Здрасти пак....
3 отговора
174 прегледа
Здрасти пак....
Завърнах се.... Исках да ви разкажа за всички прекрасни неща, които ми се случиха, но мухливата атмосфера дето е заседала тука тия дни ме отказа...
Ае бегом на Рила да се проветрите че да започнем сезона на Духа с нещо свежо...:)))))))))))))))))
Поклони и порчее екстри на всички и честит празник
Ае бегом на Рила да се проветрите че да започнем сезона на Духа с нещо свежо...:)))))))))))))))))
Поклони и порчее екстри на всички и честит празник
Re: Здрасти пак....
ПОклон на sofianka и Zemedelec.
Изпитвам големи затруднения в това да ви разкажа за тазгодишното ми качване на Рила.... Затруднението идва от това, че всичко случило се е като торта - много пластове с общ вкус.... :)))
Качихме се горе една тумба народ - Мулето, Еми, Жени ( звездичката - пишеше едно време тука чат-пат); Ваня и Васко. Разположихме се над Чистотата .... Имаше сняг+град; студени нощи и горещи ясни и слънчеви дни. Видимостта беше изумителна - От Билото Пирин се вижда като на длан - всяка преспичка, всяка скаличка.... От другата страна Стара планина се беше опнала като куртизанка и се виждаха двата Купена като мощна женска гръд.
София се е свряла под Витоша затисната от една страна от пушеците на Перник и от другата от адовите изпарения на Кремиковци....
И тишина.... засуша и изворчетата взеха да пресъхват.... ромонът им отмря и в тази тотална тишина единствен звук е свистенето на въздуха в крилата на прелитащите понякога гарвани.
За другото ... за срещите на Духа... за еуфорията от срещата с Истината.... това са неща, за които няма как да се говори.....
Имахме един дълъг преход с Ваня и слизаме откъм езерата към старат хижа..... и до единия Близнак от никъде се разнесоха звуци от тромпет..... ехото ги връщаше и те се оплитаха и оплитаха ... и сякаш планината свиреше заедно с нивидимия музикант... надсвирва се с него.... участва в импровизациите му...
Предните дене се разхождах пак около езерата... то там народ ... като на магистрала.... но беше привечер.... беше пооредяло..... И на връхчето между Сълзата и Окото скрита между пирамидките ми се зе дъха ..... мъже пееха на два гласа.... не бяха професионалисти... не пееха за показ.... пееха за себе си... изливаха душата си ..... не бяха от братството.... просто някакви баровци, които после като ме настигнаха си говреха за пари, пари и "оная фльорца дето отпраши за италия"....
Беше последният ми ден горе..... привечер.... на нашето биваче няма други... седя си и слушам тишината.... и от горе... от билото към мен рукна гайда...... заля ме, отнесе ме..... дълго след като музиката отмря още ми бучеше в ушите.... Така се запознах с Васко и неговото куче Зора....
И докато слизах надолу, нарамила поолекналата раница, размислях над тая потребност, която се появява горе.... да изразиш себе си.... да споделиш себе си със скалите, небето, водата и слънцето..... Да се изпееш.....
Такива работи.....
Изпитвам големи затруднения в това да ви разкажа за тазгодишното ми качване на Рила.... Затруднението идва от това, че всичко случило се е като торта - много пластове с общ вкус.... :)))
Качихме се горе една тумба народ - Мулето, Еми, Жени ( звездичката - пишеше едно време тука чат-пат); Ваня и Васко. Разположихме се над Чистотата .... Имаше сняг+град; студени нощи и горещи ясни и слънчеви дни. Видимостта беше изумителна - От Билото Пирин се вижда като на длан - всяка преспичка, всяка скаличка.... От другата страна Стара планина се беше опнала като куртизанка и се виждаха двата Купена като мощна женска гръд.
София се е свряла под Витоша затисната от една страна от пушеците на Перник и от другата от адовите изпарения на Кремиковци....
И тишина.... засуша и изворчетата взеха да пресъхват.... ромонът им отмря и в тази тотална тишина единствен звук е свистенето на въздуха в крилата на прелитащите понякога гарвани.
За другото ... за срещите на Духа... за еуфорията от срещата с Истината.... това са неща, за които няма как да се говори.....
Имахме един дълъг преход с Ваня и слизаме откъм езерата към старат хижа..... и до единия Близнак от никъде се разнесоха звуци от тромпет..... ехото ги връщаше и те се оплитаха и оплитаха ... и сякаш планината свиреше заедно с нивидимия музикант... надсвирва се с него.... участва в импровизациите му...
Предните дене се разхождах пак около езерата... то там народ ... като на магистрала.... но беше привечер.... беше пооредяло..... И на връхчето между Сълзата и Окото скрита между пирамидките ми се зе дъха ..... мъже пееха на два гласа.... не бяха професионалисти... не пееха за показ.... пееха за себе си... изливаха душата си ..... не бяха от братството.... просто някакви баровци, които после като ме настигнаха си говреха за пари, пари и "оная фльорца дето отпраши за италия"....
Беше последният ми ден горе..... привечер.... на нашето биваче няма други... седя си и слушам тишината.... и от горе... от билото към мен рукна гайда...... заля ме, отнесе ме..... дълго след като музиката отмря още ми бучеше в ушите.... Така се запознах с Васко и неговото куче Зора....
И докато слизах надолу, нарамила поолекналата раница, размислях над тая потребност, която се появява горе.... да изразиш себе си.... да споделиш себе си със скалите, небето, водата и слънцето..... Да се изпееш.....
Такива работи.....