semejstvoto

to e hubavo,ako mazat ti ne e ot kamak i bez mozak

Или ако жената не е тъпа патка!!!

ЩО НЕ ГО ВЪЗПРИЕМЕШ КАТО ЕДНО ГОЛЯМО БЕБЕ? А ТИ НЕ СИ БИЕШ ШУТА НА НЯКЪДЕ И НЕ СЕ ПОРАДВАШ НА ЖИВОТА!!!

Ami ...kakvo da pravq sas sina si?Steshe da e tolkova lesno,ako go nqmashe...Pri vse tova ne iskam nisto losho da mu se slu4va.Gordeq se sas sina si i nikoga ne bih go izostavila,osobeno v racete na statuqta.Trqbva da ima i drug na4in...

Направи го точно заради сина си!!! По- добре с един любящ родител в здравословна, спокойна и топла среда, отколкото сред напрегната и наежена обстановка, в която се усеща негативизъм и безлюбовие!

loshoto e v tova,4e znam,4e tova....Blagodarq ti...Izglezda ne sam tolkova smela,a i nqmam priqteli,tolkova sam sama...opravdaniq...znam.HELP...

абе душо, кой ти го е избирал този мъж? преди нали не е бил "тъп" и "статуя"?

Draco dormiens nunquam titallandus!

Aledar~

Хората се влюбват и разлюбват.
Само че трудно се преодоляват. И когато дълдисваш из отдавна жабясалите и плесенясали мочурливи тресавища (на някоя връзка, на каквото и да било обвързване), се питаш дали си струва да се измъкваш от тях и какво те чака извън тинята. Нужно е да си Мюнхаузен. Хващаш се за косата и се откопчваш сам.

? не е в преодоляването,а в това - какъв си и за какъв се представяш,т.е. в откритостта.Ако си един,а се представяш за друг - това рано или късно излиза наяве.Като прибавим и магията на влюбването...Живота се превръща в у-ще- уроци по преодоляване на себе си,на другия,на избора си,на миналото си...Отчаянието е етап от пътя на израстването,без който не може,защото човек не може да живее без да си прави преоценка на отминалото...Ако го намира за блестящо дали изобщо е помръднал от там?Дали се развива../.Така че аз знам кой ми го е избирал,нямам нужда да ми го напомняш и какъв е бил и....А също и отговорността си - /

Не знам към кого е насочен последния ти пост...може би към мен... (аз съм момиче).
Цитирам те: "? не е в преодоляването..." и след 2 изречения: "Живота се превръща в у-ще- уроци по преодоляване на себе си...". Противоречиш си.
Вчера гледах "Червеният дракон". От него си харесах една реплика (не предавам дословно): "Нещастията са за това, за да знаем и помним, че миналото ни е реалност." Само че с тези схоластични опити да се разсъждава върху проблема, главоблъсканиците, самосъжалението и дървеното философстване (защото си е точно такова)... никак не променяш нещата. Все така статична си, с тази разлика, че вероятно с течение на времето се обвиваш в повече нащастие. И то се уплътнява, накрая трудно ще го разкъсаш. Опитвам се да помогна. Стъпвам само на телеграфното изречение "Semejstvoto, to e hubavo, ako mazat ti ne e ot kamak i bez mozak".
"Ако си един, а се представяш за друг..."- това ми се струва повече от абсурдно. Все пак... колкото и да си се бинтовал с камуфлаж, маскировката в даден момент пада, а и в повечето случаи не е чак толкова непрогледна...прозира. Съществува и интуиция...
Какво те спира, за да се изтръгнеш от този дангалак (извинявай)? Щом е "статуя", значи точната дума дори не е "изтръгвам". А и си мисля, че не става въпрос за смелост, тъй като не виждам нищо рисковано. Напротив.

последният ми пост бе към Аледар.а на теб - Cock-roach-благодаря

Успех и повече кураж! ;)