Аз пък

Аз пък се омъжих. Тайно. Вече месец стана.
И като кажа тайно, значи тайно, т. е. никой не знае, е, с изключение на съпруга, разбира се. Даже и свидетели на брака не си доведохме, а си намерихме непознати хора за тази цел. Ожениха ни, стиснахме си ръцете и всяко семейство - по задачи.

И защо така, значи?
Веднага следва да изключим дивотии като многоженство, "Мама и татко не ме дават", разни мистични служебни проблеми, криворазбрана романтика и вариации на тема "Вчера се срещнахме за първи път и решихме да си оженим два часа след това". В крайна сметка гоня трийсетте и хич не се поддавам на стимули от тоя тип.
И никой не ме е карал насила да се женя.

Обаче абсолютно не мога да понасям нито едно от събитията, които се извършват покрай сватбите. Пък и преди това. Винаги, като видя 100-килограмови булки, с мъка натъпкани в кринолини, два номера по-малки, или, обратното, кльощави тинейджърки, които едва ли осъзнават какво им се случва в тоя момент, когато ги питат "Съгласна ли сте", ами си мислят какво ще разказват после на приятелките си, които по сценарий следва да си умрат от завист, си казвам
"Е това НА МЕН няма да ми се случи".

За сборищата от пияни роднини, които не се познават помежду си, да не говорим. Защото, колкото и да се мъчи човек, не може да мине само с родителите и кумовете, винаги има разни сродници, които виждаш средно веднъж на две години, които обаче следва да не обидиш и т. н. Схемата сигурно ви е позната.
И не ми се вярва по-нататъшният ми семеен живот да щял да бъде по-добър, ако бях преживяла целия кошмар по подготовката и изпълнението на сватбата. Може да ми си смеете, но за мен си е кошмар!!!
Стигаше ми ходенето по уреждането на документите...Как може, хората се женят от десетки векове, а в нашата поликлиника още не са наясно кой точно трябва да ти подпише медицинското...
В книжарницата, където си купих въпросните медицински удостоверения за сключване на брак, ми зададоха въпроса "Едно медицинско ли ще искате"?
"Не, две, няма да се женя за себе си!"

Така поне, както си го спретнахме, няма кой да се сърди. Така или иначе, никого не поканих, няма първи, втори и трети братовчеди!

Само дето не мога да разбера, тъй като всички правят тъкмо обратното, аз ли не съм наред, или всички останали....

cestito da ste vliubeni do starini

savsem si si normalna, ti prosto ne si rodena da jiveesh v BG, ela v US da vidish kak se jeniat tyk........ otivat za 3 dni v LV kypon i veche oficialno jeneni.......

Yspex i v ostanalite lydorii koito shte varshite...

повечето ти доводи са доста разумни, но ми се струва, че малко си прекалила, ако наистина дори и родителите ви не са били уведомени. някак.... не е етично ми се струва...
а що се отнася до приятелите? нямахте ли желание поне да си направите една веселба с приятели, на чиято компания държите?
моята сватба си организирах напълно сама, по свое собствено желание. не ми струваше особени усилия. никакви ритуали и "традиции", скромна рокля, ушита по мое описание от една абитуриентка в шивашкия техникум (направи я чудесно и евтино), скромен обед за родителите и кумовете - всичко 10 души на брой, а вечерта - купон с приятелите, който се организира също много лесно. но беше толкова весело и хубаво, че вече 6 години от тогава и хората още си спомнят за него... това исках и съм много щастлива, че това стана.
ако ти си получила това, което си искала - това е най-важното!

Eлено, врътни картинката на Правеца, че нещо огледален ми са вижда....

Съгласна съм с това, коети си написала. И на мен не би ми понесло.

Poradi absolutno sushtite prichini koito ti si izredila nie podpisahme samo v prisustvieto na roditeli, sestri, kumove-9 choveka obshto, sled tova vecherya i diskoteka.

Trybva da si priznaya che obmislyahme variant da go napravim kato vas i do dnes blagoslvaym momenta v koito se otkazahme da go napravim. Na samoto podpisvane izzivyavaneto za roditelite e nepovtorimo i nikoga nyamashe da si go prostya ako gi byah lishila ot nego. E da tzeremoniata v grazdanskoto e tolkova tupa i skuchna, no roditelite izzivyavat momenta ne sus samata tzeremonia, a kato den v koito mnogo ili malko se razdelyat s deteto si, edno novo nachalo taka da se kaze, sushto i moment koito e prelomen v tehnia zivot, ostareli sa i eto malkoto choveche koeto sa otgledali veche suzdava svoe semeistvo. Togava vidyah bashta mi da plache ama sus sulzi kato dete,za maika mi da ne govorim , poradi koeto i az plakah prez tzyalata tzeremonia, no tya zatova i si imashe stoinost za men, strashno lichna i moya si. Ne suzalyavm che go napravihme po tozi nachin.
Spored men problema ti e che v sluchaya ste prenebregnali roditelite si a sum sigurna che te sa edinstvenite koito bezrezervno biha prezivyali momenta s vas i biha vi se radvali nezavisimo dali byahte pokanili 10, 100 ili 1100 gosti. Mislya che trybva da pomislite za mnogo eleganten nachin da im suobshtite novinata i kolkoto po-skoro tolkova po-dobre.

svadba beshe tap i gaden parveniushki selski kupon .Samo s rodninite na maja mi.Okolo 150 goveda koito ne poznavah i ne poznavam i dosega.Govoreshti ezik koito ne govorehme nito az ,nito sestra mi,nito roditelite mi.

Tova e edna ot mnogobroinite neshta ,narecheni tzenata,koito plashta bedno momiche ,omajeno za zapadniak tapanar.
No v interes na istinata ot bg momcheta koito poznavah nikoi ne me poiska.Taka che zashto vi se oplakvam

се оженихте - като ще е толкова криминално. Даже и кумовете непознати и отпратени...
Ами смисълът на брака е един вид освидетелстване пред света на един съюз, който после ще дава плодове - деца, възпитание, общо имущество, общи проблеми и решаването им и какво ли не още... Подобно криминално поведение ми е необяснимо. (Ами ако решите да се разделите - къде ще ги търсите после тези кумове за пред съда?)
Чувал съм, че жените желаят брака като един прекрасен ден и спомен от живота им - затова се шие бяла рокля, було и прочее красоти. Никой не ви налага да правите панаир със 100 или 50 човека. Но поне с приятели - правиш важна стъпка от живота си - то е нещо като първите тръпки на любовта: искаш да споделиш с най-близките. Иначе щастието не е толкова пълно.

Родителите, братята, сестрите и братовчедите - тяхното си стои, мила. Те и тъй ще си направят купона за ваше здраве (и без ваше участие) щом научат за сватбата - и няма да пропуснат да се почерпят и да оправдаят някое прасенце-сукалче с резенче лимонче в зурличката...
Но ако възникнат проблеми в живота ви с младия ти съпруг - тук в БГ държавата няма да ти помогне както това става в свободните страни - трябва пак към близките си да се обърнеш - имам пред вид също и приятелите (пренебрегнати, както пишеш)... Ами мисля си, че човек не бива да реже корените си, нито да се отрича от тях - никой не е спуснат от небето на тази земя - всеки е израстнал като цвете отнякъде. И трябва да си знае корена, за да не полети ненадейно (и нежелано) към небитието.

BTW: забравих всъщност най-важното, за което тръгнах да ти пиша. Ами самият факт, че го споделяш това тук вече ми подсказва, че е почнала да те гризе отвътре тази необяснима дискретност.

че хубаво е когато човек се гордее с всичките си корени - особено когато има защо - двама страхотни родители успели в професията и живота, макар отделно, братовчеди и братовчедки в просперитет, даже баби и дядовци с история (и др.)

Ха, мога да ти кажа, че много съжалявам, че не направих сватбата си като момичето - ама много!!! От успелите в живота роднини не видях нищо освен суетня и нерви край себе си, като нашите държаха първенство по истерия, родителите на мъжа ми бяха май доста в по-нормален вариант:)

А това пък за корените и роднините в просперитет, наредени един до друг като тикви на сергия, направо добре че нямам голяма рода, съвсем нямаше да го издържа.

Категорично приключих със сватбите за тоя живот поне!!

Izob6to tova da ne ti e problem! Taka ste re6ili, taka vi e iznasjalo!Da ti kaza i az bix go napravila, zastoto ne ponasjam suetnjata okolo svatbite. Ama za6to e neobxodimo da se gubi tolkova vreme???
Tova za dokumentite se iztarpjava, no rodnini da mi pozelavat 6tastie i t.n. prazni prikazki ne se izdarza!Samo za tova bix izbjagnal vsi4ko, taka 4e te razbiram!
Ne se izma4vaj.
Za men e vazen i prinzipa:kolkoto po malko znajat za men drugite, tolkova po-dobre...

Тъй като не помня кой какво точно е казал, може ли да карам подред, както се сещам?
Моите дълбоки уважения на тези, които са успели да си укротят роднините и да си направят сватбата кротко и полека, без всички полу-задължителни простотии...ох, извинете, ритуали. Аз лично реших, че не съм в състояние.:-)))

А мъжът ми помрънка известно време, като разбра какво се каня да направя за нашата, как да кажа.... сватба :-)))))
и най-накрая заключи "Добре, добре, нали важното е АЗ да участвам!"

По въпроса за дълбокото емоционално преживяване за родителите...Сигурно с нищо не може да се сравни преживяването да видиш как чедото, семейната гордост, се е изпънало в една огромна, прашна ритуална зала (такива са си, няма какво да се лъжем), пред скучаещата служителка, която, докато извършва обреда, си мисли за...сметките за топлата вода, примерно...
...мрънкайки под нос "Пръстенът е символ на...дрън, дрън, дрън...Семейството е основната клетка на обществото...дрън, дрън, дрън..." ... и така нататък, поне двадесет минути...
И освен това, ако и когато родителите ми и изобщо близките ми плачат, па макар и от радост, аз също се разстройвам. Ама наистина, а не от умиление.
Наистина не мога обаче да разбера, каква тържественост и празничност се съдържа в подписването?
В най-добрия случай може да го възприемеш откъм хумористичната му страна...

На последната сватба, на която ходих (беше преди четири-пет години, и се заклех наистина да ми е последната), имаше следния поучителен случай..
За целите на тържеството беше ангажиран ресторант и прилежащия му ди-джей. Това, че изборът на музиката, която ди-джеят беше приготвил беше предимно и изключително чалга (от онази, ранната, Радка-пиратка, псевдородопски и псевдомакдонски песни и прочие), хайде,
да речем, може условно да се отдаде на предпочитанията на младоженците.

Само че, не мога да разбера, глух ли беше ди-джеят, или смяташ, че ние сме глухи?
Някъде два часа след началото на купона, когато грохотът стана неудържим, младоженецът (!!!) отиде при ди-джея, и му каза "Извинявайте, обаче, ако има възможност малко да понамалите звука, защото хората все пак искат да се чуват, когат си говорят, а освен това, виждате, жена ми е бременна, не се чувства добре, разбирате, нали...."
Знаете ли какво му отговори ди-джеят???
"Не може, господине, това е сватба!!!!!"

Та така...
А пък купонът с приятели не се губи, в никой случай...

лелее
ами точно така и аз се чувствам, т.е. винаги съм се чувствала по отношение на сватбите, особено напоследък, от когато живея с приятеля си и тук-там някой невинно попита: -абе вие няма ли да се жените?-
винаги като съм ходила на сватба свят ми се е завивало от шум, от пиене, от целия цирк, от това, че няма нищо общо с единението с човека с когото се свързваш... вярно е, от друга страна, че по принцип сватбите са си една сбирка най-вече за роднините, едно пиене и ядене... ама лично мен ме е страх от цялото това нещо и си мисля, че бих се оженила или тайно, само с приятеля си, или някъде другаде, далече, където бихме го направили по съвършено различен начин...

Стискай палци да убедя приятеля си да направим същото!

ми е любимо от доста време.

BTW: Везната си е Везна - винаги ми харесват нещата, които пишеш.

ще да е било, че е останал мегдан и мъжът ти да се включи в сватбата (случайно се е вместил в сценария)...

Ако можеше и него да го няма - сигурно щеше да си най-щастлива!

Браво и честито!
Аз моя се опитах да го убедя и ние да направим така, въпреки, че и на него и на мен не ми допадат подобни роднински сборища и представлвния, но не успях, защото мама и тати имали един син и трябвало да го оженят като хората, че иначе какво щели да разправят на другите, а и свадбата се правила заради родителите. Дрън-Дрън. Младоженците са като някакви марионетки. Ужас.

Честито!
По традиция така се казва и дано не те възмути

Иначе идея нямам кой и дали е нормален...със сигурност обаче аз не постъпих така когато се омъжих. И не съжалявам. Обичам и уважавам родителите и приятелите си и исках да споделят с нас този ден. Нямам неприятни спомени.

Надявам се да присъствам - живот и здраве - на сватбите на сина и дъщеря ми!

хапсолиутно права си, стискам ти ръката.

_____________________________
Долу нихилизма!