* * *

Ти ще мълчиш.
Аз ще говоря.
Само с очи
ще отговориш.
Думите скрих -
тиха отрова,
но тези врати
те ще отворят.

Аз ще мълча.
Ти ще говориш.
Последна сълза
аз ще повторя.
Думите твои -
тиха утеха,
стъпките мои -
наша пътека.

С мен ти ела.
Аз ще те водя -
тайна страна,
там не говорят.
След теб ще вървя.
Мислите твои -
моя мечта,
наши завои.

Кратко. Ясно. Безапелационно. Техно ли слушаш?

Аз ще мълча
Ти ще говориш
С нежни слова
С жест на ръка
С поглед , с усмивка
А , аз все ще малча...
С лека тъга ще си тръгна
Дали ме разбра?

Не - не слушам техно или поне не основно... Това е забежка - изключение някакво - от време на време ми се приисква да правя неща извън стила си...
Но трябва да отбележа наблюдателността ти. Това пасва на ритъма на "Нас не догонят" на Тату...

Знаеш ли? Всичко първо го усещам като музика, ритъм и чак тогава го обличам в думи... Не съм наблюдателна. Така е настроено ухото ми без да съм музикант... Ама съм меломан...

не съм сигурен, че те разбрах, но предполагам... не съм сигурен, обаче, че и ти си ме разбрал...

мисля , че съм те разбрала , но си поиграх с думите , за да потвърдя (надявям се,че сам схванала правилно идеятя ти) , че думите подвеждат , понякога говорим за едно и също нещо ,а не се разбираме.

Почти - може и така да се разбира, но е малко по конкретно всъщност - как не се получава комуникацията, връзката независимо дали говорим или не - понякога едното пречи понякога другото и как ми се иска веднъж поне да уцеля думите (тяхното наличие или липса)...
Но все пак доста близо до идеята си стигнала, само дето не отричам думите...

Значи би следвало да ставаш за текстописец... На мен не ми се отдава особено да не кажа никак... а не би било лошо - песента е продукт на симбиозата между две изкуства, което говори само добре за нея...

не съм си и помисляла , че отричаш думите , нито аз ги отричам , защото всъщност ги обичам, забавлявям се с тях и техните многобройни значения.Това едно и също изречение да се приема от различните хора по различен начин и магия

Мълчалив поклон!

Tи имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.

Когато думите замлъкнат

Когато думите замлъкнат,
очите започват да говоря.
Във тях са скрити бездънни океани -
бошуващи във свойта мощ,
или спокойни, кротки като огледало!

Когато думите замлъкнат,
ръцете започват да говорят.
Във тях са скрити най-дълбоки чувства -
свити във юмрук - заплаха неприкрита,
или нежност, идваща дълбоко от душата!

Когато думите замлъкнат,
душата започва да говори.
Тя винаги намира пътя верен
към другата душа.
И точно в този миг думите замират!