strax

Искам да ви попитам преди няколко месеца майка ми преживя катастрофа. Оправи се но от тогава имам непрекъснат страх да не се случи нещо с някой от близките ми. И най - малкото закъснение ме кара да треперя, сърцето ми бие толкова силно че имам чуството че ще получа удар. А съм на 23. Моля ви посъветвайте ме какво да направя, защото ако продължавам така или ще побаркам околните или аз ще откача.
Благодаря ви предварително

Разбери! Независимо от това дали се страхуваш или не, някои неща просто се случват или не. Тогава защо да се страхуваш ?
Всички тези нещастни случаи носят само едно послание : "Пази се и пази околните!", а не "Страхувай се!". Страхът е реакция, която да те накара да се пазиш. Опитай да го изживееш, но да не му се отдадеш изцяло.
Мисли върху това, какво можеш да направиш, а не какво може да се случи.
Гледай позитивно на бъдещето, очаквай добрите резултати, а не лошите. Ако трябва, търси или си измисляй основания да отхвърлиш лошото като изход.

Страха дето изживяваш се нарича 'следтравматична реакция' (или нещо подобно преведено на български).

Мисълта ми е страха дето изпитваш е нормална реакция - не се бой от него! С време може да попремине от самосебе си.

Иначе, за да си помогнеш може да практикуваш дълбоко дишане като почне да те хваща страх (вдишваш броиш до 7; издишваш броиш до 11).

Другото нещо дето може да помага е да да знаеш, че това е твоя лична паника, че не е реална... като почне да те хваща страх кажи си, 'ето пак почвам. Това е моята 'следтравматична реакция'. Ще отмине след малко....'
А, и другото знай- НЯМА да ПОЛУЧИШ УДАР! Опитай се да не храниш такива идеи в ума си що те нодклаждат паника...
Е, успех

Благодаря ви за съветите. Малко се успокоявам, но моят страх идва точно от това че не мога да опазя околните, не мога да съм около всички едновременно, оттам идва моето безсилие, което води до паника и страх.
Как да се справя, като си и внушавам че аз понякога съм причината за да се случват.
Вуйчо ми почина преди около повече от 10 г от катастрофа и въпреки че знам че не съм виновна за това, се обвинявам за смъртта му, защото преди да тръгне аз си помислих`Той ще умре` и не знам как да се справя с това, затова всичко което не може да е около мен ме паникьосва.

Тоя па! Не се притеснявай - всички ще умрем.

Здравей,изпаднал/а си в труден момент,може би вече ти е време да разбереш че всеки следва съдбата си,всеки от твойте близки има начертан път както и ти.....този път за всеки е различен ще има тежки моменти,ще има и радости...не се страхувай не е в твойте възможности да насочваш живота на твойте близки...можеш само да държиш твой път близко до пътищата на близките ти,следвай собствения си път и колкото повече осъзнаваш твойте възможности толкова повече ще можеш да даряваш радост и спокойствие на всички тези който обичаш....