговарям просто и ясничко - при роднина за 2 месеца, след което ми удря входен печат валиден за 6 месеца престой. Поздравяваме се още веднъж за довиждане и прекрачвайки първите няколко стъпки след митническия пост сърцето ми внезапно препуска в галоп, може би поради факта че чак сега осъзнах че наистина сам на американска почва и връщане назад няма! :-)
Вдишвам дълбоко и уравновесявам ритъма си, след което се затичвам да си диря раницата на въртящото се "колело" в/у което е струпан целия багаж от самолета ни. Раницата ми се появава бързо поради вече изтанилия се пласт от багажерии и със самочуствието на турист я прехвърлям на едното си рамо, като че ли да придам повече тежест на туристическата ми походка - с тяло напред и глава нагоре, ротирайки зеницата на окото си в всевамозяни посоки за да поема максималното от всичко ново заобикалящо ме.
Намираме се лесно с Роберт, при които ще оцедна по време на престоя ми в САЩ. Към 22:45 в летището е почти безлюдно с изключение на пътниците отпоследния за деня полет, т.е. ние. Група латино-американци /латинос/ минават с грам и трясък през целия главен hall за да отпразнуват пристигането на поредния им роднина в страната на неограничените възможности. Това се оказва типично явление за латинос, които сърдечно посрещат всеки свои познат сънародник. Излизаме извън летището, където моментално усещам задуха от 85-90% влажност навън, примесена с аромат на току що изкосена трева/морава. Температурата трябва да е поне 25Ц и още 5-6Ц, които се добавят от задуха и влагата. Мирише сякаш сме близо до море, а то е атлантическия океан на 2h път; освен това има дузина притока на реки към Чесепеаке залива, към които се вливат няколко реки с широчина 3-4 пъти на дунава.
Отвън летището изглежда като сграда с вдлъбната полу-елипсовидна покривна конструкция и с разтегната овална фасада вдлъбната няколко метра навътре от козерката на покрива, крепяща се на стоманени стълбове. Нещо като софийската централна сграда в по-овална форма и с много по-големи размери :-)
Отвън са само огромни пространства за паркинг и няколко автобуса чакащи да превозат пътници от един до друг край на летището, основно до другите паркинги в близост до летището които са безплатни. Инфраструктурата е безупречна е впечалтнието от първия поглед които успях да хвърля в/у пътищата, осветлението, озеленяването и др. по-дребни детайли. Качваме се в автобуса с широкоотворени врати, като вътре температурата е към 22-23C благодарение на климатика които се скъсва да върти обороти за да поддържа температурата при отворени врати. Вътре, шофорият индиец с "превръзка" на главата и средно-дълга побеляла брада на средна възраст ок. 55. Посреща ни усмихнато с "Welcome то Вашингтон" при което несъзнателно този позитивен жест ни провокира да отговорим подобаващо. Признавам че това етническо разнообразие ми се стори като първи културен шок, които изпитах на сащ почва. Потегляме само 2ма души в автобуса, който е също така безупречно чист и преосветен. Минавайки покрай буквално хилядите коли паркирали покрай летището осъзнавам че огромна част от колите са мах 3год., като СУВс представляват поне 30% от всички коли! В продължение на 10мин. докато се возим гледам и не мога да повярвам че е възможно такъв голям процент нови коли, но скоро и с това ще се свикне :-)
Навсякъде покрай пътищата тревата е подкосена и поливаща се на места дори в 23пм.
Стигаме до колата ни, също една от мнoгoто нови коли - ВВ Пасат последен модел с екстри, която могат да си позволят всеки с доход над $40к годишно.
От един климатик се пренасяма в друг климатик и ги разбирам хората при тоз задух каква неоценима придобивка климатика е навсякъде - от градските тоалетни до коридорите в по-големи блокове. Пътищата са безупречно маркирани, с табели предупреждаващи дори за преминаващи елени и катерици, електр. табели с информация за трафика по отделни учащаци от магистралата и безупречно осветление на пътя, поне докато не се излезе от вашингтон метро ареа, където живеят 5.5мил. души, от тях 0.5мил. в самия град Вашингтон ДЦ.
За пореден път се шашкам от безупречната поддръжка дори на зеленината по магистралата, като сутрин има латинос които се занимават специално с това да подстригват тревата точно на границата м/у бордюр и почва. Средната скорост на потока от коли по магистралата, състояща се от 3 главни платна и 2 допълнителни от ляво и дясно, се движи със ок. 110-120km/h като рядко се среща някой да изпревари с голяма скорост и то обикновено чернокож или емигрант-новобранец.
End of Day 1ст.