Кошмар
34 отговора
1590 прегледа
Кошмар
Ежедневно, без почивните дни, прекарваме заедно по девет часа - от девет сутринта до шест вечерта. Четиридесет и пет часа на седмица. Ако съставим график на живота си се получава, че прекарваме един до друг повече време, отколкото с жените си, родителите, приятелите. Повече, отколкото спим. Повече, отколкото почиваме.
Работим заедно. Колеги.
Небрежно ползваме професионалната лексика - прайсинг, мърчъндайзинг, крос-промоушн, холд-бек и мисандъстендинг, наричаме склада сток, а резервните части спейрс, усвоили сме добре говоренето по два телефона и и-мейл едновременно.
Влели сме се във всемирния рицарски орден на мениджърите, в най-масовата секта, облечени в ритуалния тъмен едноредов костюм, черни обувки и бледа вратовръзка. Отличителните знаци на нашия сенчест орден са търговските марки.
Редниците носят Bennetton, сержантите - Berghaus.
Званието лейтенант се присвоява с покупката на сако Pierre Cardin.
Майорът се облича в Hugo Boss, полковникът носи Gucci.
Ръчно подшитият хастар на генералските мундири е снабден с магически квадрат с надписи Armani, Versace, Ermengildo Zegnia.
Нашият медал на славата е златният Parker в предния джоб, нашият орден на честта е Patek Phillipe на лявата китка.
Tissot и Longines подаряваме на нашите войници за храброст.
Фамилните ни имения - свободна планировка, дъбов паркет, климатизиран въздух с аромат на борче, баня и тоалетна за гости, подземен гараж и възпитан портиер, запазваш подобаващо изражение на лицето при всякакви ситуации.
Не демонстрираме на познатите си бойни брадви с белези за бройката убити врагове - ние заслужаваме уважение с квадратни метри. Вместо "той е претрепал две- трийсе бандита" ние казваме "той има 140 квадрата на главната".
Нашите политкомисари се наричат GQ, FHM и XXL. Не им задаваме въпроси. Те не са способни на грешки. Те знаят отговорите на всички въпроси.
Бъди готов. Бъди в строя, говори, мисли, и прави каквото ти казват. Спазвай устава. Любимата вратовръзка в лимонен цвят заедно с очилата с тъмно-сини стъкла заминават на боклука.
Адаптирахме се и мимикрирахме, скривайки зад бизнес-прическите своя страх от живота. Окуражаваме се и даваме вид че сме успели. Продаваме нищо на никого и получаваме за това пари, за да купим друго нищо. И колкото повече нищо можем да купим, толкова по-пълноценно мислим че живеем.
Мястото, където прекарваме по-голямата част от живота си прилича на морга - такава, каквато е в американските филми. Цветовата гама - от бяло към светло-сиво. Цветните и ярки детайли, било то чаша за кафе или плакат, изглеждат чуждо и шокиращо, както порносписание в ученическа библиотека.
Понякога, отправяйки вяло предизвикателство на моргата, преподреждаме мебелите, безсмислено променяйки реда на сивите кубове в бялата стая. Странно, като че ли придвижвайки сандъците с папки може да направим обстановката в мъртвешката стая по-непринудена.
Ние сме японска рок-група, пееща на английски. Опетнили сме честта на древния ни самурайски род, но и това не е достатъчен пропуск за класациите на Билборд, думите така или иначе не ни се разбират.
Самозванци. Признак на завоювана свобода се счита възможността да отиваш на работа по-късно или въобще да не ходиш, прекарвайки времето си във фитнес-центрове, нощни клубове и публични домове. Често и трите заведения се оказват под един покрив и с една и съща табелка.
Отучили сме се да изпълняваме дори и най-простите действия, без да ги подложим на ненужен анализ. Сутрешната молитва на хората от новото хилядолетие е отстъпила мястото си на диалога с второто "Аз" пред отворения хладилник. Научили сме се да се отнасяме с продуктите като с врагове, веднага оценявайки потенциалния противник за количеството калории и вредни вещества. Така - яйца, бекон (салмонела, сублимат, холестерин). Преди се давех с кисело мляко, успокоявайки се, че нищо че не е вкусно, затова пък е полезно. Изяденото мляко беше индулгенция за пет цигари. А ето че неотдавна прочетох в GQ, че киселото мляко влияе пагубно на главния мозък. По дяволите, така си и знаех. Излиза, че в наше време най-безопасно е да пушиш.
В кухнята си имам десетина хитроумни джаджи за приготвяне на кафе. Италианска еспресо-кафеварка, турско джезве, виетнамска решетеста тенджерка, френска преса, американска филтър-машина. Ако ми дойдат на гости едновременно виетнамец, турчин, американец и италианец, всеки от тях би могъл да разчита на автентично кафе.
Но няма да дойдат. При мен въобще гости не идват. Защо да идват точно при мен? Аз не обсъждам с тях мебелите от "Икеа" и сериалите, аз не се напивам по време на ритуалните мъжки разговори за любовници и бизнес, аз плюя на женските истории за деца. Аз не умея да дружа. Аз съм социопат.
Често гледам през прозореца и си представям как всичките тия сгради ги разтърсва мощната взривна вълна от хвърлената няколко секунди преди това на площада атомна бомба.
Тогава бих изскочил на улицата и бих ти крещял в лицето:
E, дочака, ли най-сетне?!
И какво виждаш, умирайки - италиански хладилник?
"Рено Меган" турско производство? Затова пък първата вноска не е голяма, застраховката е каско, салона - не, реших да не поръчвам кожен.
Детето, което мечтаеше да стане космонавт а порасна като алкохолик?
Проживял си тридесет години без нито веднъж да усетиш какво е да се промъкваш из влажните джунгли с Калашник на врата или да бягаш по берлинските подлези от преследващите те агенти на Щази.
Всичко, което си правил е да се постараеш да се натъпчеш вкусно, да се накъркаш здраво и искусно да се изчукаш.
Ти си баналност, вчерашна новина, евтин конфитюр.
Ще те убия, защото носиш - моето лице...
Работим заедно. Колеги.
Небрежно ползваме професионалната лексика - прайсинг, мърчъндайзинг, крос-промоушн, холд-бек и мисандъстендинг, наричаме склада сток, а резервните части спейрс, усвоили сме добре говоренето по два телефона и и-мейл едновременно.
Влели сме се във всемирния рицарски орден на мениджърите, в най-масовата секта, облечени в ритуалния тъмен едноредов костюм, черни обувки и бледа вратовръзка. Отличителните знаци на нашия сенчест орден са търговските марки.
Редниците носят Bennetton, сержантите - Berghaus.
Званието лейтенант се присвоява с покупката на сако Pierre Cardin.
Майорът се облича в Hugo Boss, полковникът носи Gucci.
Ръчно подшитият хастар на генералските мундири е снабден с магически квадрат с надписи Armani, Versace, Ermengildo Zegnia.
Нашият медал на славата е златният Parker в предния джоб, нашият орден на честта е Patek Phillipe на лявата китка.
Tissot и Longines подаряваме на нашите войници за храброст.
Фамилните ни имения - свободна планировка, дъбов паркет, климатизиран въздух с аромат на борче, баня и тоалетна за гости, подземен гараж и възпитан портиер, запазваш подобаващо изражение на лицето при всякакви ситуации.
Не демонстрираме на познатите си бойни брадви с белези за бройката убити врагове - ние заслужаваме уважение с квадратни метри. Вместо "той е претрепал две- трийсе бандита" ние казваме "той има 140 квадрата на главната".
Нашите политкомисари се наричат GQ, FHM и XXL. Не им задаваме въпроси. Те не са способни на грешки. Те знаят отговорите на всички въпроси.
Бъди готов. Бъди в строя, говори, мисли, и прави каквото ти казват. Спазвай устава. Любимата вратовръзка в лимонен цвят заедно с очилата с тъмно-сини стъкла заминават на боклука.
Адаптирахме се и мимикрирахме, скривайки зад бизнес-прическите своя страх от живота. Окуражаваме се и даваме вид че сме успели. Продаваме нищо на никого и получаваме за това пари, за да купим друго нищо. И колкото повече нищо можем да купим, толкова по-пълноценно мислим че живеем.
Мястото, където прекарваме по-голямата част от живота си прилича на морга - такава, каквато е в американските филми. Цветовата гама - от бяло към светло-сиво. Цветните и ярки детайли, било то чаша за кафе или плакат, изглеждат чуждо и шокиращо, както порносписание в ученическа библиотека.
Понякога, отправяйки вяло предизвикателство на моргата, преподреждаме мебелите, безсмислено променяйки реда на сивите кубове в бялата стая. Странно, като че ли придвижвайки сандъците с папки може да направим обстановката в мъртвешката стая по-непринудена.
Ние сме японска рок-група, пееща на английски. Опетнили сме честта на древния ни самурайски род, но и това не е достатъчен пропуск за класациите на Билборд, думите така или иначе не ни се разбират.
Самозванци. Признак на завоювана свобода се счита възможността да отиваш на работа по-късно или въобще да не ходиш, прекарвайки времето си във фитнес-центрове, нощни клубове и публични домове. Често и трите заведения се оказват под един покрив и с една и съща табелка.
Отучили сме се да изпълняваме дори и най-простите действия, без да ги подложим на ненужен анализ. Сутрешната молитва на хората от новото хилядолетие е отстъпила мястото си на диалога с второто "Аз" пред отворения хладилник. Научили сме се да се отнасяме с продуктите като с врагове, веднага оценявайки потенциалния противник за количеството калории и вредни вещества. Така - яйца, бекон (салмонела, сублимат, холестерин). Преди се давех с кисело мляко, успокоявайки се, че нищо че не е вкусно, затова пък е полезно. Изяденото мляко беше индулгенция за пет цигари. А ето че неотдавна прочетох в GQ, че киселото мляко влияе пагубно на главния мозък. По дяволите, така си и знаех. Излиза, че в наше време най-безопасно е да пушиш.
В кухнята си имам десетина хитроумни джаджи за приготвяне на кафе. Италианска еспресо-кафеварка, турско джезве, виетнамска решетеста тенджерка, френска преса, американска филтър-машина. Ако ми дойдат на гости едновременно виетнамец, турчин, американец и италианец, всеки от тях би могъл да разчита на автентично кафе.
Но няма да дойдат. При мен въобще гости не идват. Защо да идват точно при мен? Аз не обсъждам с тях мебелите от "Икеа" и сериалите, аз не се напивам по време на ритуалните мъжки разговори за любовници и бизнес, аз плюя на женските истории за деца. Аз не умея да дружа. Аз съм социопат.
Често гледам през прозореца и си представям как всичките тия сгради ги разтърсва мощната взривна вълна от хвърлената няколко секунди преди това на площада атомна бомба.
Тогава бих изскочил на улицата и бих ти крещял в лицето:
E, дочака, ли най-сетне?!
И какво виждаш, умирайки - италиански хладилник?
"Рено Меган" турско производство? Затова пък първата вноска не е голяма, застраховката е каско, салона - не, реших да не поръчвам кожен.
Детето, което мечтаеше да стане космонавт а порасна като алкохолик?
Проживял си тридесет години без нито веднъж да усетиш какво е да се промъкваш из влажните джунгли с Калашник на врата или да бягаш по берлинските подлези от преследващите те агенти на Щази.
Всичко, което си правил е да се постараеш да се натъпчеш вкусно, да се накъркаш здраво и искусно да се изчукаш.
Ти си баналност, вчерашна новина, евтин конфитюр.
Ще те убия, защото носиш - моето лице...
Re: Кошмар
обичам г оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111
Re: Кошмар
Аз пък, може и да не съм прав, но се питам например що за тъп живот би бил тоя? Без приятели, без свободно време, без гледане на мача в кварталната кръчма, без нито едно нещо което поне малко от малко да намали "орловите" ти годинки.
Култ към потребителския стил на живот и снобарщина...
Патек, Лонжин, Паркер... Атрибути на суетата. Не че един тъп часовник за 10 кинта от някоя сергия не показва времето също така добре, или че обикновената химикалка не пише. Просто това е манията да имаш, да притежаваш...
А сега Истината:
И без тебе - мениджъра, успелия, великолепния, милата стара Земя утре ще извърне уморена снага от Изток на Запад за пореден път. И без тебе случайно прораслия стрък трева пред офиса ти ще се надигне след дъжда.
Докато ти си гниеш бавно и уханно 2 метра под земята, ще се намират от време на време хора, които са разбрали, че и ти си бил човек, за да дойдат и оплевят буренака над тебе, но така или иниаче бавно ще избледняваш от спомените им.
Разглезеното ти синче ще подари сухарските ти маркови костюми на клошарите и ще пръсне и последната стотинка, която си му оставил по курви и купони с ненормалната си компания. Няма как - "Стария пцовиса и заеба един куп мангизи за трошене. Аз съм най-великия бонвиван". Часовника и писалката - някога белег за могъществото ти, ако не скътани като хубави спомени от милата ти измъчена съпруга, ще събират прах на рафтовете на незнайно коя заложна къща, а върху твоята гордост - 140-те квадрата ще тегне дебела ипотека.
Нищо няма да вземеш със себе си.
И ако наистина душата ти е безсмъртна, гарантирам ти, че ще вие от болка, когато всяка година се появява един некролог във вестника, подписан с краткото и лицемерно "Липсваш ни. Обичаме те"
Култ към потребителския стил на живот и снобарщина...
Патек, Лонжин, Паркер... Атрибути на суетата. Не че един тъп часовник за 10 кинта от някоя сергия не показва времето също така добре, или че обикновената химикалка не пише. Просто това е манията да имаш, да притежаваш...
А сега Истината:
И без тебе - мениджъра, успелия, великолепния, милата стара Земя утре ще извърне уморена снага от Изток на Запад за пореден път. И без тебе случайно прораслия стрък трева пред офиса ти ще се надигне след дъжда.
Докато ти си гниеш бавно и уханно 2 метра под земята, ще се намират от време на време хора, които са разбрали, че и ти си бил човек, за да дойдат и оплевят буренака над тебе, но така или иниаче бавно ще избледняваш от спомените им.
Разглезеното ти синче ще подари сухарските ти маркови костюми на клошарите и ще пръсне и последната стотинка, която си му оставил по курви и купони с ненормалната си компания. Няма как - "Стария пцовиса и заеба един куп мангизи за трошене. Аз съм най-великия бонвиван". Часовника и писалката - някога белег за могъществото ти, ако не скътани като хубави спомени от милата ти измъчена съпруга, ще събират прах на рафтовете на незнайно коя заложна къща, а върху твоята гордост - 140-те квадрата ще тегне дебела ипотека.
Нищо няма да вземеш със себе си.
И ако наистина душата ти е безсмъртна, гарантирам ти, че ще вие от болка, когато всяка година се появява един некролог във вестника, подписан с краткото и лицемерно "Липсваш ни. Обичаме те"